Хайнрих V (пфалцграф на Рейн)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хайнрих V пфалцграф на Рейн, картина от Христиан Туника, 1836

Хайнрих V Старши или Дългия (на немски: Heinrich V der Ältere von Braunschweig, Heinrich der Lange, * 1173/1174, † 28 април 1227 в Брауншвайг) от род Велфи е пфалцграф при Реин от 1195 до 1212 г.

Той е най-голямият син на херцог Хайнрих Лъв († 6 август 1195) и втората му съпруга Матилда от Англия, дъщеря на английския крал Хенри II и Елеонор Аквитанска. Той е брат на император Ото IV.

Хайнрих придружава баща си през 1182 и 1189 г. в изгнанието му в Нормандия и Англия. След връщането му той защитава Брауншвайг успешно през есента 1189 г. против император Хайнрих VI. При слкючването на мир през 1190 г. той и брат му Лотар († 1190) са дадени като заложници на Хайнрих VI. Той трябва да придружи император Хайнрих VI през 1191 г. в неговия поход в Италия и участва в безуспешата обсада на Неапол. След това той бяга и през Марсилия се връща в Германия, където разказва (фалшиво), че императорът е мъртав и се препоръчва сам за кралския избор. На петдесетница 1192 г. той е осъден от императора.

През 1193/1194 г. Хайнрих се жени тайно за Агнес, братовчедка на императора и дъщеря и наследничка на пфалцграф Конрад Хоенщауфен. Той се сдобрявя с императора, който го помилва и след смъртта на Конрад през 1195 г. му дава Рейнпфалц. Същата година Хайнрих наследява баща си след неговата смърт. Той придружава императора в похода му в Сицилия. Той участва в кръстоносния поход на Хайнрих VI в Светите Земи и се връща, след смъртта на императора през 1197 г. в Месина, обратно през лятото 1198 г. Той помага в изборите за крал първо брат си Ото IV против неговия конкурент Филип Швабски.

На 1 май 1202 г. с договор от Падерборн с по-малките му братя Вилхелм от Люнебург и Ото IV си поделят земите. Хайнрих получава град Щаде с графство Щаде.[1]

През 1212 г. Хайнрих се отказва от Пфалц-Рейн в полза на син му Хайнрих VI Младши. След смъртта на Вилхелм от Люнебург той наследява през 1213 г. голяма собственост между Елба и Везер, където през 1219 г. император Фридрих II го поставя за имперски викар (Reichsvikar).

Понеже през 1214 г. неговият единствен син Хайнрих VI умира на 17 години без деца, Хайнрих Стари определя през 1223 г. за свой наследник племеника си Ото Детето, син на брат му Вилхелм. Хайнрих (V) Старши е погребан в катедралата на Брауншвайг.

Деца[редактиране | edit source]

Хайнрих се жени на 3 февруари 1194 г. в замък Щалек за пфалцграфиня Агнес Хоенщауфен († 9 май 1204), дъщеря и наследничка на пфалцграф Конрад Хоенщауфен († 8 или 9 ноември 1195), по-малкият полубрат на император Фридрих Барбароса. Двамата имат три деца:

През 1211 г. Хайнрих се жени за Агнес от Ландсберг († 1248), дъщеря на маркграф Конрад II от Долна Лужица († 1266). Двамата нямат деца.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Eduard Winkelmann: Heinrich von Braunschweig, Rheinpfalzgraf. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 11, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 559–561.

Литература[редактиране | edit source]

  • Gerstner, Die Geschichte der lothringischen und rheinischen Pfalzgrafschaft von ihren Anfängen bis zur Ausbildung des Kurterritoriums Pfalz. Ludwig Röhrscheid, Bonn 1941 (Rheinisches Archiv. 40), S. 111.
  • Edgar N. Johnson, The Crusades of Frederick Barbarossa and Henry VI. In: Robert Lee Wolff, Harry W. Hazard (Hrsg.): The later Crusades, 1189–1311 (A History of the Crusades 2). University of Wisconsin Press, Madison 1969, S. 87 ff.
  • Eduard Winkelmann: Heinrich von Braunschweig, Rheinpfalzgraf. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 11, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 559–561.

Външни препратки[редактиране | edit source]