Толовица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Толовица
България
Red pog.png
Толовица
Област Видин
Red pog.png
Толовица
Общи данни
Население 53 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 14,447 km²
Надм. височина 232 m
Пощ. код 3854
Тел. код 09339
МПС код ВН (Вд)
ЕКАТТЕ 72638
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Макреш
Иван Вълчев
(БСП)

То̀ловица е село в Северозападна България. То се намира в община Макреш, Област Видин.

География[редактиране | edit source]

Село Толовица се намира в изключително живописна местност, по течението на две малки реки - "Толовишка бара" и "Сватбица", които на километър и половина след селото се вливат във река Видбола. Теренът е силно пресечен, предпланински, по течението на двете малки реки са разположени гъсти церови гори.

История[редактиране | edit source]

Според легендата на местните жители първият жител на селото се е заселил при малкото изворче "Кленяка". Оттам и името на селото Толовица, както се е наричала неговата съпруга. Толовица е родното място на идейния водач, организатор и ръководител на Белоградчишкото въстание от 1850 година башкнез чорбаджи Цоло Тодоров.Цоло Тодоров е син на преселници от село Белимел, Монтана, които бягат от преследванията на турци.Скоро след като се заселват в Толовица турци убиват пред очите на семейството братчето му Павелчо. След няколко години Цоло отмъщава и забягва в Сърбия през балкана. Завръща се след много години, за да не бъде разпознат. Турците го поставят за събирач на данъци - овце, които е карал със свои хора, негови подчинени, за снабдяване на турските военни гарнизони. В данъчните регистри за Видинския край Цоло е записан като най-богат земевладелец. Подмолно организира недоволството на робите от нови, още по-тежки и непосилни данъци, данъчни измами и други престъпления и беззакония на местните турци. В Раковишкия манастир се пази като ценна реликва подписан с кръв документ-съзаклятие за вдигане на въстанието. В него името на Цоло е на първо място. При потушаването на въстанието е обезглавен от турците.В селото и до днес живеят негови наследници, които при разговор съобщават интересни и недотам известни подробности.


Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

На 1 километър от селото се намира "Рабишкото езеро" , което всяка година привлича туристи от разни крайща на България и чуждестранни туристи.В непосредствена близост до езерото се намира пещера "Магурата".Също така има 2 турски къщи едната от които е музей.

Къщата на Цоло Тодоров е исторически музей, който поради финансови и организационни проблеми е заключен за посетители.В близост до селото започва природния резерват "Магурата",защитен обект на ЮНЕСКО. Магурата е хълм, който крие в утробата си сложно разклонена пещерна система,с изключително красиви природни форми - сталактити и сталагмити,зали с рисунки на пещерния човек,зали в които са намерени голям брой черепи на пещерния човек и кости на пещерни мечки, елени и други животни, както и много сечива - каменни брадви, игли, шила и др. Обекта е охраняем, има постоянен екскурзовод, както и малък мотел. При нозете на хълма се разлива обширното Рабишко езеро,което представлява интерес за риболов и воден туризъм.От върха на Магурата се открива красив изглед към целия Северозападен дял на Стара планина, а при ясно време в далечината се забелязва Белоградчик и неясно се белеят Белоградчишките скали.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Всяка година на 24 май е съборът.


Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]