Домашна овца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Овца.

Домашна овца
Flock of sheep.jpg
Стадо овце
Природозащитен статут
Опитомен
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Artiodactyla Чифтокопитни
семейство: Bovidae Кухороги
род: Ovis Овце
вид: Ovis aries Домашна овца
Научно наименование
Уикивидове Ovis aries
Linnaeus 1758
Овце в Аржентина

Домашната овца (Ovis aries) е четириног преживен бозайник, който обикновено се отглежда като домашно животно. Като всички преживни, овцата е член на разреда Artiodactyla (Чифтокопитни). Въпреки че „овца” е име, с което се обозначават множество животински видове, във всекидневната реч то се отнася почти изключително за вида Ovis aries. С численост от около 1 милиард, домашната овца е най-многобройният представител на своя род.

Овцата най-вероятно е произлязла от дивия муфлон в Европа и Азия. Тя е едно от най-рано одомашнените за селскостопански нужди животни. Отглежда се за добив на вълна, месо и мляко. Овчата вълна е по-широко използвана от тази на което и да е друго животно и обикновено се добива чрез остригване. Овцете продължават да бъдат важен животновъден ресурс за добив на вълна и месо, а в по-малка степен се отглеждат за кожи, мляко и като лабораторни животни за целите на науката.

Овцевъдството се практикува в по-голямата част от обитаемата от човека територия на Земята, като то е изиграло фундаментална роля за много цивилизации. В съвременността Австралия, Нова Зеландия, държавите от южните и централните части на Южна Америка и Британските острови се свързват най-тясно с отглеждането на овце.

Овцевъдството ползва широк набор от характерни термини, които понякога варират на регионален и диалектен принцип. Група овце се нарича стадо. Възрастните женски индивиди се наричат „овца“, възрастните мъжки – „овен“ или „коч“, а малките – „агне“. Съществуват и много други специфични термини, свързани с различни фази от жизнения цикъл на овцете, обозначаващи различни комбинации от пол, възраст, фертилност, здравословно състояние и т. н. Като ключово животно в историята на селското стопанство, овцата има важно място в човешката култура и участва в съвременния език и символика. Овце фигурират в много митологии (напр. златното руно) и в основни религии, най-вече от Авраамическата група. Както в древните, така и в съвременните религиозни ритуали овцете се ползват като жертвени животни.

Произход и одомашняване[редактиране | edit source]

Овцете са сред първите животни, одомашнени от хората. Археологически сведения сочат, че опитомяването на животните е станало в района на Месопотамия преди около десет до единадесет хиляди години.[1] Техните диви предци са притежавали ценни качества, способствали за сравнително лесното им одомашняване. Това са липсата на агресия при животните, възможност за командване, рано настъпващата полова зрялост, социален характер и висок ръст на възпроизводство. Днес домашната овца е напълно опитомено животно и е изцяло зависим от хората по отношение на здравословно състояние и физическо оцеляване. Дивите овце съществуват днес в райони, лишени от едри хищници (обикновено острови). За разлика от дивите предци на конете, козите, свинете и кучета броят им е сравнително ограничен, а популациите им са били изолирани дълго, така че са се обособили като отделни подвидове.[2]

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Череп на овца
Овце с черно и бяло оцветяване
Съфолк е порода с черно лице и среднодълга вълна, отглеждана за месо и съставляваща 60% от овцете, отглеждани в Съединените американски щати[3]

Овцете са сравнително дребни преживни животни, обикновено с къдрава козина, наричана вълна, и често с рога с форма на спирала. Домашните овце се отличават от дивите си родственици и предшественици, като в резултат на селекцията от хората са развили значителна неотения.[4] Някои примитивни породи овце са запазили част от характеристиките на дивите си предшественици, като например наличието на сравнително дълги опашки. В зависимост от породата домашните овце могат изобщо да нямат рога, да имат рога само при мъжките или да имат и при двата пола, както при дивите овце. Повечето породи с рога имат само един чифт, но някои породи могат да имат и по няколко чифта рога.[5]

