Йоан Цец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Йоан Цец (Цеца, Цецес) (на старогръцки: Ἰωάννης Τζέτζης, Johannes Tzetzes), * ок. 1110 в Константинопол, † ок. 1180 в Константинопол) е византийски учен, поет, граматик и филолог от Константинопол през 12 век. Произведението му с коментари за класическите автори е запазено.

Прабаба му по майчина линия e грузинската принцеса Мария Аланска, византийска императрица (1071-1081), съпруга на императорите Михаил VII Дука и Никифор III Вотаниат. Братовчед е на императрица Евдокия Макремболитиса, племеницата на Михаил Керуларий, константинополски патриарх (1043-1059), и съпруга на император Константин X Дука.

След доброто си образование той става секретар на епарха на Бероя в Македония, който го изгонва, след като разбрал, че охажва жена му. Цец след това живее известно време в бедност и трябава да продаде почти всичките си книги.

Той става писар (grammateus). Заради фамилните му връзки с императорската фамилия, той скоро има успехи. Той получава задачата да дава уроци по литература на дошлата във Византия Берта фон Зулцбах, по-късната съпруга на император Мануил I Комнин. Той живее дълги години в манастир.

Той пише книгата Biblos historion, наричана и Chiliades. Освен това е автор и на произведението Homerische Allegorien, посветено на новата императрица, която вече има името Ирина. Автор е и на множество стихотворения.

Неговият брат вероятно е филолога Исаак Цец (на старогръцки: Ἰσαάκιος Τζέτζης, † 1138).

Източници[редактиране | edit source]

  • Wolfgang O. Schmitt: Tzetzes, Johannes. In: Der Kleine Pauly. Bd. 5, Sp. 1031–1034.
  • Carl Wendel: Tzetzes, Johannes. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band VII A,2, Stuttgart 1948, Sp. 1959–2010.
  • Michael Grünbart: Prosopographische Beiträge zum Briefcorpus des Ioannes Tzetzes. In: Jahrbuch der österreichischen Byzantinistik. Bd. 46, 1996, S. 175–226.
  • Michael Grünbart: Byzantinisches Gelehrtenelend - Wie meistert man seinen Alltag?. In: Zwischen Polis, Provinz und Peripherie. Beiträge zur byzantinischen Geschichte und Kultur. Mainz 2005, S. 413–426.

Външни препратки[редактиране | edit source]