Юдейско-римски войни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Юдейско-римски войни
Конфликт: цивилизационен, расов и асиметричен
Pompée dans le Temple de Jérusalem.jpg
Помпей в Светая Светих". Картина на Жан Фуке (на картината са изобразени възмутени, потресени и натръшкали се от светотатството евреи, които се укротяват от римските легионери)
Период 1 век пр.н.е. - 7 век (63 г. пр.н.е. - 630)
Място Римска империя
Резултат окончателно заемане на Йерусалим от римляните и разрушаване на Втория храм
Територия Римска империя
Воюващи страни
Roman Military banner.svg
Римска империя
Emblem of Israel.svg
евреи
Командири
римски император
преториански префект
синедрион
Сили
римска армия
преторианска гвардия
бунтовнически

Юдейско-римските войни е термин обозначаващ поредицата революционни действия на юдеите срещу римската власт и управление в Юдея. Сблъсъкът е определян от повечето изследователи като цивилизационен (и поради налагането през 4 век на изповядваната религия от християнската юдейска секта за официална в Римската империя[1] /през 20 век има над милиард християни в света/), а от някои и като расов (като арийско-семитски).[2]

Предистория[редактиране | edit source]

В резултат от походите на Александър Македонски в Азия на огромна площ от този континент се налага елинската култура и цивилизация. След смъртта на "първия покорител на света" огромната му държава се разпада на отделни държавици (владения) управлявани от елински или елинизирани владетелски династии. Две такива си оспорват властта над Юдея - на Птоломеите от Египет (създали Птоломейското царство) и на Селевкидите от Сирия и Месопотамия (създали Селевкидското царство). Около 200 г. пр.н.е. (195 г. пр.н.е.) Селевкидите отнемат Юдея от Птоломеите и я присъединяват към владенията си.

До времето на Александър Македонски евреите живеят в Египет, Сирия и Месопотамия. След неговите завоевания народите се размесват и евреите се разселват из елинистичния свят, т.е. из териториите на държавата на Александър Велики. В периода 4 век пр.н.е. - 3 век пр.н.е. много евреи се заселват в Мала Азия (основно по средиземноморското ѝ крайбрежие) и на островите Кипър и Крит.

През 169 г. пр.н.е. срещу Селевкидите избухва бунта на първосвещеника Ясон за размера на фиска с който е облаган Втория храм. На следващата 168 г. пр.н.е. Селевкидският владетел Антиох IV Епифан решава да инспектира Втория храм в Йерусалим в резултат на което движението на хасидите (благочестивите) подига всеобщо въоръжено въстание. Това събитие в съчетание с пълзящата елинизация на Юдея кара юдеите да се обърнат към Рим за помощ през 167 г. пр.н.е. През 165 г. пр.н.е. - 155 г. пр.н.е. в Юдея бушува срещу властта на Селевкидите въстанието на Макавеите (известни като чуковете). През декември 164 г. пр.н.е. евреите под предводителството на петимата братя Макавеи установяват властта си над Йерусалим, което събитие се чества като празник от еврейския народ - Ханука.

През 139 г. пр.н.е. съществува еврейско поселище в Рим, т.к. е отразено изгонване на тези евреи от "Вечния град".

Хронология[редактиране | edit source]

През 76 г. пр.н.е. управляващия Юдея Юда Аристобул, син на Хиркан - трети син на Симон Макавей, овладява престола изтребвайки съпротивляващите се фарисеи, като присъединява Самария към Юдея. След смъртта на майка им Александра, синовете на Юда Аристобул - Хиркан II и Аристобул II си оспорват властта, което вкарва римляните в еврейските династични спорове. Управителят на Идумея Антипатър се обръща към пребиваващия по това време в Близкия изток римски пълководец и генерал Помпей Велики с молба за арбитраж в опит да реши еврейския династичен спор, което се приема от еврейските историци като една, или по-точно за най-голямата, грешка в еврейската история. По това време Помпей е получил пълни двойни правомощия от Римския сенат да се разправи с киликийските пирати и да извоюва победа срещу партския владетел Митридат IV. Помпей приема предложението на Антипатър, разгромявайки остатъците от селевкидските войски, след което влиза в Йерусалим през 63 г. пр.н.е. и отсъжда в полза на Хиркан II.

