Домашна овца

	Домашна овца
	; Стадо овце
Класификация
Научно наименование
	Ovis aries; Linnaeus 1758

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Вижте пояснителната страница за други значения на Овца.

Домашната овца (Ovis aries) е четириног преживен бозайник, който обикновено се отглежда като домашно животно. Като всички преживни, овцата е член на разреда Artiodactyla (Чифтокопитни). Въпреки че „овца” е име, с което се обозначават множество животински видове, във всекидневната реч то се отнася почти изключително за вида Ovis aries. С численост от около 1 милиард, домашната овца е най-многобройният представител на своя род.

Овцата най-вероятно е произлязла от дивия муфлон в Европа и Азия. Тя е едно от най-рано одомашнените за селскостопански нужди животни. Отглежда се за добив на вълна, месо и мляко. Овчата вълна е по-широко използвана от тази на което и да е друго животно и обикновено се добива чрез остригване. Овцете продължават да бъдат важен животновъден ресурс за добив на вълна и месо, а в по-малка степен се отглеждат за кожи, мляко и като лабораторни животни за целите на науката.

Овцевъдството се практикува в по-голямата част от обитаемата от човека територия на Земята, като то е изиграло фундаментална роля за много цивилизации. В съвременността Австралия, Нова Зеландия, държавите от южните и централните части на Южна Америка и Британските острови се свързват най-тясно с отглеждането на овце.

Овцевъдството ползва широк набор от характерни термини, които понякога варират на регионален и диалектен принцип. Група овце се нарича стадо. Възрастните женски индивиди се наричат „овца“, възрастните мъжки – „овен“ или „коч“, а малките – „агне“. Съществуват и много други специфични термини, свързани с различни фази от жизнения цикъл на овцете, обозначаващи различни комбинации от пол, възраст, фертилност, здравословно състояние и т. н. Като ключово животно в историята на селското стопанство, овцата има важно място в човешката култура и участва в съвременния език и символика. Овце фигурират в много митологии (напр. златното руно) и в основни религии, най-вече от Авраамическата група. Както в древните, така и в съвременните религиозни ритуали овцете се ползват като жертвени животни.

[редактиране] Произход и одомашняване

Овцете са сред първите животни, одомашнени от хората. Археологически сведения сочат, че опитомяването на животните е станало в района на Месопотамия преди около десет до единадесет хиляди години.^[1] Техните диви предци са притежавали ценни качества, способствали за сравнително лесното им одомашняване. Това са липсата на агресия при животните, възможност за командване, рано настъпващата полова зрялост, социален характер и висок ръст на възпроизводство. Днес домашната овца е напълно опитомено животно и е изцяло зависим от хората по отношение на здравословно състояние и физическо оцеляване. Дивите овце съществуват днес в райони, лишени от едри хищници (обикновено острови). За разлика от дивите предци на конете, козите, свинете и кучета броят им е сравнително ограничен, а популациите им са били изолирани дълго, така че са се обособили като отделни подвидове.^[2]

[редактиране] Физически характеристики

Череп на овца

Овце с черно и бяло оцветяване

Съфолк е порода с черно лице и среднодълга вълна, отглеждана за месо и съставляваща 60% от овцете, отглеждани в Съединените американски щати^[3]

Овцете са сравнително дребни преживни животни, обикновено с къдрава козина, наричана вълна, и често с рога с форма на спирала. Домашните овце се отличават от дивите си родственици и предшественици, като в резултат на селекцията от хората са развили значителна неотения.^[4] Някои примитивни породи овце са запазили част от характеристиките на дивите си предшественици, като например наличието на сравнително дълги опашки. В зависимост от породата домашните овце могат изобщо да нямат рога, да имат рога само при мъжките или да имат и при двата пола, както при дивите овце. Повечето породи с рога имат само един чифт, но някои породи могат да имат и по няколко чифта рога.^[5]

