Мостар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мостар
— Град —
Знаме    Герб
Mostar Old Town Panorama.jpg
Мостар (Босна и Херцеговина)
Red pog.png
Мостар
Страна Флаг на Босна и Херцеговина Босна и Херцеговина
Ентитет Федерация Босна и Херцеговина
Кантон Херцеговско-неретвански
Население (2007) 128 448 души
Пощенски код 88000
Телефонен код (+387) 36
Официален сайт http://www.mostar.ba/
Мостар в Общомедия

Мостар е град и община в Босна и Херцеговина. Той е най-голямото и сред най-важните селища в област Херцеговина, както и административен център на Херцеговско-неретванския кантон от Федерация Босна и Херцеговина.

Разположен на 2-та бряга на река Неретва, градът е 5-ти по население в страната. Сред най-големите му забележителности е Стари мост, част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Според версия именно от построения през XVI век мост произлиза топонимът Мостар.

География[редактиране | edit source]

Мостар е политически, финансов, религиозен и културен център на Херцеговско-Неретвански кантон, както и неофициална столица на област Херцеговина.

Градът се намира на 60 км от Адриатическо море и е разположен в долината на река Неретва, заключен между планините Вележа, Хума и Чабуле, които са част от масива на най-обширната планинска верига на Балканския полуостров - Динарите. Надморската му височина варира между 60 и 80 метра.

Градът е 4-ти по население във Федерация Босна и Херцеговина с население от 128 448 души (2007). В него се намират 4 от федералните министерства на Федерацията.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът в района на Мостар е умерено-континентален с преход към средиземноморски като този в Южна България. Зимата е хладна, но не и студена, като понякога превалява и сняг. Лятото е много горещо, като температурите достигат до 45 градуса по Целзий.

Някога градът е бил известен като най-горещия в бивша Югославия, а днес — в Босна и Херцеговина. Въздухът е целогодишно влажен. Пролетта и есента са дъждовни, като през април и май, когато не вали, Мостар придобива изключителен чар.

Туризъм[редактиране | edit source]

Район на Стари мост в Мостар
Old Bridge Area of the Old City of Mostar*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

Mostar, vyhled z minaretu na centrum mesta a Stary most.jpg
Стари мост
Държава Флаг на Босна и Херцеговина Босна и Херцеговина
Тип Културно
Критерии vi
Справка 946
Регион** Европа и Северна Америка
Координати 43°20′53″ с. ш. 17°48′39″ и. д. / 43.348056° с. ш. 17.810833° и. д.
Регистрационна справка
Вписване 2005  (29та сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Още в миналото Мостар е бил един от главните туристически центрове на бивша Югославия. Днес главни туристически обекти са:

История[редактиране | edit source]

Франeвачката църква
Стари град
Река Неретва
Стари мост
Река Неретва при „Стари мост“
Мостът „Крива кюприя“

Предистория[редактиране | edit source]

Територията около Мостар е била населена още от праисторически времена. В близост до него са намерени предмети — над 150, от неолита, бронзовата и желязната епоха. При разкопките са открити множество гробове, оръжия, както и монети. През желязната епоха се развива търговия със съседните селища.

Римска епоха[редактиране | edit source]

По времето на Римската империя територията около града е населена с илирийски племена. Административно тя принадлежи към Далмация. Базиликата от IV-VI век в Цимо, днес близо до покрайнините на града, вероятно е била средище на епископия Сарсентерум.

Средновековие[редактиране | edit source]

През VI-VII век на територията на днешна Босна и Херцеговина се заселват славянски племена. За кратък период от време, по времето на цар Самуил, от края на X век до 1019 г., територията на Херцеговина е под българска власт, след което византийците я завладяват отново.

През XII век е образувано Босненското княжество, което от XIV век става кралство, включващо и областта Херцеговина. В 1463 г. територията на Босна пада под властта на Османската империя, а през 1482 г. - и територията на Херцеговина.

Най-старите документи за град Мостар датират от първата половина на XV век.

