Война в Босна и Херцеговина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене


Войната в Босна и Херцеговина (босненски и хърватски: rat u Bosni i Hercegovini, сръбски: рат у Босни и Херцеговини, грачански: рат у Босни и Херцеговини, агресија на Босну и Херцеговину) е остър междуетнически конфликт в периода от 6 април 1992 до 14 септември 1995 г. на територията на Босна и Херцеговина (бивша република в състава на Югославия) между въоръжени формирования на босненски сърби (Войска на Република Сръбска), босненски мюсюлмани-автономисти (Народна отбрана на Западна Босна), бошняци (Армия на БиХ) и хървати. В началния етап на войната участие взима и Югославската народна армия. В ожесточения конфликт са въвлечени хървати, доброволци и наемници от всички страни в конфликта (сърби, бошняци]), както и въоръжени сили на НАТО.

Дълго дебатиран е и въпросът дали войната е гражданска война или война на репресии. Босненци и много хървати твърдят, че войната е породена от сръбската и хърватската агресия, основана на Karadordevo agreement, докато сърбите я считат за гражданска война.

Вследствие на кланетата при Сребърница и Маркале НАТО се намесва във войната 1995 г. с Операция "Преднамерена сила", целяща да подкопае военната способност на армията на Република Сръбска, която заплашва да атакува обозначените от ООН "безопасни зони" в Босна и Херцеговина. Войната приключва след подписване на General Framework Agreement за мир в Босна и Херцеговина в Париж на 14 декември 1995 г.

Според последни проучвания броят на убитите през войната хора възлиза на 100 000 – 110 000, а броят разселени лица възлиза на 2,2 милиона. Изследване от 2007 г. показва, че повечето от намерените 97 207 документирани жертви (цивилни и войници) са босненци (66%), следвани от сърби (25%), хървати (8%) и малък брой албанци и роми. Босненците понасят и много цивилни жертви (83%) в сравнение със сърбите (10%) и хърватите (5%), съпроводено със систематично изнасилване на много жени специално в Източна Босна от боснески сърби (изчислен приблизително, броят на изнасилените жени варира от 20 000 до 50 000). Голяма част от жертвите са деца.

Според подоробния доклад за войната, съставен от Централното разузнавателно управление, 90% от военните престъпления в Босненската война са извършени от сърби. През 2005 г. Конгресът на САЩ излиза с резолюция, обявяваща, че сръбската политика на агресия и етническо пречистване съвпада с термина геноцид. До началото на 2008 г. 45 сърби, 12 хървати и 4 босненци са осъдени заради военни престъпления от ICTY във връзка с Балканските войни през 1990-те год. Сърбите и хърватите са осъдени заради систематични военни престъпления, а босненците - заради индивидуални. Някои от високопоставените политически лидери на Сърбия (Momčilo Krajišnik и Biljana Plavšić), както и на Хърватия (Dario Kordić) са осъдени заради военни престъпления, докато срещу други продължават да се водят дела от ICTY (Radovan Karadžić и Jadranko Prlić). Геноцид (престъпление срещу човечеството) е най-сериозното военно престъпление, в което са обвинени сърбите.