Рабиша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Белоградчишко. За близката пещера вижте Магура. За езерото вижте Рабишко езеро.

Рабиша
Rabisha Sign.jpg
България
Red pog.png
Рабиша
Област Видин
Red pog.png
Рабиша
Общи данни
Население 259 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 24,391 km²
Надм. височина 224 m
Пощ. код 3938
Тел. код 09329
МПС код ВН (Вд)
ЕКАТТЕ 61011
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Белоградчик
Борис Николов
(ПБСД)
Общ изглед
Рабишкото езеро

Рабѝша е село в Северозападна България. То се намира в Община Белоградчик, Област Видин.

География[редактиране | edit source]

Село Рабиша се намира на 20 км северозападно от Белоградчик и 45 километра югозападно от Видин. От Видин до самото село се достига чрез международен път Е-79, като от Димово има отклонение, минаващо през селата Острокапци и Кладоруб.

Разположено е край река Арчар, под Рабишкото езеро и пещерата Магура. Има население от около 280 души по данни от 2008 г.

Забележителности[редактиране | edit source]

Изглед от пещерата
Рисунки в пещерата

Килийно училище[редактиране | edit source]

То е сред най-старите в България. Построено е през 1835 г. в двора на църквата “Св. Пророк Илия”. В класната стая учителят Рангел Костов е направил великолепни стенописи.

Рабишко езеро[редактиране | edit source]

Това е най-голямото по площ вътрешно езеро в България. Дълбочината му достига 35-40 м. Има тектонски произход. Предлага идеални условия за сърф и плуване. Привлекателен обект за лов - водни птици, риболов - шаран, толстолоб, бял амур, сом.

Пещера „Магура“[редактиране | edit source]

Намира се на около 3 км северозападно от селото. Обявена е заедно с района около нея за природна забележителност и национален туристически обект.

Издълбана във варовиковата Рабишка могила, на 461 м надморска височина, пещерата е сред най-големите пещери в България. Общата дължина на откритите досега галерии е около 2500 м. Образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 милиона години. Фантастични са образуванията в Магурата - сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, "пещерно мляко". Някои от тях, освен с красотата, поразяват и с размерите си. "Големият сталактон" има височина над 20 м и диаметър на основата 4 м, а "Падналият бор" е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 м и диаметър в основата около 6 м.

Бисер на пещерата са уникалните скални рисунки изпълнени с прилепно гуано (тор). Те са многопластови и от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Всяко лято стотици туристи посещават пещерата (не само от България, но и организирани групи от Франция, Германия, Италия). Рабишкото езеро е желана дестинация за много семейства от северозападния и западния край на България - предимно Видин, Враца, София, Плевен, Перник. Има десетки истории за огромните риби в езерото. Немалко хора са загубили живота си в търсене именно на тези екземпляри.

Рисунките в Магурата определят нейния характер на светилище през много продължителен период от време - от неолита до желязната епоха. Изобразяват танцуващи женски фигури, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, богато разнообразие на животни, "шахматни" пана, слънца, звезди, оръдия на труда, растения. С името на пещерата са свързани легенди за змейове и чудовища, охраняващи съкровищата на цар Иван Шишман и поп Мартин, който нападал турците.

Археологическите разкопки показват, че пещерата е била обитавана преди 5000 и 3000 години. От 1974 г. насам една от залите се използва като санаториум за лечение на болни от бронхиална астма. Той разполага с 35 места. При 75% от лекуваните са постигнати положителни резултати. По климатични и теренни характеристики районът около Рабишката могила се доближава до областта Шампания във франция, а пещерата предоставя отлични условия за шампанизиране и стареене на вина - постоянна температура (12° С), влажност и прочее. В едно от разклоненията на пещерата е създадена единствената в страната изба за производство на естествено пенливо вино по класическата (бутилкова) технология.

Други[редактиране | edit source]

Защитени видове: 2 дървета зимен дъб. Възраст: 300 години. Височина: 17 м. Обиколка на ствола: 2,2 м. Намират се точно до горния вход за самото село. На изток от тях е пътят към мястото, където обикновено се събират рибари-любители.

Винарска изба[редактиране | edit source]

В близост до село Рабиша се намира Винарска изба „Магура“. Там се произвежда вино и шампанско, които след производството отлежават 3 години в разклонение на пещерата Магура. Реализират се основно в чужбина.

Скали Рабиша[редактиране | edit source]

Скалите Рабиша край остров Гринуич, Южни Шетландски острови са наименувани в чест на село Рабиша[1].

Източници[редактиране | edit source]

  1. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Rabisha Rocks

Външни препратки[редактиране | edit source]