Дража Михайлович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Драголюб Михаилович
сръбски генерал
Драголюб Михаилович 
Роден: 26 април 1893
Иваница, Кралство Сърбия
Починал: 17 юли 1946
Белград, ФНРЮ

Драголюб (Дража) Михаилович (Драгољуб Дража Михаиловић, също Чича, Дража Михаилович или Михајлович) е сръбски генерал и герой от Първата световна война, който по-късно става предводител на националистическото движение на четниците.

Президентът на Съединените американски щати Хари Труман го награждава посмъртно с Ордена на почетния легион Legion of Merit за това, че четниците му спасяват живота на 500 американски летци по време на Втората световна война.

Михайлович е приет в Сръбската военна академия през 1910 и като курсант е изпратен на фронта по време на Балканските войни (1912-1913). През юли 1913 е повишен в чин младши лейтенант. Служи по време на Първата световна война и заедно със сръбската армия избягва в Албания през 1915 по време на дългото отстъпление на сръбските войски. По-късно Дража Михаилович е награден с ордени за успехите си на Солунския фронт.

В периода юни 1935 - май 1936 година Дража Михайлович е военен аташе в югославската легация София, като активно работи с българската опозиция в лицето на различните фракции на БЗНС за единение на България към Югославия под управлението на династията Караджорджевич.[1]

Осъден на смърт в белградския процес проведен в периода 10 юни - 15 юли 1946 г. който е формален, тъй като съдбата му е предрешена. Съдът не приема показанията на американските офицери във формированията на Михайлович по време на войната, както и на англо-американските летци, свалени над територията на Югославия и спасени от четниците (по време на войната са спасени повече от 500 пилота). На 15 юли Михайлович е осъден на смърт и на 17 юли е разстрелян. Мястото на погребението остава неизвестно. През март 1948 г. президентът на САЩ Хари Труман го награждава посмъртно с американския медал „Почетен легион“. През 2001 г. наградата е връчена на дъщеря му.

Дража Михайлович прекрасно владее устно и писмено български език.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Британското разузнаване в България (1939-1945), страница 77. Военно издателство, ISBN 954-509-266-1, 2003.