Хаскала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мозес Менделсон (1729–1786) над своята надгробна плоча, ескиз от Даниел Холдовецки

Хаскалата (на иврит: השכלה: «просвещение», от сехел, «здрав смисъл», «интелект») е еврейско идеологическо, образователно, културно, литературно и социално движение, което възниква през втората половина на 18 век в Европа, и в частност в Прусия, под натиска на Просвещението. Еврейското просвещение, или другото име на Хаскалата, се заражда през 1770 г., като основна роля за възникването му изиграва философията, деизма, дейността и личността на Мозес Менделсон.

Хаскалата встъпва срещу културната и религиозна изолация на евреите, съзирайки в реализирането и усвояването на идеите на европейското просвещение сред евреите, залог за подобряване на социалното положение на еврейския народ и излизането му от гетата по онова време. Хаскалата е повратен момент, отправна точка в новата еврейска история или по-точно в най-новата еврейска история, превръщайки се в идеологически източник на всички основни течения на еврейската национална мисъл и еврейската еманципация през следващите два века до днешни дни след закона за еврейската натурализация.

Хаскалата влияе върху всички еврейски социални движения и процеси през съвременността, включително и на асимилаторските и национално-религиозните в юдаизма, които също намират своя общ произход в идеологията на Хаскалата. Хаскалата, под натиска на германската историческа школа, стимулира реформацията в юдаизма през втората половина на 19 век в Прусия, а сетне и в Германска империя, следствие от което идеите на еврейското просвещение влизат в задочен спор с ортодоксалния юдаизъм (Карл Маркс произхожда от равинско семейство - виж за еврейския въпрос). В светски план, Хаскалата води след себе от една страна, първо до тенденция към езикова и културна асимилация на просветените евреи от по-високата култура на европейските страни в които пребивават, а от друга до стимулиране на обратния процес към осъзнаване на юдейското наследство с появата на нова литература на иврит с последвалите идейни и идеологически течения носещи национален характер - хебраизъм и идишизъм (движения за възраждането на иврита, на основата на което възниква хебраистиката) и политическия и светски ционизъм в самия край на 19 век (виж и Рим и Йерусалим, Еврейската държава и Основите на XIX век).

Особеност на Хаскалата в общоевропейски и просветителски план е спецификата на задачата й по приобщаване на отритнатото еврейско население от гетата към общочовешките ценности проповядвани по време на Просвещението. В този смисъл и контекст, Хаскалата носи уникален философски характер с оглед на историята, предвид на особената етно-религиозна обособеност на евреите още от античността с възникването на юдаизма като религия. Основната задача пред Хаскалата била еврейската интеграция в обществото с, а и след излизането от гетата (виж Венецианско гето).


Времеви показател на Хаскалата в историята на юдаизма

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]