Толовица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Толовица
България
Red pog.png
Толовица
Област Видин
Red pog.png
Толовица
Общи данни
Население 53 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 14,447 km²
Надм. височина 232 m
Пощ. код 3854
Тел. код 09339
МПС код ВН (Вд)
ЕКАТТЕ 72638
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Макреш
Иван Вълчев
(БСП)

То̀ловица е село в Северозападна България. То се намира в община Макреш, Област Видин. В района на 12-те села.

География[редактиране | edit source]

Село Толовица се намира в изключително живописна местност, по течението на две малки реки - "Толовишка бара" и "Сватбица", които на километър и половина след селото се вливат във река Видбола. Теренът е силно пресечен, предпланински, по течението на двете малки реки са разположени гъсти церови гори.

История[редактиране | edit source]

Според легендата на местните жители първият жител на селото се е заселил при малкото изворче "Кленяка". Оттам и името на селото Толовица, както се е наричала неговата съпруга. Толовица е родното място на идейния водач, организатор и ръководител на Белоградчишкото въстание от 1850 година башкнез чорбаджи Цоло Тодоров.Цоло Тодоров е син на преселници от село Белимел, Монтана, които бягат от преследванията на турци.Скоро след като се заселват в Толовица турци убиват пред очите на семейството братчето му Павелчо. След няколко години Цоло отмъщава и забягва в Сърбия през балкана. Завръща се след много години, за да не бъде разпознат. Турците го поставят за събирач на данъци - овце, които е карал със свои хора, негови подчинени, за снабдяване на турските военни гарнизони. В данъчните регистри за Видинския край Цоло е записан като най-богат земевладелец. Подмолно организира недоволството на робите от нови, още по-тежки и непосилни данъци, данъчни измами и други престъпления и беззакония на местните турци. В Раковишкия манастир се пази като ценна реликва подписан с кръв документ-съзаклятие за вдигане на въстанието. В него името на Цоло е на първо място. При потушаването на въстанието е обезглавен от турците.В селото и до днес живеят негови наследници, които при разговор съобщават интересни и недотам известни подробности. В днешно време децата от района си правят банди и се съревновават по между си. Някой от тях са : Скорпионите, Наемниците, Асасините, Тамплиерите и др.


Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

На 1 километър от селото се намира "Рабишкото езеро" , което всяка година привлича туристи от разни крайща на България и чуждестранни туристи.В непосредствена близост до езерото се намира пещера "Магурата".Също така има 2 турски къщи едната от които е музей.

Къщата на Цоло Тодоров е исторически музей, който поради финансови и организационни проблеми е заключен за посетители.В близост до селото започва природния резерват "Магурата",защитен обект на ЮНЕСКО. Магурата е хълм, който крие в утробата си сложно разклонена пещерна система,с изключително красиви природни форми - сталактити и сталагмити,зали с рисунки на пещерния човек,зали в които са намерени голям брой черепи на пещерния човек и кости на пещерни мечки, елени и други животни, както и много сечива - каменни брадви, игли, шила и др. Обекта е охраняем, има постоянен екскурзовод, малък мотел, както и бази на текущите деца. При нозете на хълма се разлива обширното Рабишко езеро,което представлява интерес за риболов и воден туризъм. Там се подвизава друга банда. Бандата на Пиратите. От върха на Магурата се открива красив изглед към целия Северозападен дял на Стара планина, а при ясно време в далечината се забелязва Белоградчик и неясно се белеят Белоградчишките скали. Също така може да видите впечатляващите къщи и наблюдателници на Асасините. Те са умело застроени на дърветата със стратегическа цел.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Всяка година на 24 май е съборът. На 15 Юни се прави състезание от езерото до селото с награда сладолед. Също така се правят състезания по дрифт всяка година през лятото на езерото.

Легенди[редактиране | edit source]

Макар и малки сред тези села се вият чудни историй. За велики войни с жестоки прякори. Една от тях е за воден дракон, който е живял в голям канал под езерото. Легендата разказва, че двама водолази се гмурнали с цел да поправят тръбата. След дълго лутане те се върнали с побелели коси. Умряли на другият ден от стрес.

Друга легенда разказва за човек с маска на птица да се спуска с парашут всяка нощ от Белоградчишката кула, а една друга разказва за човек толкова отдаден на Асасините, че чак кожата му станала на бели петна. Също така пенсионерите разказват за страшни пиратски песни, които се пеели почти всяка вечер в гората.

Бандите[редактиране | edit source]

Скорпионите[редактиране | edit source]

Те са най-голямата банда там. Обитавайки местноста около река Сватбица, Малката и Голямата Круша, те са истински претенденти за слава. Техен водач в момента е Цоло. Той живее в Раковица и е добър стратегик.

Асасините[редактиране | edit source]

Те са банда от много умствено и физично надарени деца. Подборът вътре в бандата е много тежък и затова има тлкова малко членове. Те обитават местноста около Барата, Зимен Хребет и североизточния край на езерото. Техен лидер в момента е Никола. Той е легендарен поробител на много банди, но няма склонности към колонизация. Той унищожава само тези който са поискали това което е негово. Тяхната банда е известна с високите си набюдателници, който бдят над селото денем и нощем.

Тамплиерите[редактиране | edit source]

Тамплиерите са поробена от Асасините банда, чиято база "Бар Гогутка" бе унищожена безмилостно от Никола Тиранина. След тяхното падане е имало голям спор за това кой ще ръководи, което довело до техният край.

Наемниците[редактиране | edit source]

Наемниците са неамни войни който се бият за пари и нищо друго. Те за пръв път въвели титлата за велик боец "Пейн". Този борец се води техен шампион. Техният лидер е именно той. Никой не знае името му. Те обитават местноста на Була и връх Маде ( около Раковишкия манастир). Никой не смее да припарва до земите на тези касапини.

Пиратите[редактиране | edit source]

За тях се знае най-малко. Дори не се знае дали съществуват изобщо. Предполага се, че Асасините са поробили и тях по времето на Четвъртата Велика Селска Война.

Външни препратки[редактиране | edit source]