Международен наказателен съд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Международният наказателен съд (МНС) (на френски: Cour pénale internationale, CPI; на английски: International Criminal Court, ICC) е постоянен съдебен орган, който се занимава с геноцид,престъпления срещу човечеството, военни престъпления и престъпления на „агресия“ (това понятие все още не е дефинирано, очаква се дефиниция в по-късен етап).

На 17 юли 1998г, по време на дипломатическата конференция на пълномощните представители на ООН се приема Римския статут който учредява Международния наказателен съд, но официално бива създаден на 1 юли 2002г. (денят в който Римският статут влиза в сила). За напред Съдът има право да упражнява юридисдикията си спрямо лица във връзка с много тежки престъпления, предизвикали международна загриженост, извършени преди тази дата и посочени в този статут. МНС може да упражнява своето право, ако обвиняемият е гражданин на държава-членка или ако престъплението е извършено на територията на държава-членка, или ако случаят се предава чрез съвета за сигурност на ООН.Съдът има предназначение да допълва националните съдебни системи. Тя може да упражни своята юрисдикция, само когато националните съдилища се откажат от своето право поради нежелание или некомпетентност. Инициативата по отношение на разследването и съдебното решение е оставено на държавите-членки.

До този момент, Съдът е образувал следствено дело по седем случая, всички те от Африка: Уганда, Демократична република Конго, Централно африканската република, Дарфур (Судан), Република Кения, Либия и Кот Ди Воар. В следствие, има шест обвинени души, седем от които са бежанци, двама са починали, четирима са арестувани и трима са се представили доброволно пред Съда. Първия процес на МНС е този на Томас Лубанга (от Конго) за военни престъпления от 26 януари 2009. На 14 март 2012 е признат за виновен, Съдът изказва първото си съдебно решение.

Компетентността и функционирането на Съда се уреждат от разпоредбите на този статут.

МНС е независима международна организация със седалище в Хага, Нидерландия, но съдебния процес би могъл да се проведе навсякъде. Oтношения на МНС с ООН се регулират чрез договор за сътрудничество. В него са назначени 18 съдии.

Председателят на съда от март 2003 г. е канадският съдия Филипе Кирш. Заедно с него работят още 300 служители.


Съдържание:[редактиране | edit source]

Цел:[редактиране | edit source]

Създаването на Международния наказателен съд се определя като едно от значимите събития на XX век, което започва да функционира ефективно през XXI век. Той е постоянен съдебен орган, който се занимава с геноцид,престъпления срещу човечеството, военни престъпления и престъпления на „агресия“. Също така има за цел да уеднакви правата на човека, международното хуманитарано право и има важната цел да направи политическите лица по-отговорни под формата на превантивна мярка. Един от основните аргументи за създаването му е необходимостта от своевременно преследване и наказване на нарушителите, независимо от желанието или възможностите на държавата, чиито гражданин е съответното лице.

Страни Членки:[редактиране | edit source]

От април 2012, МНС се състои от 121 Държави-членки:

В Европа: Германия, Албания, Андора, Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Франция, Грузия, Гърция, Унгария, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург,Македония, Малта, Черна гора, Молдова, Норвегия, Холандия, Полша, Португалия, Чешката република, Румъния, Великобритания, Сан Марино, Сърбия, Словакия, Словения, Швеция, Швейцария.

В Африка: Бенин, Ботсвана, Буркина Фасо, Бурунди, Кабо Верде, Конго, Демократична република Конго, Коморските острови, Джибути, Габон, Гамбия, Гана, Гвинея, Кения, Лесото, Либерия, Мадагаскар, Малави, Мали, Мавриций, Намибия, Нигер, Нигерия, Уганда, Централна Африканска република, Сенегал, Сейшелските острови, Сиера Леоне, Танзания, Чад, Тунис, Замбия.

Америка: Антигуа и Барбуда, Аржентина, Барбадос, Белиз, Боливия, Бразилия, Канада, Чили, Колумбия, Коста Рика, Доминиканската република, Еквадор, Гренада, Гватемала, Гвиана, Хондурас, Мексико, Панама, Парагвай, Перу, Доминиканската република, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсънт и Гренадини, Суринам, Тринидад и Тобаго, Уругвай, Венецуела.

Азия: Афганистан, Бангладеш, Камбоджа, Южна Корея, Япония, Йордания, Малдивите, Монголия, Филипините, Таджикистан.

Други: Австралия, Островите Кук, Фиджи, Маршаловите острови, Науру, Нова Зеландия, Самоа, Източен Тимор, Вануату.

Функциониране:[редактиране | edit source]

Държавите-членки или Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации може да отправи към главния прокурор, случаи на престъпления, които са в юрисдикцията на Съда. Прокурорът от своя страна може да приеме или да откаже разследването след направен преглед на наличната информация. Прокурорът може също така да започне разследване по своя собствена инициатива въз основа на получена информация в случай, че е получил одобрението от камарата.

Разследванията на прокуратурата обхващат всички факти и доказателства, с цел да оценят наказателната отговорност на участниците.

По време на разследването, всеки случай е възложен на съдебния състав, който отговаря за правните аспекти на процедурата. В случай, че обвиняемият потвърди обвиненята, делото бива възложено на съдебен състав на първа инстанция, който бива съставен от три съдии.

Камарата е отговорна също така и за предоставяне на репарации на жертвите.

Признаването за виновен може да се приложи по време на цялата процедура.

Ако обвиняемият бъде осъден, може на получи максимално наказание от 30години лишаване от свобода, а при по-тежки случай доживотен затвор.

Съществува също така и възможност за обжалване на решенията. Процесът бива представляван от Камарата на първа инстанция пред апелативната камара, състояща се от петима съдии.

Държави отказали да ратифицират статута:[редактиране | edit source]

Съединените американски щати

САЩ подписват договорът на Римската конвенция, но не го ратифицират.

Израел

Израел подписват договора през декември 2000г, но гласува против статута на Съда и не ратифицира договора.

Русия

Китайската народна република

Китайската народна република се противопоставиха на съда с аргументите, че това е против суверенитета на националните държави и, че по този начин се съди съдебната система на една нация

Судан

Судан е подписал Конвенцията на 8 септември 2000. Но на 14 юли 2008г., нейният президент Омар Ал Башир е обвинен в престъпление срещу човечеството и във военни престъпления. На 26 август 2008г. Судан не ратифицира договорът и изразява своето оттегляне от МНС


Външни препратки[редактиране | edit source]