Йоан Зонара

Йоан Зонара (на гръцки: Ιωάννης Ζωναράς) е византийски хронист и теолог, живял приблизително от края на XI до средата на XII в.

Най-важният му труд е Всемирна история (на гръцки: Επιτομή Ιστορίων), която обхваща събитията от „сътворението на света“ до смъртта на Алексий I Комнин (1118) и е в 18 тома. Написана е въз основа на значителен брой извори, като са използвани съчиненията на редица римски и византийски писатели.

За българската история Зонара пише основно за събитията през X-XI век. Разглежда подробно борбата на българската държава с Византия по време на царуването на Самуил, както и въстанията на българите за отхвърляне на византийската власт. Като основен източник за тези събития използва творбите на Скилица-Кедрин, Михаил Псел и на Михаил Аталиат.

Като труд с изключително значение за българската история съчинението на Зонара е преведено на български език през XIV в. по нареждане на българския цар Иван Александър.

Галерия

• 

  Страница от печатно издание на Всемирна история с превод на латински от 16 в. на Йероним Волф

• 

  Страница от препис на Всемирна история от 15 в. (Модена). Вдясно: изображение на Константин I