Друга особеност на домашните овце, отличаваща ги от дивите, е голямото разнообразие на цветове. При двите овце цветът е вид кафяво, като вариацията между видовете е много ограничена. При домашните овце цветът варира от чисто бяло до тъмно шоколадовокафяво, а понякога дори и до петниста окраска.[6][7] Селекцията на по-лесната за оцветяване бяла вълна започва още в ранния период на опитомяването на овцете и, тъй като белият цвят при тях е доминантна характеристика, той се разпространява бързо. В същото време цветни овце се срещат и в много съвременни породи и могат дори да се появят като рецесивна характеристика в иначе бели стада.[6][7] Докато бялата вълна е предпочитана в повечето случаи, съществува и пазарна ниша за цветна вълна, използвана главно за ръчно предене.[8] Характеристиките на вълната варират значително между различните породи - от гъста и силно накъдрена до дълга и подобна на коса. Дори в рамките на една и съща порода съществуват различия във вида и качеството на вълната.

В зависимост от породата овцете имат различна височина и тегло. Бързината на растежа и теглото в зряла възраст са наследствени характеристики, които често са цел при селекцията.[3] Женските обикновено достигат тегло между 45 и 100 kg, а мъжките - между 45 и 160 kg.[9] Възрастните овце имат по 32 зъба. Както и при останалите преживни, предните зъби на долната челюст опират в твърда част на горната челюст, където няма зъби. Те служат за късане на растителност, след което задните зъби я сдъвкват преди гълтане. При преживните има осем долни предни зъба, но има известни разногласии по въпроса дали те трябва да се разглеждат като осем резеца или като шест резеца и два кучешки зъба с форма на резци. В зависимост от това зъбната формула е или I:0/4 C:0/0 P:3/3 M:3/3, или I:0/3 C:0/1 P:3/3 M:3/3.[10] Между предните хапещи и задните дъвчещи зъби има голямо празно разстояние.

През първите няколко години от живота на овцата нейната възраст може да се определи по броя на предните зъби, тъй като всяка година една двойка млечни зъби се заменя с по-големи постоянни зъби и пълният комплект от осем постоянни предни зъба е завършен приблизително на четиригодишна възраст. С възрастта овцете постепенно губят предните си зъби, което ги затруднява при храненето и влошава тяхното здраве и производителност. По тази при нормална паша причина овцете започват да влошават качествата си след четвъртата година и средната продължителност на живота им е 10 до 12 години, въпреки че някои овце могат да доживеят и до 20 години.[5][11][12]

Овцете имат добър слух и са чувствителни към шума.[13] Те имат зеници с форма на хоризонтална линия, които им осигуряват отлично периферно зрение. Със зрително поле около 270° до 320° овцете могат да виждат зад себе си без да обръщат глава.[8][14] В същото време те имат слабо усещане за дълбочина, като сенки и вдлъбнатини по земята могат да ги препънат. По принцип овцете предпочитат добре осветени места[15] и имат тенденция да се придвижват нагоре по терена, когато са обезпокоени. Овцете имат и отлично обоняние, както и мирисни жлези пред очите и в долната част на краката. Предназначението на тези жлези е несигурно,[16] но тези на лицето може би са свързани с размножителното поведение.[3] Възможно е жлезите на краката също да са свързани с размножаването,[3] но съществуват и други хипотези за тяхното предназначение, като например отделяне на ненужен продукт от тялото или използване като обонятелен маркер, чрез който изгубена овца да открива стадото си.[16]

Овцете и козите са близки родственици, тъй като и едните, и другите принадлежат към подсемейство Кози (Caprinae). Въпреки това те са самостоятелни видове, така че хибридизацията между тях е рядка, а хибридите винаги са безплодни. Външните разлики между двата вида включват характирните за козите брада и разцепена горна устна. Опашките на овцете висят надолу, дори когато са съвсем къси, докато при козите те са насочени нагоре. За разлика от повечето породи овце, козите почти винаги имат рога. Разгонените козли придобиват силна миризма, която липсва при овните.[12]

Породи[редактиране | edit source]

Оценка на овце за придържане на белезите им към стандарта на породата

Домашните овце са многоцелеви животни, с повече от 200 съвремени породи, които са създадени за да обслужват различните цели на човечеството.[5][17] Според някои източници броят на породите е около хиляда,[18][19] но тези цифри не могат да бъдат потвърдени със сигурност. [8][20] Въпреки това ФАО успява да идентифицира няколко стотици породи, чиито брой варира през годините: 863 породи приз 1993 г.,[21] 1314 породи през 1995 г.[22] и 1229 породи през 2006 г.[23] (Тези цифр не включват изчезналите породи, които също са регистрирани от ФАО). За целите на тези пресмятания, ФАО дава и дефиниция на породата както следва: „Всяка подспецифична група на домашния добитък с определени и идентифицируеми външни характеристики, които му позволяват да бъде отделн чрез визуална оценка от други аналогични определени групи в рамките на един и същи вид или група, за които географското и/или културно разделение от фенотипно сходни групи е довело до приемането на отделна идентичност“.[23] Почти всички породи овце са класифицирани в зависимост от типа на засилената продуктивност като: за вълна, за месо, за мляко, за кожи. Значителна част от породите обаче са преднацначени за две или повече от посочените предназначения. Други характерни белези отличаващи представителите от различните породи са цвят на лицето (обикновено бяло или черно), дължина на опашката, наличието или липсата на рога, и топологията, за която породата е селектирана. В страните от Северна Африка и Близкия Изток породите овце се селектират и по още един признак - степен на отлагане на мазнини в областта на опашката, качество, което се цени в Арабския свят.

Медночервената шуменска овца е примитивна грубовълнеста порода. Овцете раждат и отглеждат агнета с вкусно месо.
Местната старозагорска овца е порода селектирана основно за добив на мляко.

Породите често се категоризират и по качеството на вълната, което се добива. Тънкорунните породи овце са тези, които имат вълна, характеризираща се с къдравост и плътност на косъма и руното добито от тях е предпочитано за текстилното производство. Повечето от тънкорунните породи са резилтат от кръстосване и селекция на породи в основата, на които стои мериносовата овца. Днес мериносовите овце продължават да доминират по брой сред отглежданите овце в световен мащаб. Грубовълнестите породи овце са селектирани в противоположната крайност. Обликновено това са едри овце отглеждани с цел получаване на месо от тях. Вълната от тях е къса и груба и не се цени като добра суровина в текстилната промищлевост. Много от породите за месо са бързорастящи и с тъмни лица.[24] Някои от породите като Коридел например, са селектирани с двойно предназначение - едновремено за месо и вълна.

Грубовълнестите породи овце притежават вълна с дебел и груб косъм, който не е удачен да производството на дрехи. Обикновено такъв тип вълна се използва за изготвянето на килими, пътеки, покривала за легла и места за сядане. Обикновено това са ценени продукти от дребни занаятчии, които произвеждат скъпи и красиви изделия. Грубовълнестите породи обикновено се използват за добив на месо, най-мече от приплодите на овцете.

Друга, значително по-малка група от породите овце се използма за добив на мляко. Обикновено това са породи с двойно предназначение за мляко и вълна или за мляко и месо. При повечето от тях добива на мляко е второстепенен признак, но съществуват и породи изцяло селектирани за тази цел. Овцете се доят сезонно само няколко месеца през пролетта и началото на лятото. Млякото добито от овце е значително по-богато на мазнини и протеини от това на кравето.[25][20] Млечното овцевъдство е застъпено основно в страните от Балканския полуостров и Близкия изток като в България този отрасъл е традиционно развит.

Последната група от породи овце е тази, при която овцете не притежават руно, а само къс косъм. Това са породи, които се използват с цел добив на кожи и месо. Подобни породи произлизат от от овце за вълна. Някои от породите се ценени от гледачи, поради факта, че не се отделят допълнителни средства за стригане на вълната.[25] Овцете са по-устойчиви на паразити и горещо време.[20]

С усиленото развитие на корпоративния агробизнес и спадът на дребните семеини и селски стопанства се наблюдава световна тенденция към намаляване на редица местни и по-слабо продуктивни породи овце. Много от породите изчезват, а на други числеността е на ръба на критичното ниво. В България положението е сходно с това по света. Като страна с типично развито овцевъдство естествино са създадени и редица породи пригодени за климатичните условия, където се отглеждат. Продуктивните качества обаче не са достатъчно развити в сравнение с други породи внесени в последните десетилетия в страната или специално селектирани местни породи. Така редица породи като свищовската, реплянската и дъбенската са наръба да изчезнат окончателно от породния фонд на страната.

Хранене[редактиране | edit source]

Пасяща овца

Овцете са изключително тревопасни бозайници. Повечето породи предпочитат да пасат трева и други груби растителни храни, но избягват да консумират листна маса от по-високите части на дървесните растения, които козите например консумират с апетит.[26] Овцете, обаче могат пасат и в монокултури пасища, където повечето кози се справят зле.[26] И двата близкородствени вида дребни преживни животни придърпват храната с езика и устните си и я откъсват с резците от долната челюст и устната на горната.[26] Подобно на всички преживни животни, овце имат сложна храносмилателна система, която се състои от многокамерен стомах от три предстомашия и същински стомах, позволявайки им да разградят целулозата от растителната храна до по-прости въглехидрати. При паша овцата поглъща откъснатата зелена маса под формата на хапка. През хранопровода попада в търбуха, който е с вместимост от 19 до 38 литра. Тук тя ферментира под действието на търбушната микрофлора,[27] която включва представители на бактерии, гъби, протозои,[28] и археи, които преработват целулозата, при което се отделя метан и въглероден диоксид.[29] Другата функция на търбуха е да участва в процеса на преживяне. Това става при почивка на организма. Отключва се рефлекс, при който топка от храната се предвижва обратно през хранопровода до устата. Тук тя се сдъвква добре, навлажнява се обилно със слюнка[27] и отново се преглъща. Големият обем на търбуха служещ като резервоар на храна и рефлекса на преживяне позволяват на тревопасното животно да поеме за кратко време голямо количество храна - обикновено през сутрешните часове, а през останалата част от деня да пладнува и така допълнително да я преработи.[30] Това е адаптивен начин за предпазване от хищници като се намалява времето, при което главата да е насочена надолу в тревата и да прави овцата уязвима.[20]

Многокамерен стомах

Време на ферментацията в търбуха де отделя газ, който при нормално функционално състояние се евакуира извън организма посредством оригване. Различни нарушения в дейността на органа като например внезапни промени в диетата на овцете, може да доведе до фатално издуване на търбуха, с което да се потисне рефлекса на оригване. Процесът се улеснява и от образуването на пяна при ферментацията, която организмът я приема за течност и така не отключва рефлекса за оригване.[31] След ферментацията в търбуха и допълнителното сдъвкване на храната при преживянето хранителните маси преминават към следващите две отделения на предстомашията - мрежата и книжка. Някои видове храни, както и млякото при сукалчетата не преминават през предстомашията, а директно преминават към същинския стомах - сирищник. Същинският стомах по функция е аналогичен на човешкия стомах.[32]

Овцете физиологично водят дневен начин на живот. Хранят се от изгрев до залез, като спират спорадично, но през това време продължават да преработват храната при преживяне. Идеални за постигане на пълноценна паша са пасища със смесени култури от житни, бобови и цъфтящи растения. [33] Местата, където могат да се отглеждат овцете варират от пасища, угари, в близост до горски масиви, както и далеч по-неплодородни масиви. При пашата се сблъскват с редица растения, които са токсични и имат неблагоприятен ефект. Такива например са череша, някои дъбови дървета и жълъди, домати, тис, ревен, картофи, и рододендрон.[34]

Овце пладнуват на сянка в близост до река Велека.