Пристигайки в Йерусалим като пълководец и върховен арбитър в юдейския династичен спор, Помпей пожелава да влезе в Светая Светих заинтригуван от религията и боговете на евреите. Помпей отхвърля суеверията свързани с проклятието за стъпването във вътрешния двор на храма и прекрачвайки прага като римски бог се озовава в "най-святото място на света". Виждайки празната стая (в разлика от Соломоновия храм) и очаквайки да съзре статуята на еврейски бог, Помпей излиза от Светая Светих потресен обвинявайки свещениците от храма в мошеничество (евангелията приписват на Исус Христос култовата реплика "изгонете търговците от храма"), еврейската религия (юдаизъм) за фалшива, а вземанията от свещениците за жертвоприношения за измама, т.к. Помпей не намира на принципа "око да види, ръка да пипне" никаква статуя на еврейски бог в Светая Светих.[3]

Страстите Христови - картина на Жан Фуке
Отбраната на Втория храм - картина на Франческо Хайес
Масада - гравюра от 1842 година

Евреите проклинат Помпей за светотатството и по време на сблъка му в гражданската война в Рим с Юлий Цезар, подкрепят военначалника на западните войски, като еврейската колония в Александрия (най-голямата по него време в света) отрязва главата на Помпей и я изпраща на Цезар (по това време на Клеопатра евреи са начело на египетските сили за сигурност). Юлий Цезар в знак на благодарност за еврейската помощ в гражданската война признава на юдаизма статут на официална религия, осигурявайки привилегирован статут на евреите в римските владения, без обаче да възстанови независимостта на Юдея напълно.

През 37 г. пр.н.е. Римският сенат поверява властта в Юдея на Ирод Велики. През 20 г. пр.н.е. Ирод започва разширение и разкрасяване на Втория храм в опит да спечели народната любов. Храмовата икономика започва да работи на пълни обороти, като по това време се разиграва историята с Исус Христос (виж Страстите Христови), който се ражда в годината в която умира Ирод - 4 г. от.н.е.

През тази 4 г. от н.е. се слага хронологически началото на преките юдейско-римски сблъсъци с първия бунт на Юда, поради отказа на Август да даде на сина на Ирод Велики - Ирод Антипа титлата цар, а го назначава за тетрарх. Две години по късно - през 2 г. пр.н.е. еврейския елит е изселен от римляните към района на днешна Виена и в Галия. Юдея е обърната от римляните на римска провинция Юдея, като управлението и е поверено на прокуратор след втория бунт на Юда от 6 година. През 14 г. Тиберий забранява юдаизма и назначава за прокуратор Валерий Гратий. Първосвещеникът на Йерусалимския храм се посочва от римския прокуратор, а през 21 г. Ирод Антипа основава нова сталица на римска Юдея - Тибериада. През 26 г. Юдея се сдобива с нов проуратор - Пилат Понтийски, който получава от Римския сенат пълни правомощия над Юдея - политически, фискални, правоохранителни и съдебни. През 37 г. новият император Калигула отзовава Пилат от Юдея и признава царската титла на Ирод Антипа, но изисква легата на Сирия Петроний да постави статуята му в Йерусалимския храм което вбесява евреите, следствие на което избухват еврейски брожения в Александрия. Калигула инспирира антиеврейски погроми в Александрия, вследствие на които са разрушени много синагоги, а други затворени или обърнати в гръцки или римски храмове. През 41 г. Клавдий признава титлата цар на Юдея на Ирод Антипа, но след смъртта на Антипа Юдея отново е обърната на римска провинция начело с прокуратор. През 55 година Нерон връща на царя на евреите част от Галилея с Тибериада, но този акт не е в състояние да предотврати последвалите го исторически събития.[4]

