Олга Киевска
- За женското име вижте Олга (име).
| Олга | ||
|---|---|---|
| киевска княгиня | ||
 |
||
| „Св. Олга“ от Михаил Несторов | ||
| Съпруга на | Игор I | |
| Регент на | Светослав I | |
| Регентство | 945 — 969 г. | |
| Родена | ? | |
| Псков, дн. Русия, или Плиска | ||
| Починала | 11 юли 969 | |
| Киев, дн. Украйна | ||
| Потомци | Светослав I | |
Света равноапостолна княгиня Елена, внучка на Св. цар Борис Михаил, покръстител български, племенница на цар Симеон Велики, приема името Олга (или Хелга; след става киевска княгиня, съпруга на княз Игор I и майка на княз Светослав I, от чието име управлява между 945 г. и 969 г.
Съдържание |
Извори [редактиране]
Сведенията за княгиня Олга идват главно от „Начална руска летопис“, писана 150 години след нейната смърт. Те са до голяма степен оскъдни и противоречиви. Хрониката, както и други църковни текстове, има тенденцията да я възхвалява, тъй като тя е първият високопоставен проводник на християнството в Киевска Рус. Така например, при описанието на нейното посещение в Константинопол се твърди, че византийският император бил дотам впечатлен от красотата ѝ, че и предложил да се оженят. В същото време, според различни интерпретации на текста, по това време тя трябва да е била на между 58 и 78 години, а самият император е женен.
Данни за княгиня Олга се съдържат също така в един исторически документ озаглавен „Летописец руских царей“, както и в друг исторически паметник — „Родословец на руските князе“.
Произход [редактиране]
За произхода, за мястото на раждане на Олга Киевска, и за образованието ѝ, има изказани твърде много предположения, базиращи се в множество чести случаи на противоречиви данни.
Произходът на Олга също е предмет на известни спорове, но преобладаващото мнение е, че тя е от град Псков и има варяжки произход. Оженена е за княз Игор от неговия настойник Олег. Поради еднаквостта на имената им се изказват предположения за някаква връзка между двамата, но сведенията за това са недостатъчни.
Според друга версия, поддържана от някои български автори, княгиня Олга е българска княгиня, дъщеря на цар Симеон Велики или негова сестрина/братова дъщеря.[1]
Деяния [редактиране]
След убийството на княз Игор от славянското племе древляни, княгиня Олга си отмъщава с голяма жестокост. Пратениците на древляните, изпратени при нея, са предателски убити, страната им е опустошена, цели градове са изгорени, а голям брой древляни са изгорени живи по време на езическо жертвоприношение на гроба на съпруга ѝ.
По-късно, търсейки съюз с Византийската империя във войната с Хазарския хаганат, Олга приема християнството, като дори лично отива в Константинопол. Посещението става вероятно през 957 г., като според някои източници в придружаващата я делегация има и български свещеници. При покръстването си тя приема името на Елена Лакапина, съпруга на император Константин VII Багрянородни, като самата церемония е подробно описана от императора в неговата книга за церемониала.
След завръщането си Олга полага първия камък на катедралния храм "Света София" в Киев през 960 г. Тя умира през 969 г., а днес мраморният ѝ саркофаг се намира в църквата „Света Богородица“ в Киев. Олга е сред първите руски светици, и е смятана за активен разпространител на християнството. В същото време то не е прието за държавна религия, и дори нейният син Светослав е езичник. Киевска Рус е официално покръстена от внука на Олга — княз Владимир I Велики.
Политика [редактиране]
Олга Киевска фактически управлява Киевска Рус от 945 до 962 година. Християнка, тя е устроителка на древноруската държава, оставила име на велика и мъдра владетелка.
Олга Киевска обединява всички източни славянски племена, организирайки ги в общ държавен организъм. Тя е и първата разпространителка на Христовата вяра сред русите, за което е призната от Руската православна църква за равноапостолка и първа руска светица. Олга е проводница и на старобългарската култура и просвета сред източните славяни.
През 945 г. Олга Киевска сключва договор с Византия насочен срещу България. Това потвърждение, според Иречек, е направила през 957 г. „Летопис по Лаврентеевскаму списку“ ни казва, че сина ѝ — Светослав, криел от майка си своето предпочитание да живее в Переяславец ( възможно Силистра) на Дунава, отколкото в Киев.
Източници [редактиране]
- ↑ Чилингиров, Стилиян. Какво е дал българинът на другите народи. 1938, 1939, 1941, 1991, 2006.