Овцете са тревопасни животни, които пасат трева от пасищата. За разлика от тях козите и елените например освен, че пасат ниско по земята намират храна и сред храсти и дървета като откъсват листата от тях. Анатомичното устройство на устния апарат позволява на овцете да пасат ниско до земята като изпасват тревата доста по-бързо от говедата например.[20] Поради тази в редица страни се прилага интензивна смяна на пасищата като се позволява на изпасаните земи да се възстановят в периоди, когато овцете са изместени на друго пасище.[20][15] Освен от паша на овцете е нужно да се дава зърнена и обемиста суха храна като ливадно и люцернено сено, и царевичак. Сухата храна обикновено се прилага през зимните месеци, когато пашата в зависимост от района е невъзможна или ограничена. Зърнения фураж се прилага при лактиращи овце с цел да се осигури млечността. Дневните дажби от различни видове храни зависят от възрастта и породата.[25] Допълнително на овцете е нужно да се прилагат минерални соли към дажбата с цел осигуряване на водно-солевия баланс на организма. За стадата от овце е нужен достъп до постоянен източник на питейна вода. Нужното количество вода варира от сезона, вида и качеството на храната, която консумират.[35] Когато овцете се хранят с големи количества зелена и млада растителност се нуждаят от по-малко вода. В случаите, когата храната е груба, сеха или зърнена нуждите от вода се увеличават.[35]

Овцете са един от малкото видове домашни селскостопански животни, отглеждани за месо, които и днес не са отглеждани по особено интензивен начин на хранене както при птиците и свинете например.[8] Въпреки че е налице степен на породно увеличение на месодайните овце при този вид животно все още е застъпен пасищния начин на отглеждане за разлика от затвореното отглеждане и хранене с концентриран фураж на говеда, свине и птици с цел постигане на по-бърз ефект от угояването.[36]

Поведение[редактиране | edit source]

Демонстрация на стадния инстинкт при овцете по време на състезание за овчарски кучета

Овцете са животни със силен стаден инстинкт. Сред представителите на род Ovis този инстинкт е добре застъпен, но е най-силен сред представителите на вида Ovis aries. Склонността на овцете да следват някого при пашата е причина те да бъдат и първият одомашнен вид селскостопанско животно.[37] Освен това, за разлика от благородния елен и сърната (два други вида копитни животни от първостепенно значение за добив на месо в праисторически времена), овцете не са териториални животни и не пазят своя ареал на обитаване, който може и да варира.[38] Всички овце имат тенденция да се събират в близост до други членове на стадото, въпреки че това поведение варира в зависимост от породата.

Размножаване[редактиране | edit source]

Бременноста трае около 5 месеца като се раждат по 1-3 малки. Майката ги кърми докато станат самостоятелни.

Болести и естествени врагове[редактиране | edit source]

Стопанско значение[редактиране | edit source]

Термини и фразеологизми[редактиране | edit source]

Според възрастта и категорията си овцете биват:

  • Коч - мъжко некастрирано животно в разплодна възраст.
  • Овца-майка - женска овца след първото раждане.
  • Дойна овца - овца в период на годината, през който се дои.
  • Агне - новородено и подрастващо малко на овцата.
  • Шиле - отраснало агне преминало изцяло на растителна храна.
  • Дзвизка - млада неродила женска овца.
  • Коч-дзвиздак, кочле - мъжки коч достигнал полова зрялост преди да бъде използван за разплод.

Използване[редактиране | edit source]

