Домашна коза
| Домашната коза | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 |
|||||||||||||||||||||||||
Домашната коза (Capra Domesticus) е чифтокопитен бозайник от род Кози. За неин пряк предшественик се смята дивият Безоаров козел (Capra aegagrus), срещан и до днес в планините на Предна Азия, като дивите козли от остров Крит и съседните средиземноморски острови напоследък се определят като вторично подивели домашни кози, отколкото като типични безоарови козли с див местен произход, както се смяташе донеотдавна.
Съдържание |
Физически характеристики [редактиране]
Окраската на домашната коза варира от чисто бяло до черно, рогата ѝ също могат да бъдат с различна форма, прави, спираловидни или извити назад.
Разпространение [редактиране]
Среща се навсякъде в България
Начин на живот и хранене [редактиране]
Домашните кози предпочитат листата на храсти и дървета но се хранят и със сено, житни култури и гранулирани храни. Живеят около 15 г.
Отглеждат се заради млякото, месото и кожата си, а ангорската порода и заради вълната си, от която се произвежда вълнен мохер.
Размножаване [редактиране]
Домашната коза ражда от 1 до 4 малки.
Допълнителни сведения [редактиране]
Домашните кози се отглеждат и като домашни любимци. Известна коза домашен любимец е Есмералда на художника Пабло Пикасо, която той увековечава на множество скици, рисувани керамични чинии, както и бронзова статуетка, която днес е изложена в Музея „Пикасо“ в Париж.[1]
Източници [редактиране]
- ↑ ((en)) Информация за творбите на Пикасо, вдъхновени от козата Есмералда, Ledor Fine Art