Османско владичество (1482-1878)[редактиране | edit source]

По времето на османското владичество градът е главен административен център на Херцеговина. През 1557 г. започва строителството на „Стари мост“ от османския архитект Мимар Хайрудин, завършен през 1566 г. През XVI и XVII век започва интензивно разширяване на града, като населението достига 10 000 жители.

Мостар се развива като типичен за Османската империя град, с характерните за времето черти. Градът има махала, както и чаршия, което доказва, че в него се е развивала търговска дейност. През XVIII век броят на населението намалява и градът навлиза в упадък. През 1833 г. той става средище на новосъздадения Херцеговски пашалък.

Австро-унгарска окупация (1878-1918)[редактиране | edit source]

След въстанието в Босна и Херцеговина от 1875-1878 г., което обхваща и Мостар, Босна е окупирана от Австро-Унгария, а през 1908 г. е анексирана. По време на окупацията, през 1881 г., градът става седалище на Епископия Мостар-Дувно. Официално Босна и Херцеговина е в състава на Австро-Унгария до 1918 г., когато става съставна част от Кралството на сърби, хървати и словенци, а от 1929 г. - Кралство Югославия.

Също както при османското управление, австро-унгарското владичество оставя трайни следи в историята на Мостар. В този период са изградени много сгради в европейски стил и от така от характерно за Османската империя средище градът се превръща в европейски град. Все пак остават голям брой сгради с ориенталски характер, което превръща Мостар в културно разнообразен град. През този период е изградена главната улица на града, позната днес като ул. „Маршал Йосип Броз Тито“. Построена е също и първата гимназия, наречена „Гимназия Мостар“.

Най-известният градоначалник на града, по времето на австро-унгарския период, е Муяга Комадина, благодарение на когото Мостар придобива европейски вид.

Югославски период (1918-1991)[редактиране | edit source]

От 1918 г. град Мостар е в състава на Кралство Югославия. През 1941 г. Босна и Херцеговина е окупирана от германските войски и е включена в състава на профашистката Независима хърватска държава. По време на освободителните войни през 1941-1945 г. е освободена от партизаните на Йосип Броз Тито и през ноември 1945 г. е включена в състава на Югославия като федерална република.

След Втората световна война в Мостар се откриват фабрики за производство на вино и цигари. На река Неретва се построяват 3 язовира — Грабовица, Салаковач и Мостар, както и няколко ВЕЦа. Преди разпадането на Югославия през 1991 г. градът е сред главните индустриални, туристически, финансови и културни центрове на федералната република.

Окупация от ЮНА (1992)[редактиране | edit source]

След разпадането на Югославия в периода между 1992 и 1993 г. Мостар е под 9-месечна военна обсада. Първата бомбардировка над града е извършена от Югославската народна армия на 3 април 1992 г. и през следващите седмици по-голямата част от него е под контрола на ЮНА. В отговор на окупацията босненските хървати създават групировка, насочена срещу югославската армия, като се стига до кървави сражения. В отговор на хърватските атаки ЮНА разрушава католическата катедрала и епископската библиотека, където се съхраняват около 50 000 книги. На 12 юни 1992 г. хърватските военни групировки успяват да отблъснат ЮНА извън пределите на града.

Бошняшко-хърватска война (1993-1994)[редактиране | edit source]

В периода от 1993 до 1994 г. в Босна и Херцеговина бушува гражданска война. По време на сраженията загиват около 200 000 души, а бежанците са над 2 милиона души. На 9 май 1993 г. в Мостар босненските хървати предприемат нападателен удар срещу босненските мюсюлмани, като по този начин последните са изтласкани от другата страна на река Неретва.

Така западната част на града e под хърватски контрол. Хърватите започват бомбардировки над източната част, като по този начин предизвикват смъртта на стотици цивилни граждани. Много културни и религиозни обекти в Мостар са разрушени. На 9 ноември 1993 г. емблемата на града — „Стари Мост“, рухва от бомбардировките на босненските хървати. Te разрушават и сръбския православен манастир в Житомисличи. На 25 февруари 1994 г. огънят в града е прекратен.

