Западноевропейски съюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Западноевропейски съюз
Знаме на западноевропейския съюз
(Знаме)
Карта на западноевропейския съюз
Членки • Асоциирани членки • Наблюдателки • Асоциирани партньори
Столица Брюксел
Период на съществуване (1955 - 2011)
Наследник: Европейски съюз

Западноевропейският съюз (ЗЕС, на английски: Western European Union (WEO), на френски: Union de l'Europe occidentale (UEO)) е бивша слабо активна международна организация в Европа. Създадена е по силата на Договора от Брюксел през 1948 г., а по-късно въз основа на Променения договор от Брюксел от 1954 г, в организацията се допускат Западна Германия и Италия. Западноевропейският съюз е военно-политически съюз само на западноевропейски страни, насърчавайки също икономическа, културна и социална взаимопомощ. Щабквартирата на ЗЕС е в Брюксел. Не трябва да се бърка с Европейския съюз.

Западноевропейският съюз бива създаден по време на студената война, с цел взаимопомощ при евентуална военна заплаха. След края на войната, целите и задачите, както и съответните институции се прехвърлят към общата политика за сигурност и отбрана на географски по-всеобхватния Европейски съюз. Процесът на консолидация е завършен през 2009 година, когато е създадената клаузата за солидарност в Договора от Лисабон, силно подобна (но не е идентична) с клаузата за взаимна отбрана на договора, създал западноевропейския съюз. В последствие, страните подписали Променения договор от Брюксел решават да прекратят договора на 31 март 2010 година, като всички дейности на западноевропейския съюз постепенно се прекратяват до юни 2011 година [1]. На 30 юни 2011 официално е обявено прекратяване на съществуването на Западноевропейския съюз [1].

История[редактиране | edit source]

Договор от Брюксел[редактиране | edit source]

Договорът от Брюксел е подписан между Обединеното кралство, Франция, Белгия, Люксембург и Нидерландия на 17 март 1948 година. Той представлява договор за взаимозащита със срок 50 години, който насърчава също икономическото, културното и гражданското сътрудничество. Клаузата в договора за автоматична военна помощ е в случай на въоръжена агресия първоначално от страна на Германия, а с разпалването на Студената война - от страна на СССР. На 23 октомври 1954 г. Западноевропейският съюз придобива нов вид с подписването на Променения договор от Брюксел, целящ добавянето на Западна Германия и Италия в рамките на съюза. В увода на променения Договор от Брюксел ясно са очертани три основни цели:

  • Да се създава в Западна Европа стабилна основа за европейско икономическо възстановяване;
  • Да се осигурява взаимопомощ между страните в случай на каквато и да е агресивна политика;
  • Да се подкрепя единството и да се насърчава постепенната интеграция на Европа.

Прехвърляне на правомощията към Европейския съюз[редактиране | edit source]

Първоначално, съгласно Договора от Амстердам, Западноевропейския съюз се превръща във важна част от самоотбраната на Европейския съюз. На 13 ноември 2000, на среща на министрите на ЗЕС в Марсилия се изгражда споразумение за постепенно прехвърляне на функциите и дейностите от Западноевропейския съюз към Европейския съюз, в рамките на изграждащите се „Обща външна политика и политика на сигурност“ и „Общата политика за сигурност и отбрана“ [2].

На 1 януари 2002 година „Институтът за изследване на сигурността“ и „Сателитен център“ на Западноевропейския съюз се преформироват към Европейския съюз и се превръщат съответно в „Институт за изследване на сигурността на Европейския съюз“ и „Сателитен център на Европейския съюз“. Друг важен момент е свалянето на правомощията на Западноевропейския съюз, дадени му с Договора от Амстердам, с подписването на новия Договор от Ница. По-късно Договорът от Лисабон променя член 42 т.7 от Договора от Маастрихт, с което се включва ангажимент за взаимна отбрана и се решава окончателно въпроса за общата отбрана в рамките на Европейския съюз [3].


