Клане в Сребреница
| Падането на Сребреница и Жепа | |||||||
| Конфликт: Война в Босна и Херцеговина | |||||||
 Карта на военните действия по време на операция Кривая 95 и Ступчаница 95 |
|||||||
|
|||||||
| Воюващи страни | |||||||
 Република Сръбска10-ти диверсионен отряд (10-а саботажна рота) |
.svg){kind=small} Босна и Херцеговина Холандия |
||||||
| Командири | |||||||
| Ратко Младич Радислав Кръстич Милорад Пелемиш[1] Дражен Ердемович |
Рамиз Бечирович (защита на Сребреница) Еюб Голич (пробив 28-та дивизия в Тузла) Авдо Палич (Жепа) Том Кареманс |
||||||
| Сили | |||||||
| 6 000-9 500 войници 10 танка 100-300 наемници |
5 500-6 200 войници (Сребреница) 1 500 войници (Жепа) 370-400 мироопазващи и 2 F-16 |
||||||
| Жертви и загуби | |||||||
| 300 убити и ранени | 1 200-2 000 убити 35 632 и 12 000 евакуирани (от Сребреница и Жепа в Босна) 800 бежанци (в Сърбия)[2] 1000 и 1500 пленени (Сребреница и Жепа) |
||||||
Клането в Сребреница е военно престъпление по време на гражданската война в Босна и Херцеговина, което е класифицирано от трибунала на ООН като геноцид.
В околностите на град Сребреница през юли 1995 г. са избити до 8000 босненски мюсюлмани — мъже и младежи, под ръководството на сръбския генерал Ратко Младич на няколко различни места. Това е най-голямото клане в Европа след приключването на Втората световна война.
За прикриване на следите жертвите са били препогребвани неколкократно. Международният трибунал в Хага е предявил обвинения за това престъпление. От март 1993 до юли 1995 г. армията на Република Сръбска (АРС) държи града под обсада. Най-близката територия, контролирана от мюсюлмани, отстои на 100 километра по въздух. Анклавът е в пермаментен дефицит на храна, лекарства и гориво. Течаща вода няма, защото босненските сърби са разрушили централния водопровод.
Бедственото положение не се променя, когато ООН обявява Сребреница за "зона за сигурност" и изпраща там военен контингент от 600 души, снабдени с леко оръжие. Анклавът остава обкръжен от части на Корпуса "Дрина", които прогресивно ограничават наземния достъп на хуманитарни помощи. Различни международни организации осигуряват хвърлянето на храна от хеликоптери.
Анклавът е превзет за 6 дни през юли 1995 от корпуса "Дрина". В бягството си жителите на Сребреница се разделят на 2 части. Едната колона от 10-15 000 мъже тръгва през гората в опит да достигне зона на босненската армия. Друга част от около 20-25 000 души остава изтласкана в най-северните части на анклава и е обкръжена от подпалени къщи и армията на босненските сърби.
Тази втора група е подложена на 2-дневен терор с избирателни екзекуции, телата от които са безразборно натрупани на видими места. Босненските сърби с внезапни жестове заколват няколко деца в тълпата, която държат под око и изнасилват жени, някои от които губят разсъдъка си. Готовността на хората да избягат с цената на всичко достига степен на лудост. Към края на втория ден няколко бежанци се самообесват.
Босненските сърби разделят мъжете от жените и качват жените и най-малките деца на автобуси. Отвеждат ги към "мюсюлмански" зони. Повечето от депортираните оцеляват физически. В Сребреница остават само мъжете и момчетата на възраст над 13 год. Майките им повтарят днес едни и същи изречения: "изтръгнаха ми го от ръцете", "тогава му чух гласа за последен път".
Част от останалите мъже и момчета са убити на място в Сребреница. Други са отведени към друго място за екзекуции - Братунац. Оцелели няма. На 14 юли 1995 г. нидерландските войници от ЮНПРОФОР обикалят анклава и не намират в него "нито един жив мюсюлманин".
През това време колоната мъже, тръгнала през гората, е попаднала в засада и е разбита на 2 части. Малка част достига мюсюлманската зона. Другите няколко хиляди са заловени. Босненските сърби събличат голи част от тях. После 3 дни търсят място, което да побере всичките арестувани - по стадиони, ливади, складове и училища. Накрая ги разделят на групи, отвеждат ги с камиони до местата за екзекуции, подреждат ги в линия и ги разстрелват. Веднага след това пристига багер, който да изкопае масовия гроб. Оцелели са единици, които са се престорили на умрели.
Масовите гробове с тела от Сребреница са 39. Съдът приема, че убитите са между 7 и 8 хиляди мъже. Почти 2000 от тях са били на възраст между 13 и 24 год.
Американският сценарий[редактиране]
На 22 юни 1998 г. в интервю пред списание "Дани" бившият шеф на полицията в Сребреница Хакия Мехолич директно говори за план по предаването на Сребреница и за по-късното разкриване на мита за "геноцида". Падането на Сребреница е голяма военна провокация на администрацията на тогавашния президент Алия Изетбегович, договорена с Бил Клинтън да послужи като повод за военна намеса на НАТО и спечелване на общественото мнение.[3][4]
Бившият председател на Изпълнителния комитет на Скупщината в Сребреница Ибран Мустафич пише в книгата си "Planirani Haos 1990-1996": "Трябваше да се провокира нападение от демилитаризирана зона и да се пожертва Сребреница. Сценарият при предаването на града беше добре подготвен. За съжаление Президиумът на Босна и военното командване бяха замесени в тези планове. Те дадоха заповед за нападение над сърбите от тази демилитаризирана зона".[5]
Външни препратки[редактиране]
- Александр Ионов "Операции "Кривая-95" и "Ступчаница-95": освобождение Сребреницы и Жепы"
- Srebrenica "massacre"
- Srebrenica Research Group
- Srebrenica historical project
- Srpski pokolj Bošnjaka u Srebrenici: Шкорпиони,Srebrenica 1/2 и Srebrenica 2/2
- Eksodus i deportacija Žepljaka Žepa-Sarajevo-Kladanj 25-26 юли 1995, Žepa-Kladanj-Sarajevo 26 юли 1995, HRT и TVBiH репортаж, 19 юли 1995 Ратко Младич, Žepa je prvi put u istoriji, 1995., ostala bez svojih Žepljaka (Izještaji CNN-a kazuju o tome)
- Милан Булаич. Истина о Сребренице. Только факты
- Мифы Сребреницы. История и методика построения мифа о "геноциде" (Книга Александра Павича - аналитика белградского Института политических исследований)
- Сербська жертв в районі Сребреніци в 1992-1995, близько 3500 сербських жертв-[1]
- Сръбски жертви в района на Сребреница from 1992-1995, около 3287 сръбски жертви по имена-[2]
Бележки[редактиране]
- ↑ Не е имало масово убийство на пленени мюсюлмани в Сребреница, твърди участник в събитията
- ↑ Сам Слободан Милошевич разрешил на едва 800 мюсюлмани да се укрият на територията на Сърбия
- ↑ 5000 мусульманских голов за военную интервенцию
- ↑ Srebrenica Planned in Washington and Sarajevo (Excerpt from Dutch television documentary on Srebrenica. Features interview with Hakija Meholic the Muslim police chief of Srebrenica during the war.)
- ↑ ALIJA IZETBEGOVIĆ JE GROBAR SREBRENICE I PODRINJA
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Расправа в Сребренице“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
