Клане в Сребреница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Падането на Сребреница и Жепа
Конфликт: Война в Босна и Херцеговина
Srebrenica massacre map.jpg
Карта на военните действия по време на операция Кривая 95 и Ступчаница 95
Период 6 юли - 25 юли 1995
Място Босна и Херцеговина
Резултат Етническото прочистване в Сребреница и Жепа
Операция Преднамерена сила
Воюващи страни
Flag of Republika Srpska.svg Република Сръбска
10-ти диверсионен отряд (10-а саботажна рота)
Flag of Bosnia and Herzegovina (1992-1998).svg Босна и Херцеговина
Flag of the Netherlands.svg Холандия
Командири
Flag of Republika Srpska.svg Ратко Младич
Flag of Republika Srpska.svg Радислав Кръстич
Милорад Пелемиш[1]
Дражен Ердемович
Flag of Bosnia and Herzegovina (1992-1998).svg Рамиз Бечирович (защита на Сребреница)
Flag of Bosnia and Herzegovina (1992-1998).svg Еюб Голич (пробив 28-та дивизия в Тузла)
Flag of Bosnia and Herzegovina (1992-1998).svg Авдо Палич (Жепа)
Flag of the Netherlands.svg Том Кареманс
Сили
Flag of Republika Srpska.svg 6 000-9 500 войници
10 танка
100-300 наемници
Flag of Bosnia and Herzegovina (1992-1998).svg 5 500-6 200 войници (Сребреница)
Flag of Bosnia and Herzegovina (1992-1998).svg 1 500 войници (Жепа)
Flag of the Netherlands.svg 370-400 мироопазващи и 2 F-16
Жертви и загуби
300 убити и ранени 1 200-2 000 убити
35 632 и 12 000 евакуирани (от Сребреница и Жепа в Босна)
800 бежанци (в Сърбия)[2]

1000 и 1500 пленени (Сребреница и Жепа)

Клането в Сребреница е военно престъпление по време на гражданската война в Босна и Херцеговина, което е класифицирано от трибунала на ООН като геноцид.

В околностите на град Сребреница през юли 1995 г. са избити до 8000 босненски мюсюлмани — мъже и младежи, под ръководството на сръбския генерал Ратко Младич на няколко различни места. Това е най-голямото клане в Европа след приключването на Втората световна война.

За прикриване на следите жертвите са били препогребвани неколкократно. Международният трибунал в Хага е предявил обвинения за това престъпление. От март 1993 до юли 1995 г. армията на Република Сръбска (АРС) държи града под обсада. Най-близката територия, контролирана от мюсюлмани, отстои на 100 километра по въздух. Анклавът е в пермаментен дефицит на храна, лекарства и гориво. Течаща вода няма, защото босненските сърби са разрушили централния водопровод.

Бедственото положение не се променя, когато ООН обявява Сребреница за "зона за сигурност" и изпраща там военен контингент от 600 души, снабдени с леко оръжие. Анклавът остава обкръжен от части на Корпуса "Дрина", които прогресивно ограничават наземния достъп на хуманитарни помощи. Различни международни организации осигуряват хвърлянето на храна от хеликоптери.

Анклавът е превзет за 6 дни през юли 1995 от корпуса "Дрина". В бягството си жителите на Сребреница се разделят на 2 части. Едната колона от 10-15 000 мъже тръгва през гората в опит да достигне зона на босненската армия. Друга част от около 20-25 000 души остава изтласкана в най-северните части на анклава и е обкръжена от подпалени къщи и армията на босненските сърби.

Тази втора група е подложена на 2-дневен терор с избирателни екзекуции, телата от които са безразборно натрупани на видими места. Босненските сърби с внезапни жестове заколват няколко деца в тълпата, която държат под око и изнасилват жени, някои от които губят разсъдъка си. Готовността на хората да избягат с цената на всичко достига степен на лудост. Към края на втория ден няколко бежанци се самообесват.

Босненските сърби разделят мъжете от жените и качват жените и най-малките деца на автобуси. Отвеждат ги към "мюсюлмански" зони. Повечето от депортираните оцеляват физически. В Сребреница остават само мъжете и момчетата на възраст над 13 год. Майките им повтарят днес едни и същи изречения: "изтръгнаха ми го от ръцете", "тогава му чух гласа за последен път".

Сателитна снимка на масовите гробове в Нова Касаба

Част от останалите мъже и момчета са убити на място в Сребреница. Други са отведени към друго място за екзекуции - Братунац. Оцелели няма. На 14 юли 1995 г. нидерландските войници от ЮНПРОФОР обикалят анклава и не намират в него "нито един жив мюсюлманин".

През това време колоната мъже, тръгнала през гората, е попаднала в засада и е разбита на 2 части. Малка част достига мюсюлманската зона. Другите няколко хиляди са заловени. Босненските сърби събличат голи част от тях. После 3 дни търсят място, което да побере всичките арестувани - по стадиони, ливади, складове и училища. Накрая ги разделят на групи, отвеждат ги с камиони до местата за екзекуции, подреждат ги в линия и ги разстрелват. Веднага след това пристига багер, който да изкопае масовия гроб. Оцелели са единици, които са се престорили на умрели.

Масовите гробове с тела от Сребреница са 39. Съдът приема, че убитите са между 7 и 8 хиляди мъже. Почти 2000 от тях са били на възраст между 13 и 24 год.

Американският сценарий[редактиране | edit source]

На 22 юни 1998 г. в интервю пред списание "Дани" бившият шеф на полицията в Сребреница Хакия Мехолич директно говори за план по предаването на Сребреница и за по-късното разкриване на мита за "геноцида". Падането на Сребреница е голяма военна провокация на администрацията на тогавашния президент Алия Изетбегович, договорена с Бил Клинтън да послужи като повод за военна намеса на НАТО и спечелване на общественото мнение.[3][4]

Бившият председател на Изпълнителния комитет на Скупщината в Сребреница Ибран Мустафич пише в книгата си "Planirani Haos 1990-1996": "Трябваше да се провокира нападение от демилитаризирана зона и да се пожертва Сребреница. Сценарият при предаването на града беше добре подготвен. За съжаление Президиумът на Босна и военното командване бяха замесени в тези планове. Те дадоха заповед за нападение над сърбите от тази демилитаризирана зона".[5]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Не е имало масово убийство на пленени мюсюлмани в Сребреница, твърди участник в събитията
  2. Сам Слободан Милошевич разрешил на едва 800 мюсюлмани да се укрият на територията на Сърбия
  3. 5000 мусульманских голов за военную интервенцию
  4. Srebrenica Planned in Washington and Sarajevo (Excerpt from Dutch television documentary on Srebrenica. Features interview with Hakija Meholic the Muslim police chief of Srebrenica during the war.)
  5. ALIJA IZETBEGOVIĆ JE GROBAR SREBRENICE I PODRINJA
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Расправа в Сребренице“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.