Подписан
В сила
Договори
1948
1948
Брюксел
1951
1952
Париж
1954
1955
Променен договор от Брюксел
1957
1958
Рим
1965
1967
Договор за сливане
1975
непр.
Решение на Европейски съвет
1985
1985
Шенгенско споразумение
1986
1987
Единен европейски акт
1992
1993
Маастрихт
1997
1999
Амстердам
2001
2003
Ница
2007
2009
Лисабон
Pix.gif Pix.gif Pix.gif Pix.gif Pix.gif Pix.gif Pix.gif Pix.gif
                         
Три стълба на Европейския съюз:  
Европейски общности:  
Европейска общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ)
Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС) Договорът изтича през 2002 Европейски съюз (ЕС)
    Европейска икономическа общност (ЕИС)
        Правила от Шенген   Европейска общност (ЕО)
    ТРЕВИ Правосъдие и вътрешни работи (ПВР)  
  Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи (СОПВР)
          Сътрудничество в европейската политика (СЕП) Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС)
Неорганизирано тяло Западноевропейски съюз    
Договорът е прекратен през 2010  
                       

Прекратяване на Западноевропейския съюз[редактиране | edit source]

След влизането в сила на Договора от Лисабон през 2009 година, целите и задачите на западноевропейския съюз се припокриват от клаузата за взаимоотбрана на лисабонския договор [1]. Поради това, в дълги дискусии за бъдещето на западноевропейския съюз се обсъжда и план за прекратяване на организацията [4]. На 30 март 2010 година, в писменно изявление, външния министър на Обединеното кралство Крис Браянт уведомява за решението на Великобритания да се оттегли от западноевропейския съюз в рамките на година [5]. На 31 март 2010 година германското министерството на външните работи обявява оттеглянето на Германия от Променения договор от Брюксел [6]. По време на испанското председателство на западноевропейския съюз, от името на десетте страни-членки, се взима решение за прекратяване на Променения договор от Брюксел и до прекратяване на съществуването на западноевропейския съюз до юни 2010 [7]. На 30 юни 2011 официално е обявено прекратяване на съществуването на Западноевропейския съюз [1]. Всички дейности на западноевропейския съюз са прекратени до юли 2011 година [1].

Организация[редактиране | edit source]

Главната квартира на западноевропейския съюз е била разположена в Брюксел, обслужвана от 65 човека персонал и годишен бюджет от 13,4 милиона евро [4]. В нея се помещават „Съвета на западноевропейския съюз“ и „Парламента на западноевропейския съюз“.

Западноевропейският съюз е управляван от „Съвет на министрите“, подпомаган от „Съвет на постоянните представители“, съставен от посланници. Социалните и културните аспекти на договора от Брюксел са делегирани към Съвета на Европа за да се избегне припокриването на отговорности в Европа [8].

Парламентарната асамблея на западноевропейския съюз, съставена от делегации на страните-членки, надзирава работата на „Съвета на западноевропейския съюз“, но няма никакви правомощия над него. По този начин „Парламента на западноевропейския съюз“ изпълнява функциите на консултативен орган.

Страни-членки[редактиране | edit source]

Западноевропейският съюз включва 10 страни-членки, 6 асоциирани страни-членки, 5 страни-наблюдателки и 7 асоциирани страни-партньори. На 14 юни 2001 г. Хавиер Солана заявява, че няма предвидима причина да се променя статутът на страните-нечленки на организацията.

Страни-членки (Договор от Брюксел, изм. 1954)

Всички са членки на НАТО и на ЕС. Единствените страни с пълни права за гласуване.

Страни-наблюдателки (Рим, 1992)

Страните са членки на ЕС, но не на НАТО. 1

1 Дания е изключение като членка и на двете. Класирана е в тази група, тъй като има право да излезе от Маастрихтския договор (1992) и не участва в Европейската политика по сигурност и отбрана на ЕС.

Асоциирани страни-членки (Рим, 1992)

Асоциираното членство е учредено, за да бъдат включени европейските страни, които са били членки на НАТО, но не и на ЕС. След това Полша, Чехия и Унгария са се присъединили към ЕС.

Асоциирани страни-партньори (Кирхберг, 1994)

Страни, които по онова време не са били нито в НАТО, нито в ЕС, но по-късно са станали техни членки.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д Statement of the Presidency of the Permanent Council of the WEU on behalf of the High Contracting Parties to the Modified Brussels Treaty – Belgium, France, Germany, Greece, Italy, Luxembourg, The Netherlands, Portugal, Spain and the United Kingdom, WEU 31 март 2010
  2. Marseille Declaration 2000 weu.int
  3. House of Lords - European Union - Tenth Report
  4. а б Rettman, Andrew (3 септември 2009) European defence league poised for debate on dormant pact
  5. http://web.archive.org/web/20110605035818/http://www.fco.gov.uk/en/news/latest-news/?view=PressS&id=21976547
  6. http://www.auswaertiges-amt.de/diplo/de/Europa/Aussenpolitik/ESVP/100331WEUKuendigung,navCtx=21914.html
  7. http://web.archive.org/web/20100407062805/http://www.maec.es/es/MenuPpal/Actualidad/NoticiasMAEC/Paginas/20100331_not1.aspx
  8. The Western European Union CVCE