Друга особеност на домашните овце, отличаваща ги от дивите, е голямото разнообразие на цветове. При двите овце цветът е вид кафяво, като вариацията между видовете е много ограничена. При домашните овце цветът варира от чисто бяло до тъмно шоколадовокафяво, а понякога дори и до петниста окраска.^[6]^[7] Селекцията на по-лесната за оцветяване бяла вълна започва още в ранния период на опитомяването на овцете и, тъй като белият цвят при тях е доминантна характеристика, той се разпространява бързо. В същото време цветни овце се срещат и в много съвременни породи и могат дори да се появят като рецесивна характеристика в иначе бели стада.^[6]^[7] Докато бялата вълна е предпочитана в повечето случаи, съществува и пазарна ниша за цветна вълна, използвана главно за ръчно предене.^[8] Характеристиките на вълната варират значително между различните породи - от гъста и силно накъдрена до дълга и подобна на коса. Дори в рамките на една и съща порода съществуват различия във вида и качеството на вълната.

В зависимост от породата овцете имат различна височина и тегло. Бързината на растежа и теглото в зряла възраст са наследствени характеристики, които често са цел при селекцията.^[3] Женските обикновено достигат тегло между 45 и 100 kg, а мъжките - между 45 и 160 kg.^[9] Възрастните овце имат по 32 зъба. Както и при останалите преживни, предните зъби на долната челюст опират в твърда част на горната челюст, където няма зъби. Те служат за късане на растителност, след което задните зъби я сдъвкват преди гълтане. При преживните има осем долни предни зъба, но има известни разногласии по въпроса дали те трябва да се разглеждат като осем резеца или като шест резеца и два кучешки зъба с форма на резци. В зависимост от това зъбната формула е или I:0/4 C:0/0 P:3/3 M:3/3, или I:0/3 C:0/1 P:3/3 M:3/3.^[10] Между предните хапещи и задните дъвчещи зъби има голямо празно разстояние.

През първите няколко години от живота на овцата нейната възраст може да се определи по броя на предните зъби, тъй като всяка година една двойка млечни зъби се заменя с по-големи постоянни зъби и пълният комплект от осем постоянни предни зъба е завършен приблизително на четиригодишна възраст. С възрастта овцете постепенно губят предните си зъби, което ги затруднява при храненето и влошава тяхното здраве и производителност. По тази при нормална паша причина овцете започват да влошават качествата си след четвъртата година и средната продължителност на живота им е 10 до 12 години, въпреки че някои овце могат да доживеят и до 20 години.^[5]^[11]^[12]

Овцете имат добър слух и са чувствителни към шума.^[13] Те имат зеници с форма на хоризонтална линия, които им осигуряват отлично периферно зрение. Със зрително поле около 270° до 320° овцете могат да виждат зад себе си без да обръщат глава.^[8]^[14] В същото време те имат слабо усещане за дълбочина, като сенки и вдлъбнатини по земята могат да ги препънат. По принцип овцете предпочитат добре осветени места^[15] и имат тенденция да се придвижват нагоре по терена, когато са обезпокоени. Овцете имат и отлично обоняние, както и мирисни жлези пред очите и в долната част на краката. Предназначението на тези жлези е несигурно,^[16] но тези на лицето може би са свързани с размножителното поведение.^[3] Възможно е жлезите на краката също да са свързани с размножаването,^[3] но съществуват и други хипотези за тяхното предназначение, като например отделяне на ненужен продукт от тялото или използване като обонятелен маркер, чрез който изгубена овца да открива стадото си.^[16]

Овцете и козите са близки родственици, тъй като и едните, и другите принадлежат към подсемейство Кози (Caprinae). Въпреки това те са самостоятелни видове, така че хибридизацията между тях е рядка, а хибридите винаги са безплодни. Външните разлики между двата вида включват характирните за козите брада и разцепена горна устна. Опашките на овцете висят надолу, дори когато са съвсем къси, докато при козите те са насочени нагоре. За разлика от повечето породи овце, козите почти винаги имат рога. Разгонените козли придобиват силна миризма, която липсва при овните.^[12]