Магненций

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Магненций
Римски император
148 Magnentius.jpg
Управление 350 - 353
Роден ок. 300
Амбианум, дн. Франция
Починал 11 август 353
Лугдунум, дн. Франция

Флавий Магн Магненций (на латински: Flavius Magnus Magnentius) е римски император от полу-варварски произход. Той управлява от 18 януари 350 до 11 август 353.

Според древните слухове, майка му била от племето на франките, перачка занимаваща се с проституция в римските военни лагери по поречието на Рейн. Баща му, полу-слабоумен граничен войник, бил принуден от измамници да се ожени за франкската варварка.

Младините си Магненций прекарал в пограничните военни селища на лимитанеи по Рейнския лимес. Според слухове още тогава бил лидер на хулигански и обирджийски банди, занимавал се с дребни кражби и изнасилвания. Веднъж разгневил баща си, за което бил продаден в армията на Константин I Велики. Благодарение на бойните си качества се издигнал от прост редник до командир на тежката кавалерия, а при Констант станал един от водещите генерали в империята.

[редактиране] Възкачване

Заедно с брат си Деценций, търговец спекулант, натрупали голяма печалба като снабдители на армията. Придворните сплетни и алчност привлекли вниманието на императора върху богатствата и влиянието на Магненций. Констант издал заповед за убийството на своя генерал, но преди да бъде изпълнено поръчението, бил подготвен заговор, довел до успешен преврат по време на едно официално празненство в Отен, Галия. Там бил поканен също император Констанс, който предпочел да се развлича с лов в околностите на града. Внезапно, като част от представената театрална постановка на тържеството, пред гостите се появил самият Магненций, заемайки величествена поза в пурпурните одежди на император; още в същия миг той бил аплодиран от присъстващите длъжностни лица, така сякаш е обявен за владетел. Подкупени от Деценций и отвратени от Констант, командирите на войските намиращи се там взели решение да подкрепят Магненций за нов император. Разбирайки за това, Констанс сметнал че е свален от армията и побягнал, но скоро бил убит при опита му за бягство.

Монета на Магненций с изображение на христограма

[редактиране] Гражданска война

Управлението на Магненций било признато в Галия, Британия и Испания, а по-късно и в Италия след като бил потушен бунтът на Непоциан в Рим. Но на изток начело е братът на Констанс, Констанций II, който решително се обявява против узурпатора. Илирийските легиони също отказали да поддържат Магненций и издигнали военачалника Ветранион за техен император, който в резултат на интриги, скоро абдикирал в полза на Констанций II. Магненций, в стремежа си да укрепи своето положение прогласил религиозна толерантност и, по-късно, в 352 г., издигнал брат си Деценций за цезар.

След като приел властта на Запада, Магненций се опитал да уреди отношенията си с правителството на изток. Примирието не било прието и започнала война, кулминация на която била битката при Мурса, (в дн. Хърватия), през септември 351, в която западната армия била разбита. В кръвопролитното сражение загинали 55 000 души, една грандиозна загуба на сили за империята.

През 352 г. Магненций се оттеглил в Галия, където след серия сериозни неуспехи бил окончателно изоставен от армията и на 11 август 353 г. се самоубил.

[редактиране] Препратки

  • The Cambridge Ancient History. Vol XIII. Cambridge: Cambridge University Press, 1988.


Римски императори
Констант (337 - 350) Узурпатор при Констанций II (337 - 361) Съимператор с Деценций (350 - 353) Констанций II (337 - 361)
Римска империя
Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици