Бунт срещу Гал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бунт срещу Гал
Конфликт: Юдейско-римски войни
Dioecesis Orientis 400 AD.png
Римските провинции в Леванта след бунтовете срещу управлението на Гал - около 400 година ((en))
Период 337-352
Място Палестина
Резултат потушаване на метежите
Територия Палестина
Воюващи страни
Rmn-social-header-300px--1--1-.svg
Римска империя
Източна Римска империя
евреи
Командири
Констанций II
Флавий Гал

Бунтът срещу Гал от 351/352 година е организиран метеж от страна на евреите срещу управлението на зета на императора на Източната Римска империя Констанций II - Флавий Констанций Гал.

Предистория[редактиране | edit source]

През 330 година е открит Новия Рим - Константинопол. Епохата бележи началото на трансмисията на късната античност към средновековието. Християнството след Миланския едикт се налага за официална религия на Римската империя по време на управлението на Константин Велики.

През 330 година назрява властови конфликт между светската и новата църковна власт за политическо и теологическо надмощие в управлението на имперските дела. По еврейския въпрос и двете власти са единодушни - покръстване с асимилиране или унищожаване на юдаизма чрез постоянно налагане на забрани за общуване на християните с евреите и непрекъсната сегрегация на все по отъняващите еврейски общности. Някои радикално настроени равини виждат в тези мерки възможност да отстояват застрашената от империята еврейска идентичност.

След смъртта на император Константин империята се разделя на две - Западна и Източна. Императорът на Източната Констанций II отпочва през 337 г. война срещу персите, но междувременно избухват еврейски локални бунтове в Александрия и Юдея, които са потушени. През 339 г. са забранени браковете между евреи и християнки, а малко по-късно и между еврейки и християни. На евреите е забранено да притежават роби, даже да не са християни, което окончателно възпрепятства възможността им да арендират земя.

През 350 г. императорът на западната част от империята опитва да обедини в едно изтока и запада, заклеймявайки еврейството като "зловредна секта" която шпионира и заговорничи срещу Римската империя в полза на персите.

Бунтът[редактиране | edit source]

Римската реакция е незабавна, но тъй като и еврейският патриарх не подкрепя действията на метежниците, то бунтът е сравнително бързо потушен, а разпространението му към съседните територии спряно. Империята решава заради бунтовете през 358 г. да подтисне еврейската идентичност в близост до Светите места, като образува от Палестина и териториите между Средиземно и Червено море нова римска провинция наречена Трета Палестина. Еврейският патрирх с цел да възвърне доверието на римската власт се опитва неуспешно да наложи нов еврейски календар започващ от годината на разрушаване на Втория храм - 70.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, стр. 105. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]