Хърватско-босненска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хърватско-босненска война
Война в Босна и Херцеговина
Югославски войни
Информация
Период18 октомври 1992 – 23 февруари 1994
МястоБосна и Херцеговина
РезултатВашингтонско споразумение
ТериторияСъздаване на Федерация Босна и Херцеговина
Страни в конфликта
Хърватска република Херцег-Босна
 Хърватия
Република Босна и Херцеговина
Командири и лидери
Франьо Туджман
Гойко Шушак
Янко Бобетко
Мате Бобан
Миливой Петкович
Слободан Праляк
Валентин Чорич
Алия Изетбегович
Сефер Халилович
Расим Делич
Енвер Хаджихасанович
Ариф Пашалич
Мехмед Алагич
Сили
40 000 – 50 000 (1993)100 000 – 120 000 (1993)

Хърватско-босненската война е въоръжен конфликт между Република Босна и Херцеговина и самопровъзгласилата се Хърватска република Херцег-Босна, подкрепяна от Хърватия, който продължава от 18 октомври 1992 г. до 23 февруари 1994 г. Често е описват като „война във войната“, тъй като е част от още по-голямата война в Босна и Херцеговина. Първоначално бошняците и хърватите се сражават в съюз срещу Югославската народна армия (ЮНА) и армията на Република Сръбска. Към края на 1992 г., обаче, напрежението между бошняци и хървати нараства. Първите въоръжени инциденти между тях настъпват през октомври 1992 г. в централната част на Босна. Формално, военният съюз продължава до началото на 1993 г., когато сътрудничеството им се разпада и двата бивши съюзника се впускат в открита война.[1]

Хърватско-босненският конфликт ескалира в централните части на Босна, а скоро след това се разпространява до Херцеговина, като основните битки се водят в тези два региона. Бошняците са организирани в армия на Република Босна и Херцеговина, докато хърватите – в Хърватски съвет на отбраната. Войната се състои най-вече от спорадични сражения и многобройни прекратявания на огъня. По време на нея са извършвани етнически прочиствания и масови изнасилвания.[2] Въпреки това, тя не прераства в пълномащабна война между двата народа, като те остават съюзени в други области на страната, като например при Бихач, Сараево и Тешан. В хода на войната са предложени няколко плана за мир от международната общност, но всеки от тях е отхвърлен. На 23 февруари 1994 г. е постигнато прекратяване на огъня, а на 18 март е подписано Вашингтонското споразумение във Вашингтон, САЩ.[3] Към този момент хърватите вече са изгубили значителни територии. Договорът води до основаването на Федерация Босна и Херцеговина и съвместни операции срещу сръбските сили, което от своят страна спомага за уравновесяване на военния баланс в страната и приключването на войната в Босна и Херцеговина.

Международният наказателен трибунал за бивша Югославия осъжда 17 държавни служители на Херцег-Босна, шест от които са намерени за виновни в участие в съвместна престъпна организация, целяща анексиране на частите от Босна и Херцеговина с хърватско мнозинство, както и двама държавни служители на Босна и Херцеговина, които са извършвали военни престъпления през войната. Освен това, Международният трибунал отсъжда, че Хърватия е упражнявала пълен контрол над Хърватския съвет на отбраната, което прави конфликта международен.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Magas, Branka, Zanic, Ivo. The War in Croatia and Bosnia-Herzegovina 1991 – 1995. Routledge, 2013. ISBN 9781136340925. с. 174.
  2. John F. Burns' Bosnian War Entry Published for the First Time on Pulitzer.org // Pulitzer.org, 6 април 2018. Посетен на 31 юли 2020.
  3. Adelman, Howard, Barkan, Elazar. No Return, No Refuge: Rites and Rights in Minority Repatriation. Columbia University Press, 2011. ISBN 9780231526906. с. 77.