Отглаголно съществително име

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Отглаголното съществително се образува от глаголна основа и означава опредметено действие (процес или състояния), представено в абстрактен смисъл, т.е. то е име на действие, представено в самия процес на осъществяването му.

Образуване[редактиране | edit source]

Отглаголното съществително се образува по различен начин:

Без афикси[редактиране | edit source]

При безафиксния начин на словообразуване на отглаголното съществително към глаголния корен не се добавят словообразувателни морфеми, например: внос, износ, размах, разпад, грабеж, израз и т.н.

В някои езици, като английския например, едни и същи думи имат значение на различни части на речта, като често при тях основното значение е глаголно, значението на съществително име може да се смята за отглаголно съществително, например: read в изречението The book is a pretty good read (книгата e добра за четене); walk в I went for a walk (отидох на разходка) и т.н.

С афикси[редактиране | edit source]

При афиксалния начин на словообразуване на отглаголното съществително към глаголната основа се добавя словообразувателна морфема, обикновено наставка (суфикс), която играе ролята на субстантиватор, например: четене, писане, развитие, разходка, стрелба, управление.

В английския език за отглаголни съществителни обикновено се смятат формите, завършващи на -ing, например: The writing of a book is always an ambitious undertaking (написването на книга винаги е амбициозно начинание). Тези форми обаче често се смесват с т.нар. герундий, например: The question of being is an intrinsic part of philosophy (въпросът за съществуванието е присъщ на философията; в български обаче се използва отглаголно съществително). Освен това в английския има съществителни, които формално могат да се разглеждат също като отглаголни, например removal (I am against the removal of the previous candidate, Аз съм против отстраняването на предишния кандидат), обаче в английската граматика тези съществителни не се разглеждат като отглаголни.

В някои езици инфинитивът на глагола играе роля и на отглаголно съществително, например в хърватски: Što ima za jesti? или в руския Что у нас можно есть? (какво има за ядене); в английския: To speak is not to listen (Говоренето не е като слушането, буквално: да говориш не е [като] да слушаш).

В други езици, например в японския, субстантиваторите се разглеждат отделно от глаголите и когато бъдат поставени след тях, се получава смисъл на отглаголно съществително, например: Yomu koto-ga muzukashi (Четенето е трудно); Hon-o yomu koto-wa yueki des (Четенето на книги е полезно).

Употреба[редактиране | edit source]

Отглаголните съществителни се използват широко във всички стилове на езика, но се смята, че прекалената им употреба прави речта тромава и абстрактна.

От синтактична гледна точка, отглаголното съществително може да се използва във всички синтактични функции, където може да се използва съществително име изобщо. В българския език то може да се използва и като пряко допълнение, например: прибиране реколтата, засилване темпото и т.н., макар че по-обичайна и правилна е употребата на предлога „на“ — прибиране на реколтата, засилване на темпото.

Вижте също[редактиране | edit source]

Използвана литература[редактиране | edit source]

  • Д.Э.Розенталь, М.А. Теленкова Словарь-справочник лингвистических терминов, Москва, 1976
  • Граматика на съвременния български книжовен език, том 2 Морфология, С. 1983
  • Юрий Маслов, Граматика на българския език, С. 1982
  • Стоян Стоянов, Граматика на българския книжовен език, С. 1964
  • Лаврентьев Б.П. Самоучитель японского языка, М. 1982