В културата[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Krebs и др. Groundbreaking Scientific Experiments, Inventions & Discoveries of the Ancient World. Westport, CT, Greenwood Press, 2003. ISBN 0-313-31342-3.
  2. ((en)) Bixby, Donald E и др. Breed Conservation in the United States of America: presentation to the Fifth Congress on Iberoamerican Breeds and Criollos. // Посетен на 7 септември 2008.
  3. а б в г Simmons 2001.
  4. Budiansky 1999, с. 97-98, 100-101.
  5. а б в ((en)) Ensminger, M.E и др. Sheep and Goat Science, Fifth Edition. Danville, Illinois, The Interstate Printers and Publishers Inc, 1986. ISBN 081342464X.
  6. а б ((en))  Natural Colored Sheep. // Rare Breeds Watchlist. Rocky Mountain Natural Colored Sheep Breeders Association, January 2007. Посетен на 5 януари 2008.
  7. а б ((en))  An introduction to coloured sheep. // British Coloured Sheep Breeders Association. Посетен на 5 януари 2008.
  8. а б в г ((en)) Weaver, Sue. Sheep: small-scale sheep keeping for pleasure and profit. 3 Burroughs Irvine, CA 92618, Hobby Farm Press, an imprint of BowTie Press, a division of BowTie Inc., 2005. ISBN 1-931993-49-1.
  9. ((en)) Burrill, Melinda J. Sheep. // World Book. Mackiev, 2004.
  10. ((en)) Rouge, Melissa. Dental Anatomy of Ruminants. // vivo.colostate.edu, 2001. Посетен на 28 март 2011.
  11. ((en)) Schoenian, Susan. Sheep Basics. // Sheep101.info. Посетен на 27 ноември 2007.
  12. а б Smith 1997.
  13. Smith 1997, с. 5.
  14. ((en)) Shulaw, William P. Sheep Care Guide. // {{{journal}}}. American Sheep Industry Association, 2006.
  15. а б ((en)) Brown, Dave и др. The Modern Shepherd. Wharfedale Road, Ipswich 1P1 4LG, United Kingdom, Farming Press, 1996. ISBN 0-85236-188-2.
  16. а б Smith 1997, с. 4.
  17. Sheep (Ovis aries). // Breeds of Livestock. Oklahoma State University Dept. of Animal Science. Посетен на 2007-11-02.
  18. Cathy M. Dwyer. The Welfare of Sheep. シュプリンガー・ジャパン株式会社, 31 July 2008. ISBN 978-1-4020-8552-9. с. 56–. Посетен на 15 October 2010.
  19. Per Jensen. The ethology of domestic animals: an introductory text. CABI, 2009. ISBN 978-1-84593-536-8. с. 162–. Посетен на 15 October 2010.
  20. а б в г д е Smith et al.
  21. Maijala, K. 1997, Genetic aspects of domestication, common breeds and their origin. In: Piper, L. and A. Ruvinsky (eds.). The genetics of sheep. CABI
  22. Scherf, B. D. 2000. World watch list for domestic animal diversity. 3rd Edition. FAO, Rome. 726 pp.
  23. а б FAO. 2007. State of the world's animal genetic resources for food and agriculture. 512 pp.
  24. D’Arcy, J.B., Sheep Management & Wool Technology, NSW University Press, 1986, ISBN 0-86840-106-4
  25. а б в Wooster, Chuck и др. Living with Sheep: Everything You Need to Know to Raise Your Own Flock. Guilford, Connecticut, The Lyons Press, 2005. ISBN 1-59228-531-7.
  26. а б в Pugh, pp. 19.
  27. а б Simmons & Ekarius, p. 146.
  28. Van Soest, P. J. 1994. Nutritional ecology of the ruminant. 2nd ed. Cornell Univ. Press. 476 pp.
  29. Wright, A.-D. G. et al. 2004. Molecular diversity of rumen methanogens from sheep in Western Australia. Appl. Environ. Microbiol. 70: 1263-1270
  30. Smith et al., p. 56.
  31. Kimberling, C. V. 1988. Jensen and Swift's diseases of sheep. 3rd ed. Lea & Fibiger, Philadelphia. 394 pp.
  32. Simmons & Ekarius, p. 171.
  33. Simmons & Ekarius, p. 82.
  34. Simmons & Ekarius, p. 160.
  35. а б Wooster, p. 64.
  36. Simmons & Ekarius
  37. Budiansky
  38. Clutton-Brock, J., (1987). A Natural History of Domesticated Mammals. Cambridge University Press, Cambridge pp.55
Цитирани източници
  • ((en)) Budiansky, Stephen. The Covenant of the Wild: Why animals chose domestication. Yale University Press, 1999. ISBN 0300079931.
  • ((en)) Simmons, Paula и др. Storey's Guide to Raising Sheep. North Adams, MA, Storey Publishing LLC, 2001. ISBN 9781580172622.
  • ((en)) Smith, Barbara и др. Beginning Shepherd's Manual, Second Edition. Ames, Iowa, Iowa State University Press, 1997. ISBN 081382799X.