Елия Евдокия
| Елия Лициния Евдокия | ||
|---|---|---|
| византийска императрица | ||
| Св. Евдокия, икона от 10 в. | ||
| Съпруга на | император Теодосий II | |
| Родена | 401 г. | |
| Атина | ||
| Починала | 20 октомври 460 г. | |
| Йерусалим | ||
| Баща | Леонтий | |
Атиниада е родена в Атина. Тя е дъщеря на софиста Леонтий, от когото получава добри познания в областта на литературата и реториката. Традиционната история, разказана от Йоан Малала и други средновековни автори, е, че алчните братя на Атиниада я лишили от полагащата ѝ се скромна част от бащиното ѝ наследство, поради което тя се обърнала за възмездие към императорския двор в Константинопол. Блестящата ѝ изява в двора привлякла вниманието на Теодосий и сестра му Пулхерия, която направила Атиниада своя придворна дама, подготвяйки я за съпруга на императора.
Атиниада приема християнството и сменя името си на Елия Лициния Евдокия, след което на 7 юли 421 г. се омъжва за Теодосий II. Две години по-късно Елия Евдокия получава и титлата Августа. Новата императрица се отплаща на братята си като прави единия, Валерий, консул, а по-късно и стратег на Тракия, а другия, Гесий, издига до длъжността префект на Илирик.
Други съвременни на Елия Евдокия автори, като Сократ Схоластик и Йоан Панонски, предават събитията с повече подробности, но пропускат заслугата на Пулхерия за брака на Евдокия и Теодосий. Те обаче наблягат на влиянието, което Евдокия има в императорския двор, както и на застъпничеството ѝ за езичниците и евреите.
Евдокия и Теодосий II имат три деца:
- Лициния Евдокия (422-462)
- Аркадий
- Флацила (+ 439)
През 438-439 Елия Евдокия е на поклонение в Йерусалим, откъдето донася множество ценни реликви. По време на престоя си в Антиохия тя дарява средства за възстановяване на сградата на местния сенат. Връщайки се в Константинопол, Елия се оказва изолирана заради завистта на Пулхерия и неоснователните подозрения в лоюбовна връзка и заговор с протежето си Павлиний, командир на императорската стража.
След последвалата екзекуция на Павлиний през 440 г. Елия Евдокия се завръща в Йерусалим, където е обвинена в убийството на един офицер, изпратен да убие двама от нейните придружители. Заради този акт Елия губи някои от привилегиите си. Въпреки това тя продължава да оказва голямо влияние. Елия Евдокия е съпричастна към въстанието на Сирийските монофизити от 453 г., отлъчена е и от Православната църква. Въпреки това по-късно тя се сдобрява с Пулхерия и отново е приета в лоното на Православната църквата.
Елия Евдокия умира на 20 октомври 460 г. в Йерусалим и е погребана в църквата "Св. Стефан", която е построена с нейни средства. Малко преди смъртта си Евдокия се оплаква на един духовник, че е невинна по обвиненията в прелюбодейство с Павлиний и че е станала жертва на клевети.
През последните години от живота си Елия Евдокия се занимава усилено с литература. Съчинява стихове както на героическа тематика (за победата на римляните над персите), така и на религиозна — една нейна поема за св. Киприан става много популярна през Средновековието.
Заради приносите си към Православната църква, от която е била отлъчвана приживе, Елия Евдокия е почитана като светица, чийто празник се чества на 13 август.
Литература[редактиране]
- Julia Burman: The Athenian Empress Eudocia. In: Paavo Castrén (Hrsg.): Post-Herulian Athens. Aspects of Life and Culture in Athens A.D. 267–529. Helsinki 1994, S. 63–87.
- Peter van Deun: The poetical writings of the Empress Eudocia. An evaluation. In: J. den Boeft, A. Hilhorst (Hrsg.): Early Christian poetry. A collection of essays. Leiden 1993, S. 273–282.
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Aelia Eudocia“ и страницата „Евдокия (супруга Феодосия II)“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори. |