Юдейско-римският конфликт е обусловен от превземането на Йерусалим от пълководеца Гней Помпей през 63 г. пр.н.е., като ескалира в открити войни, белязали началото си от завършване разширението на Втория храм в Йерусалим (64 година) и големия пожар в Рим. През 66 г. избухва Първото еврейско въстание, с което започва нова поредица юдейски действия срещу властта на Рим. Края на този първи бунт завършва с превземането на крепостта Масада през 73 година. Предводителя на бунта срещу римската власт Симон Бар Гиора е бичуван по целия път от Йерусалим до Рим, а мнозина от еврейските бунтовници в Юдея и Самария са продадени в робство или призвани да спасят живота си като гладиатори. Седмосвещната менора, златната маса и свитъците със закона придружават император Тит в неговия триумф по Виа Сакра - свещения път през форума към Капитолия, видно от изображенията на арката на Тит, а богатствата от Втория храм са секвестирани от Римската империя. Херодиум и Махерус падат в годината на триумфа на Тит - 71. Превземането на Втория храм е ознаменувано от ликуване с множество разхвърляни монети из Рим, които са секвестирани от богатствата на храма, и са предназначени да предизвикат радостта на римския плебс. След разрушаването и разграбването на Йерусалимския храм от римляните всички евреи в империята са обложени с нов данък - fiscus judaicus.[5]

След грандиозния римски триумф Тацит пише знаменателната си мисъл за евреите:

Всичко свещено за нас е долно за евреите, всичко позволено на тях е нечисто за нас

, а Сенека, Квинтилиан и после Ювенал заклеймяват юдаизма като суеверие.[6]

Второто въстание, неприемано от повечето историографи за Второ еврейско въстание, е т.нар. Вавилонски бунт (115-117) на диаспората, представляващ организиран метеж на разпръснатите след опожаряването и разрушаването на храма евреи. Това въстание избухва в Киренайка и целта му е отвоюване на Юдея от римляните.

Второто еврейско въстание (132-135), хронологически трето сред подпалването на храма, е това на Симон Бар Кохба. Въстаническите действия завършват със сриването на Йерусалим със земята от император Адриан, а последна във войната пада крепостта Бейтар в Юдейската пустиня.

Последващи бунтове[редактиране | edit source]

През 161 година, в края на управлението на император Антонин Пий, избухва еврейски бунт в Галилея в подкрепа на партите скупчени по границите със Сирия. Император Марк Аврелий смазва бунта.

Въстаническите действия продължават и през следващите столетия с т.нар. Бунт срещу Гал от 351, който е организиран метеж срещу управлението на зета на императора на Източната Римска империя Констанций II - Флавий Гал. През 613 по време на войната на Византия с Персия избухва и т.нар. Бунт срещу Ираклий на евреите.

Съпътстващи събития[редактиране | edit source]

През 4 г. пр.н.е. римския пълководец Вар разпъва на кръст 2000 еврейски метежници участвали в първия бунт на Юда.

През 6 година в Юдея започва преброяване на населението с оглед на фиска.

Преди началото на Първата юдейско-римска война в Рим се носят слухове, че Попея Сабина тайно е приела юдаизма.[7]

Римските императори Траян, Марк Аврелий, Комод, Септимий Север, Каракала, Деций Траян, Валериан и Диоклециан издават укази срещу юдейската християнска секта, а Грациан изхвърля под влияние на християнството статуята на Виктория от сградата на Римския сенат.

Теодосий Велики обявява изповядването на римската и гръцка религии за политическо престъпление и за държавна измяна.

През 529 година Юстиниан забранява в християнизираната нова Римска империя - Византия съществуващите от хилядолетие елински философски школи.

През 629 година император Ираклий приема титлата василевс, а през 638 Йерусалим е завзет от втория пореден халиф след първия Абу Бакър (наследник на Мохамед) - Омар ибн ал Хатаб.[8]

Последващи събития[редактиране | edit source]

Император Ираклий забранява юдаизма и сключва стратегически съюз с хазарите срещу арабите, но следствие от арабско-хазарските войни и от обстоятелството, че през Дербент по това време в пределите на Хазарския хаганат преминават много евреи, хазарският каган Йосиф през 9 век налага юдаизма за господстваща религия в каганата.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Токарев, Сергей. Религията в историята на народите, стр. 232-252. Народна младеж, 1983, София.
  2. Уелс, Хърбърт. Кратка история на света, част I, глави XXI, XXII, XXXI, XXXII, XXXIII, XXXV, XXXVI. издателство "Венера", 1992, българско издание.
  3. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 68, 113. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.
  4. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, битие. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.
  5. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, битие. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.
  6. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, изход, стр. 88. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.
  7. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, стр. 79. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.
  8. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, изход. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.

Вижте също[редактиране | edit source]


Времеви показател на юдейско-римските войни в историята на юдаизма