Анте Готовина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анте Готовина
хърватски генерал
Роден: 12 октомври 1955 г. (1955-10-12) (58 г.)
с. Ткон, Югославия

Анте Готовина (на хърватски: Ante Gotovina) е хърватски генерал, ръководил Операция Буря през 1995 година.

През 2011 г. е осъден от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия на 24 год. затвор за военни престъпления и престъпления срещу човечеството,[1] но през следващата година е оправдан на втора инстанция.[2]

Биография[редактиране | edit source]

Анте Готовина е роден на 12 октомври 1955 г. в село Ткон, намиращо се на остров Пашман, община Задар, Хърватия - тогава част от Социалистическа Югославия.

В началото на 1970-те год., ненавършил 18-годишна възраст, Анте Готовина напуска страната и се записва във френския Чуждестранен легион, където достига до чин младши сержант. През 1979 г. се уволнява и става френски гражданин. По-късно е нает от частна охранителна фирма и тренира паравоенни групи в Аржентина и Гватемала. Според публикации в пресата той е бил замесен в грабежи и изнудване през 1980-те год., френски съд го бил осъдил през 1986 г. на 5 год. затвор по обвинение за кражба на 2 млн. фр. франка от бизнесмена Анри Саломон[1]. Други публикации обаче оспорват истинността на тези твърдения [2].

През юни 1991 г., след близо 20-годишна емиграция, Готовина се връща в родината си. Там е назначен за командир на 1-ва бригада на Корпуса на националната гвардия (Zbor Narodne Garde). От февруари до април 1992 г. е заместник-командир на специалната част към Генералния щаб на Хърватската армия (ХА), а от април до октомври същата година е назначен в Хърватския съвет за отбрана (ХСО).

На 9 октомври 1992 г. Анте Готовина, вече с чин генерал-майор, е назначен за командващ Оперативна зона Сплит на ХА, която през 1993 г. е преименувана на Сплитски военен окръг, и остава на този пост до март 1996 г. На 30 май 1994 г. е повишен в чин генерал-лейтенант, а в началото на август 1995 г. - в чин генерал-полковник.

На 4 август 1995 г. ХА предприема офанзива, известна като операция Буря, с цел възстановяване контрола върху областта Краина, която спада към хърватските територии отпреди 1991 г. Анте Готовина е главен оперативен командващ на хърватските сили, включени в южното крило на фронта. На 7 август 1995 г. хърватското правителство обявява, че операция Буря е завършила успешно. Допълнителни действия обаче се провеждат до към средата на ноември 1995 г. Още в началото на август 1995 г. Анте Готовина премества щаба си в Книн, главния град на областта Краина, включена в Сплитския военен окръг.

На 12 март 1996 г. хърватският президент Франьо Туджман назначава Анте Готовина за главен инспектор в Инспектората на ХА. На 29 септември 2000 г. новият хърватски президент Стипе Месич пенсионира Анте Готовина.

В началото на юли 2001 г. Международният трибунал повдига обвинения срещу Анте Готовина и той преминава в нелегалност. Издирват го хърватската полиция и Интерпол. В средата на 2003 г. журналистът Иво Пуканич от хърватския вестник Национал се среща с Анте Готовина, след 7-месечна подготовка, и провежда интервю с него[3]. В него Анте Готовина твърди, че е невинен, не е беглец и желае да разговаря със следователите на трибунала. В това интервю Анте Готовина казва, че признава легитимността на трибунала в Хага, въпреки че преди това, непосредствено след пенсионирането си, в писмо заедно с още няколко пенсионирани хърватски генерали твърди, че хърватската Отечествена война се криминализира чрез действията на Международния трибунал в Хага.

През септември 2004 г. жена му Дуня Злоич-Готовина - първата жена полковник в ХА, е върната на работа в хърватското Министерство на отбраната, след като 7 год. е с неустановен статус. [4]

На 17 март 2005 г. Европейският съюз отлага началото на преговорите за присъединяване на Хърватия заради неизпълненото от хърватските власти обещание да предадат Анте Готовина на Международния трибунал. Готовина е арестуван на 7 декември 2005 г. на о-в Тенерифе, където е живял под фалшива самоличност.

Обвинителен акт срещу Анте Готовина[редактиране | edit source]

Отговорности[редактиране | edit source]

Според обвинителния акт[5], [6] Анте Готовина носи индивидуална криминална отговорност за престъпления, които е извършил чрез индивидуални действия или като е действал съвместно с други лица. Анте Готовина е обвинен също и за участие в организирани престъпни действия по време на Операция Буря, заедно с Иван Чермак, Младен Маркач и президента Франьо Туджман, целите на които са били насилствено и трайно да премахнат сръбското население от областта Краина.

По време на Операция Буря и след това хърватските сили, командвани от Анте Готовина, атакуват и установяват контрол върху градове и села в южната част на Краина. Анте Готовина е бил задължен да осигури обществения ред и безопасността на гражданите, но той не изпълнява това свое задължение.

Тъй като е бил на този пост, Анте Готовина носи отговорност за криминалните действия на подчинените си в случай, че е знаел или е логично да е знаел, че подчинените му ще извършат или са извършили такива действия, а като командващ - въпреки че е имал властта, не е взел разумни мерки за предотвратяване на такива действия или да накаже подчинените си.

Общи твърдения[редактиране | edit source]

През цялото време, за което се отнася този обвинителен акт, областта Краина е била в състояние на въоръжен конфликт. През цялото това време Анте Готовина е бил длъжен да спазва законите и обичаите на войната, включително общия чл. 3 от Женевската конвенция от 1949 г. Действията или бездействието, в които е обвинен Анте Готовина, представляват престъпления против човечеството и са наказуеми по чл. 5 от Устава на Международния трибунал в Хага.

Обвинения[редактиране | edit source]

Според обвинителния акт обвиняемият Анте Готовина е извършил:

1. (Преследвания) - престъпление срещу човечеството, а именно: преследвания по политически, расови и религиозни причини, наказуемо по чл. 5 (h) във връзка с чл. 7 (1) и 7 (3) от Устава на Трибунала.

2. (Убийства) - нарушение на законите или на обичаите на войната, а именно: убийства по общия чл. 3(1)(a) от Женевската конвенция от 1949, наказуеми по чл. 3 във връзка с чл. 7 (3) от Устава на Трибунала.

3. (Разграбване на имущество) - нарушение на законите или на обичаите на войната, а именно: разграбване на обществено или частно имущество, наказуемо по чл. 3 (e) във връзка с чл. 7 (1) и 7 (3) от Устава на Трибунала.

4. (Безогледно разрушаване на градове и села) - нарушение на законите или на обичаите на войната, а именно: безогледно разрушаване на градове и села, наказуемо по чл. 3 (b) във връзка с чл. 7 (1) и 7 (3) от Устава на Трибунала.

5. и 6. (Депортация и насилствено изселване)

5. престъпление срещу човечеството, а именно: депортация, наказуема по чл. 5 (d) във връзка с чл. 7 (1) и 7 (3) от Устава на Трибунала.
6. престъпление срещу човечеството, а именно: други нехуманни действия (насилствено изселване), наказуемо по чл. 5 (i) във връзка с чл. 7 (1) и 7 (3) от Устава на Трибунала.

7 (Други нехуманни действия) - престъпления срещу човечеството, а именно: други нехуманни действия, наказуемо по чл. 5 (i) във връзка с чл. 7 (3) от Устава на Трибунала.

Военнопрестъпник или герой?[редактиране | edit source]

Беглец, издирван за военни престъпления, Анте Готовина е герой в родината си[7], където смятат, че на практика ръководената от него Операция Буря довежда до успешен край хърватската отечествена война за независимост от бивша Югославия[8].

По света обаче той е представян като злодей, а Европейският съюз дори поставя като основно условие за започване на преговори с Хърватия предаването на Анте Готовина на Международния трибунал в Хага.

Американското правителство обещава награда от 5 млн. дол. за залавянето на Анте Готовина.[9]

Краят на съдебния процес

На 16 ноември 2012 г. Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия оправдава двамата хърватски генерали Анте Готовина и Младен Маркач. В решението на втората и последна инстанция се казва, че присъдата на генерал Готовина е била произнесена след редица пропуски и грешки на прокуратурата. От внесените доказателства не може да се заключи, че именно Готовина е извършил престъпленията, в които го обвиняват, заявява председателят на трибунала Теодор Мерон. Четенето на окончателната присъда е предавано от хърватските телевизии на огромни екрани в Загреб и цялата страна. В момента, в който съдът в Хага обявява решението, по улиците на всички хърватски градове избухва неописуем възторг, а хиляди хора плачат и се прегръщат. На 16 ноември вечерта на централния площад в хърватската столица Загреб генералите са приветствани от над 100 000 свои сънародници, които празнуват тяхното освобождаване до късно през нощта.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((bg))  24 години затвор за генерал Анте Готовина. // Mediapool, 2011. Посетен на 15 април 2011.
  2. ((bg))  Хагският трибунал оправда хърватските генерали Анте Готовина и Младен Маркач. // mediapool.bg. Mediapool, 2012. Посетен на 2012-11-17.

Виж още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]