Интерпол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Седалището на Интерпол в Лион, Франция

Международната организация на криминалната полиция, широко известна като Интерпол, (на английски: International Criminal Police Organization, INTERPOL) е координира международното сътрудничество на полицейските органи в различните страни в борбата с криминалната престъпност. Седалището на Интерпол в Лион, Франция.

Възникване и история[редактиране | edit source]

През 1914 г. в Монако под патронажа на херцог Алберт I е проведен I-ят международен конгрес на криминалната полиция, на който представителите от 14 страни обсъждат за първи път въпроса за координиране на усилията на полицейските органи в борбата с нарастващата престъпност. През Първата световна война този въпрос остава нерешен. През 1919 г. Ван Хутен - командващ кралския жандармерийски корпус на Нидерландия, предлага във всяка страна да бъдат създадени национални полицейски центрове, които да осъществяват постоянен контакт помежду си.

На 7 септември 1923 г. във Виена на II-я международен конгрес на криминалната полиция е създадена Международната комисия на криминалната полиция (International Criminal Police Commission, ICPC). Тя приема свой устав и задачи. Сред тях са да допринася за установяването на делови контакти между органите по охраната на реда в рамките на законите, действащи в отделните държави, и да се грижи за успешната работа на всички учреждения, натоварени да водят борба с криминалните престъпления. В ICPC участват 17 страни. През 1932 г. тя вече има представители в над 30 страни. През 1938 г. след “присъединяването” на Австрия към Германия цялата документация на Комисията попада в ръцете на фашисткото правителство. Много от престъпниците са привлечени на работа в спецслужбите на Третия райх, а сътрудничеството в рамките на комисията е прекратено. Едва през 1946 г. на конгрес в Брюксел отново е заявена необходимостта от възобновяване на контактите, приети са временни решения за целите, задачите и принципите на действие.

На сесия във Виена през 1956 г. е приет нов Устав на комисията и тя започва да се нарича Международна организация на криминалната полиция (МОКП), съкратено (от английски) Интерпол. През 1966 г. Интерпол е признат от ООН като международна организация, през 1971 г. е признат като междуправителствена организация. На конгрес в Стокхолм през 1977 г. са внесени последните изменения в устава на Интерпол и той се превръща в междудържавна специализирана полицейска организация. През 1982 г. членки са 131 държави. През 1996 г. получава статут на наблюдател на сесиите и работата на Общото събрание на ООН. През 2008 г. в Санкт Петербург, Русия е проведена 77-та редовна сесия на Общото събрание на Интерпол и е приета 187-та държава членка - Ватиканът. През октомври 2009 г. е приета 188-та държава членка - Самоа. Първата централа на Интерпол е в Париж, а по-късно - през 1989 г., е построено ново здание в Лион, Франция, където тя се помещава и в наше време.

Интерпол е втората по численост организация след ООН. Ползва се със статут на международна организация наблюдател на ООН, която е независима от правителствено влияние.

Задачи[редактиране | edit source]

В Интерпол (INTERPOL) участват 188 страни членки. Основната цел на Интерпол е взаимодействие и подпомагане на нейните членове в борбата с престъпността - корупция, тероризъм, наркотрафик, подправяне на парични знаци (фалшификация на пари) и електронни банкови карти, престъпления против личността, престъпления против собствеността, нелегална търговия с огнестрелни оръжия и материали с двойно предназначение, от които може да се създаде оръжие за масово унищожение, кражба и незаконна търговия на произведения на изкуството, компютърни престъпления и т.н. Служителите на страните, които членуват в организацията, работят съвместно и използват 4-те официални езика — английски,арабски, испански и френски. През 1997 г. ООН и Интерпол подписват споразумение за сътрудничество, а през 2005 г. е приет първият съвместен документ, посветен на „Ал Каида“ и талибаните.

Конституцията на Интерпол строго забранява на организацията да се намесва в политически, военни, религиозни или расови спорове в суверенните държави.

Принципи на организацията[редактиране | edit source]

  • спазване на човешки права;
  • интегритет на общностите;
  • бързина и качество на обмен на информация:
  • осигуряване на възможност за предвиждане на бъдещи ситуации.

Структура[редактиране | edit source]

Интерпол се състои от следните структурни звена.

  • Общо събрание (Генерална асамблея) - висш орган. В него участват делегати от всички страни членки на Интерпол. Общото събрание приема най-важните решения, засягащи общата политика, ресурсите, необходими за международното сътрудничество, методите на работа, финансирането и програмата на мероприятията. Заседанията са закрити, обикновено са веднъж годишно и всяка страна членка има право на 1 глас. Всички решения се вземат с обикновено мнозинство. Работата на Асамблеята се организира от Изпълнителния комитет.
  • Изпълнителен комитет - състои се от от 13 члена: президент, 3 вицепрезиденти и 9 делегати. Обикновено Изпълнителният комитет заседава 3 пъти годишно. Той осъществява избора на президент (с мандат от 4 год. без право на повторно избиране). Първият президент е Йохан Шобер. На 77-та асамблея през октомври 2008 г. в Санкт-Петербург за президент е избран началникът на сингапурската полиция Ку Бун Хюи. Изпълнителният комитет следи за изпълнението на решенията на Общото събрание, подготвя работни програми и проекти, контролира работата на Генералния секретариат.
  • Генерален секретариат - постоянно действащ орган, който се намира в Лион, Франция. Работи денонощно, без почивни дни. Има 7 регионални офиса: в Аржентина, Камерун, Ел Салвадор, Кения, Тайланд, Зимбабве и Кот д'Ивоар. Привежда в изпълнение решенията на Общото събрание и Изпълнителния комитет. Представлява Интерпол, действа като специализиран информационен център, извършва международни разследвания, поддържа връзка с националните и международни организации. Състои се от: Служба на генералния секретар, Административен отдел, Полицейски отдел, Научно-изследователски отдел и Технически отдел. Генералният секретар се избира на всеки 5 год. Той е основна фигура в Интерпол, участва в приемането на всички решения и следи за тяхното изпълнение. През 2010 г. американецът Робърт Нобъл, който е генерален секретар на Интерпол през последните 10 год., е преизбран на поста за още 1 мандат.
  • Национални централни бюра (НЦБ) - всяка държава, която членува в МОКП (Интерпол), изгражда НЦБ на своята територия. Основната функция на бюрата е координация на взаимодействието и обмена на информация между държавите членки на организацията и Генералния секретариат. Всяко бюро изгражда и поддържа собствени информационни фондове.
  • Съветници - експерти с чисто консултативни функции.

Председателят на Общото събрание и генералният секретар са със статут на държавен глава.

България в Интерпол[редактиране | edit source]

България става член на Интерпол през 1989 г. Със заповед на Директора на полицията в Република България от 15.01.1990 г. е изградено Национално централно бюро, което е представител на ИНТЕРПОЛ в страната.

Други европейски страни, които работят по същите стандарти, са Германия, Андора, Белгия, Дания, Русия, Финландия, Франция, Гърция, Люксембург, Монако, Португалия и Словакия.

На 67 сесия на Общото събрание на Интерпол, проведена в Кайро, е отчетено, че България има НЦБ, което е най-ефективно сред всичките 45 европейски бюра.

Бюджет на Интерпол[редактиране | edit source]

Ресурсите на Интерпол са от:

  • финансова помощ от членовете на организацията;
  • дарения, средства от завещания и други.

Външни препратки[редактиране | edit source]