Сланотрън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сланотрън
България
Red pog.png
Сланотрън
Област Видин
Red pog.png
Сланотрън
Общи данни
Население 564 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 15,991 km²
Надм. височина 38 m
Пощ. код 3769
Тел. код 09349
МПС код ВН (Вд)
ЕКАТТЕ 67194
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Видин
Герго Гергов
(БСП, ЗСАС)
Кметство
   - кмет
Сланотрън
Венелин Павлов
(независим)

Сланотръ̀н е село в Северозападна България. То се намира в община Видин, Област Видин.

География[редактиране | edit source]

Селото се намира на 18 км от Видин.

История[редактиране | edit source]

Сланотръ̀н е село в Северозападна България. Също е известно и под името Станотърн, както го наричат неговите жители и жителите от селата с влашко население от Видинска област. Едно от предположенията за произхода на името на селото е, че то е наречено по името на първият заселник на това място Стан. Предполага се, че същият се преселил със семейството си от съседна Влахия. Стан е умеел да плете кошници от върбови вейки и така изхранвал семейство си. Така след известно време когато и други заселници се настанили около неговия бордей или землянка (дом,жилище) сред блатата, нарекли го Стан-търнар(Стан-кошничар). Друго предположение за произхода на името на селото е, че то е наречено по минералните извори в района, които са солени(стара дума за солено е слано) В месноста имало и много тръни, та селото е наречено Сланотрън (солени извори и тръни) В книгата "Видин и видинския санджак"пише,че "Станотърне е основано от четри домакинства".Това име фигурира в един автентичен документот1848 г. дарение "Дъруире".Съдържанието е написано на влашки език със старобългарски букви. Този документ е притежание на И.Г. който го е онаследил от неговия пра-дядо.Пише следното:"Аз,поп Костантин свидетелствам, че родителите даряват земеделска нива на техния най-малък, умен и любим син в местността "Татария" до селото Станотърне и т.н."Следва годината 1848 г. и отпечатъци от палците на няколко души вместо подпис.Според пистеля Антон Страшимиров преселници се настанили тук през 18век преди Осман Пазвантоглу(1789 г.-1874 г.)вж. списание"Родна песен"кн.8/1935 г.


Първоизточниците на най-старите фамилии в Сланотрън:Букъ,Гицъ,Васил,Миря,Стойкъ,Буря,Велку(Унгуряну),Гържалиу,Дръгуц,Янку,Лападат,Герчо,Стефан,Трандафир,Кирцой.


Списък на загиналите през войните 1912-1945 години от с.Сланотрън:Флоро Гаврилов Попов,Йончо Йонов Лападатов,Атанас Петров Буков,Петраки М.Герчев,Илия х.Янев,Георги Ф.х.Кръстев,Георги А.Гицов,Йон Г.х.Крачунов,Флоро Г.Каменов,Марин А.С.Гицов,Фацо Крачунов Опров,Яно И.Стойков,Колчо М.Маринов,Нистор Г.Гаврилов,Цено Ф.Миров,Георги Г.Керанов,Димитър Г.Василев,Георги Н.С.Янков,Димитър И.С.Гицов,Петър Г.Ванчев,Димитър И.Лападатов,Марин И.х.Колов,Атанас Г.Буров,Флоро Г.Василев,Кръсто Г.Гумътърчанов,Георги Ф.Василев,Георги Г.Гумътърчанов,Белчо х.Крачунов,Крумчо К.х.Крачунов,Дионис Параскевов,Петър Петров,Георги Керанов,Петър Петров Младенов.



  • Източно православен храм "Успение на Пресвета Богородица"-1850 г.
  • Народно основно училище "Св.Св.Кирил и Методий"-1887 г.
  • Големия мост (Поду ал маре)-
  • Мелницата на Флоро Ф.Г. Коконов и съдружници-1920 г.
  • Потребителска кооперация "Съзнание"-1920 г.
  • Земеделско училище-
  • Народно читалище "Светлина"-1926 г.
  • ТКЗС "Земен рай"-1950 г.
  • Минерален извор(банята)-1958 г.
  • Физкултурно дружество "Минерал"-
  • Дружество "Асоциация на власите в България"-2001 г.
  • Пенсионерски клуб "Минерални бани"-2009 г.


Имената на кметовете след 9.09.1944 г. в с.Сланотрън до понастоящем:


  • Герасим Тодоров Йонов Георгиев Буков
  • Райна Йончева Гаврилова Йончева Лападатова
  • Флоро Илиев Фацов
  • Герасим Маринов Фацов
  • Крум Митруцов Стойков
  • Боян Кирилов Колчев
  • Северина Гервасова
  • Велизар Пасков Гаврилов Маринов Янков
  • Иван Станчев Дичев
  • Людмил Емилов Костов
  • Венелин Неофитов Павлов

Религии[редактиране | edit source]

Историческа справка на църквата "Успение Пресвета Богородица".

Преди 1850 година в с.Сланотрън не е имало църква. Според сведения дадени от стари хора, християните се черкували в съседното село Кошава. Сланотрън е било малко село с около 40-50 къщи. Връщайки се веднаж от черкуване от с.Кошава по пътя селяните решават да изградят свой храм, който са направили около 1850 г. Храмът е бил малък по размери, построен в чест на "Успение Пресвета Богородица". Пръв свещеник на храма е бил Станко Павлов родом от село Кутово.След Освобождението селото бързо се разраснало. Храмът се оказал малък за населението на Сланотрън. Ревностните християни в едно с енорийски свещеник Станко Павлов решили да съборят стария храм и в место него да построят по-голям и по-удобен. За целта били използвани около 40 000 стари оки 20 000 тухли, вар, съяо камък от старата черква. Имали са около 20 000 лева готови пари и с благословията на Видинския митрополит Кирил на 16.10.1905 година е поставен основния камък на сегашната черква, която е построена от майстора предприемач Стефан Богоев от Дебърско, Македония. Според условията и договора той е бил длъжен до 31.10.1906 година да предаде строежа и я покрие. Впоследствие християните намерили за необходимо да довършат работата като са събирали помощи от местното население и от околните села. С набраните суми успели да довършат напълно църквата през 1908 година и я осветили през 1909 година на храмовия празник. Има и много хубава стенопис, извършен от художника Мелетий Божинов, друг македонски българин от Дебърско. Същия е изрисувал и всички икони от иконостаса, много от които са подарени от християнски семейства.

Свещенодействували свещеници:

  • Станко Павлов от с.Кутово
  • Никола поп Иванов от с.Кутово
  • Севастиян Йонов от с.Тияновци
  • Андрей Иванов Попов от с.Гомотарци
  • Велко Борисов Каменов от с.Търговище
  • Ваньо Алексиев от гр.Видин
  • Венцеслав Цветанов Илиев от с.Сланотрън

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]