Дейтънско споразумение[редактиране | edit source]

Със Дейтънското споразумение от 21 ноември 1995 г. се слага край на гражданската война в Босна и Херцеговина. В договора е посочено, че страната става протекторат на международната общност, който се администрира от върховен представител, избиран от Европейския парламент. Босна и Херцеговина се разделя на 2 ентитета - Република Сръбска, населена предимно със сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, населена предимно с хървати и бошняци.

Град Мостар влиза влиза в състава на Федерация Босна и Херцеговина като столица на Херцеговско-Неретвански кантон. От тогава започва и трудният път към възстановяването на града, като международната общност отпуска 15 милиона долара за възстановяването му. Мостар е сред най-пострадалите градове от гражданската война.

Култура[редактиране | edit source]

Мостар е домакин на годишния музикален фестивал „Мелодията на Мостар“, който се счита за един от най-добрите в Босна и Херцеговина.

В Мостар се намират следните културни обекти:

  • Център за култура „Мостар“
  • Културен дом „Херцог Степан Косача“
  • Младежки културен център „Абрашевич“
  • Музикален дом „Павароти — Мостар“
  • Музей „Херцеговина“
  • Градска библиотека „Херцог Степан Косача“
  • Градска библиотека „Лука“
  • Къща „Алекс Шантича“
  • Университет „Мостар“
  • Университет „Джемал Биедич“
  • Галерия „Алуминий“
  • Градски парк „Зрински“
  • Народен театър „Мостар“
  • Хърватски народен театър

Мостар е домакин на много религиозни сбирки. Градът е център на католическата епископия „Мостар-Дувно“, има 2 катедрали. В средището има и няколко джамии, сред които най-известна е Караджозбеговата джамия. Съвсем неотдавна в Мостар е построена и синагога.

Спорт[редактиране | edit source]

Представителният футболен отбор на града носи името „Вележ“.

Население[редактиране | edit source]

Според последното преброяване на населението от 2003 г. в града живеят 105 448 жители. През 1991 г. в Мостар живеят 126 066 души, като етническата принадлежност в проценти е следната: бошняци - 34,65%, хървати - 33,83%, сърби - 18,97%, югославяни - 10,03%, други - 2,32%. След Босненската война етническият състав на населението се променя коренно поради масовите изселвания (най-вече на сърби), като в настоящия момент той е следният: хървати - 48,29%, бошняци - 47,43%, сърби - 3,45%, други народности - 0,83%.

Стари град[редактиране | edit source]

Историческият град на Мостар е разположен в дълбоката долина на река Неретва. Той е прочут със своите стари османски къщи и със стария си мост, от който произлиза и името на града. През 1993 г. по-голяма част от историческия град и Стария мост, проектиран от известния архитект Синан, са разрушени. Неотдавна Старият мост и много от постройките в Стария град са възстановени или изградени наново с приноса на международен научен комитет, сформиран от ЮНЕСКО. Районът около моста, с типичните особености на предислямска, източноислямска, средиземноморска и западноевропейска архитектура са изключителен пример за град с много култури. Възстановеният Стари мост и Старият град на Мостар са символ на мира, международното сътрудничество и съжителството на различните културни, етнически и религиозни общности.

Стари мост[редактиране | edit source]

Мостар е известен със стария си каменен мост от 16 век, който е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Мостът на река Неретва е построен през 1557-1566 г. от османския архитект Мимар Хайрудин по времето на Османската империя и от тогава е символ на града. Дълъг е 30 м и се издига на 20 м над Неретва в най-високата си точка. На 9 ноември 1993 г. мостът е разрушен по време на ожесточените сражения между босненските мюсюлмани и хървати. По-късно е възстановен с общите усилия на 2-те общности под ръководството на създадения от ЮНЕСКО научно-технически комитет. На 23 юли 2004 г., пред погледите на представители от 60 държави, мостът е открит официално.

Галерия[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Мостар

Известни личности, живели в Мостар[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]