Пандекти

Пандекти (Дигеста)
legum et quae в paragraphorum Pandectis. Codice et Instit. Continentur от literas. Lugduni apud Gulielmum Rouillium.
Оригинален език	латински
Първо издание	1571 г. Папска държава
Жанр(ове)	римско право
Вид	римско частно право
Бележки	първо печатно издание

Пандектите (на латински от гръцки: pandectae - всеобхватен), известни също и като Дигеста (от латинското digesta - поръчано) са всеобхватна компилация от 50 книги по римско право, съставляващи фрагменти, разделени на параграфи, от трудовете на най-изявените класически мислители и юристи на Древен Рим. Пандектите са онази нишка в правото свързваща достиженията на римската правна мисъл през античността със съвременните постижения на правната мисъл. Излизат за първи път печатно през 1571 г.

Най-общо казано Пандектите са юриспруденцията в античността по римско право, обединени под мотото на основното положение от римското право и политическата философия - всекиму своето.

История на правото след Пандектите

След приемането на християнството от Римската империя за държавна религия по времето на Константин Велики били правени няколко опита за цялостна кодификация на римското частно право - Codex Gregorianus, Codex Hermogenianus и Codex Teodosianus от 438 г. по времето на император Теодосий II.

Римският император комуто се преписва крилата фраза "Соломоне, аз те надминах!", кодифицирал римското частно право в един юридически сборник - Корпус юрис цивилис. Това станало във времето на откриването на църквата "Света София" и на последните значими римски завоевания, последвани от последния случай в историята при който някой бил удостоен с римски триумф - Велизарий. Управлението на Юстиниан Велики бележи прехода от античност към средновековие, като последния античен историк Прокопий Кесарийски разправя, че прословутата менора потънала с един римски кораб на дъното на Средиземно море. Античният свят се променял в средновековен - християнски. По времето на Ираклий загинала първата антична световна империя и цивилизация - персийската. Останало християнството, последвано от исляма. Третата световна религия - будизма, ведно с Индия и Китай, се развивал независимо от центровете на монотеистичните религии на запад.

Пандектите съставлят втората част на Корпус юрис цивилис. Компилиран през 528 г., публикуван през 529 г., преработен и приет като законодателен акт в 534 г., юстиниановият правен кодекс отменя всички предишни правни актове. Юстиниановият кодекс става първата част от Корпус юрис цивилис - 12 книги, разделени на титули, в които са включени императорските конституции от Адриан до Юстиниан. Втората част, наречена „Пандекти“ (или „Дигеста“), е сборник от възгледите на видните римски юристи. Пандектите също имат силата на закон. Третата част на Корпус юрис цивилис — „Институции“ (Institutiones) излиза през 533 г., и представлява наръчник или учебник по правни науки, изработен от Теофил и Доротей под ръководството на Трибониан и обхващащ всички правни институти на римското частно право в 4 книги, разделени на титули, които се делят на параграфи. Законите прокарани от Юстиниан след приемането на Кодекса, са събрани в „Новели“ (Novellae, leges), издадени след неговата смърт. Корпус юрис цивилис става основен нормативен акт на Византийската империя. Византийската Еклога (726) е съставена въз основа на Юстиниановата кодификация. По времето на Македонския ренесанс се прави опит за връщане към юстиниановото право, понеже иконоборстващите византийски императори посягат и на правния корпус на империята. По време на управлението на македонската династия във Византия се създават т.нар. Базилики - царски закони, в 60 книги, в които е предадено на гръцки съдържанието на Corpus Iuris Civilis, към който са прибавени т.нар. схолии, които типично схоластично и по средновековному заобикаляли някогашната забрана за тълкуване на античния правен корпус. Базиликите били доста обемни, като и те от своя страна имали нужда от тълкуване на сложната правна материя с наръчници. Най-известният тълкувателен наръчник на Базиликите е Шестокнижието на Арменопуло от 14 век. Така се развило средновековното светско право на изток.

На запад още с основаването на първите университети започва да се изучава в юридическите им факултети римското право, и в частност римското частно право. Основен източник на правото през средновековието бил Корпус юрис цивилис, който се и изучавал в университетите. По времето на ренесанса Корпус юрис цивилис става основа за развитието на законодателните системи в европейските страни и Русия. Всички европейски страни го възприемат, въвеждайки за регулация на обществените отношения в държавите си континенталното гражданско право за разлика от обичайното право на англо-саксонска правна система в англоезичните страни. Корпус юрис цивилис е в основата на т.нар. континентална правна система, като в отделните държави търпи развитие под формата на различни модификации. Правните принципи от Корпус юрис цивилис са следвани в максимална степен при създаването на пандектната система, която е основа на гражданското право в повечето европейски страни, и много неевропейски страни от Евразия, с изключение на Франция и главно Великобритания със страните от Британската общност.[1]

Пандектите след създаването си по времето на Юстиниян търпят много интерполации, въпреки че, било забранено тълкуването им заедно с кодекса и институциите. За правилното им разбиране били създадени специални указатели - indices, paraphrasa, paratithla, които подпомагали изучаването на Корпус юрис цивилис. Известна е и една парафраза на Теофил върху Институциите от Corpus Iuris Civilis.

Източници

• The Roman Law Library
• The Latin Library
• "Апология на средновековието" от Васил Гюзелев, Класика и Стил, ISBN 954-9964-98-1, 2004.

Правна литература (на немски)

• Andreas Bauer: Libri Pandectarum. Das römische Recht im Bild des 17. Jahrhunderts. Bd. 1. V&R unipress, Göttingen 2005, ISBN 978-3-89971-229-2.
• Wolfgang Kaiser: Digesten/Überlieferungsgeschichte. In: Der Neue Pauly. Enzyklopädie der Antike. Bd. 13, Sp. 845-852. Metzler, Stuttgart 1999 (Volltext).
• Max Kaser / Rolf Knütel: Römisches Privatrecht, 19. Aufl., Beck, München 2008, Rn. 20 ff.
• Wolfgang Waldstein / Michael Raiser: Römische Rechtsgeschichte, 10. Aufl., Beck, München 2005, § 43.