Жан Жорес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жан Жорес
Роден Jean Jaurès
3 септември 1859 г.(1859-09-03)
Кастр, Лангедок, Франция
Починал 31 юли 1914 г. (на 54 г.)
Париж, Франция
Националност Флаг на Франция Франция
Жан Жорес в Общомедия

Жан Жорес (на френски: Auguste Marie Joseph Jean Léon Jaurès) e френски философ, историк и преподавател, деец на френското и международното социалистическо движение, борец против колониализма, милитаризма и войната.

Ранни години[редактиране | edit source]

Жан Жорес е роден през 1859 г. в Кастр (департамент Тарн, Лангедок) в семейството на дребен търговец. През 1978-1881 г. следва в Париж във Висшето нормално училище (педагогическия институт), откъдето излиза със степен кандидат по философия. През периода 1881-1883 г. преподава философия в лицея в гр. Алби, през 1883-1885 г. е професор в Тулузкия университет.

Активна дейност[редактиране | edit source]

Отначало е защитник на идеалистическата философия и радикал. Но впоследствие преминава наляво, към марскисткото разбиране за историята, но го приема не изцяло, а с много уговорки и непрекъснато се опитва да го съчетае с идеализма.

През 18851889 и 18921898 г. е депутат в парламента, в който отново е избран през 1902 г. Проявява се като талантлив оратор и инициатор на множество реформи, но неизменно се придържа, както многократно е подчертавал и самият той, към едно единствено направление – социалистическото.

Жорес продължава политическата си дейност и извън парламентарната зала. През 1890 г. е избран за общински съветник в Тулуза и е назначен за заместник-кмет по образованието. Благодарение на неговите усилия в местния университет е открит медицински факултет.

През 1893 г. Жорес е избран за водач на социалистическата партия или по-точно на множеството съществуващи тогава социалистически партии, между които е имало значителни разногласия. Като лиде той си поставя амбициозната задача да обедини всички социалистически партии и течения и да ги насочи като обща сила срещу съществуващия строй.

През 1897 г. Жорес се застъпва убедено в защита на Алфред Драйфус, на чиято страна по него време са Емил Зола и Клемансо, и прави немалко за неговата реабилитация. През 1898 г., ставайки съиздател и директор на печатния орган на социалистите "Петит Репюблик" ("Малката Республика"), той публикува множество доказателства по делото Драйфус.

В началото на 1899 г. най-после успява да постигне формално сливане на всички френски социалистически партии в една федеративна партия, но това все още е само началото.

През 1904 г. той основава в. "Юманите" (L’Humanité), превърнала се благодарение на неговите усилия в един от най-успешните и влиятелни леви вестници.

През 1906 г. надига своя глас срещу френската колониална експанзия в Мароко. Остро критикува правителствата на Жорж Клемансо и Аристид Бриан за политиката им за потискане и ограничаване на работническото движение.

Убеден пацифист, той през периода 1905-1914 г. се включва активно в борбата за предотвратяване на нова война, чиито повеи вече са се усещали в началото на новия век. Обръща се с многочислени призиви към правителството да постигне съглашения с Германия. С 1911 г. взема дейно участие в Базелския антивоенен конгрес. Оглавява кампанията срещу закона на президента Реймон Поанкаре за задължителната тригодишна военна служба, а рамките на която организира в Париж през 1913 г. огромен антивоенен митинг. През юни 1914 г. многоброната социалистическа фракция във френския парламент гласува против предоставянето на правителсвото на огромене военен заем. Жорес многократно отхвърля всички предложения на президента Поанкаре да влезе в правителството и по този начин да съдейства за единството на нацията пред лицето на германската опасност. На 25 юли в речта си в Лион, превърнала се в негово своеобразно политическо завещание, той призовава към съвместни антивоенни акции на пролетариата от всички европейски страни.

Убийство[редактиране | edit source]

Паметинк на Ж.Жорес в родния му град Кастр

В периода обаче на ескалиране на националистическата истерия пред самото начало на войната Жан Жорес е застрелян в едно парижко кафене на 31 юли 1914 г. от френския националист Раул Вилен. Скоро след това във Франция бива обявена мобилизация.

Самият политик сякаш е предусещал своята съдба. Малко преди убийството той пише:

"Не ще минат и шест месеца и ще започне война. Аз самият получавам толкова писма със заплахи, че няма да се учудя, ако се окажа нейната първа жертва. Прощавам на този, който ще ме убие. Но виновни ще са тези, които му дадат оръжие. Надявам се само да не ми се наложи дълго да се мъча…" [1]

Неговият убиец Раул Вилен прекарва цялата война в затвора. През 1919 г. обаче отново е изправен пред съда и е оправдан, с мотива, че убийството на един яростен противник на войната представлява сериозен принос към военната победа на Франция. Вилен се заселва на о.Ибиса, но по време на Испанската гражданска война е убит от републиканците по подозрение за шпионаж.

Принос към историческата наука[редактиране | edit source]

Освен цялата останала дейност като парламентарист, политически лидер, публицист и оратор, Жан Жорес подхваща огромно по обем колективно начинание – "Социалистическа история" («Histoire socialiste») – замислена да излезе в 10 тома. Първите 4 тома принадлежат изцяло нанеговото перо. В нея той се проявява като ярък привърженик на материалистическата школа в историята. Един от основните й недостатъци са многочислените риторични отстъпления.

В памет на Жан Жорес[редактиране | edit source]

След убийството на Жорес в Париж бива издигнат негов паметник. А през 1924 г. прахът му бива пренесен във Френския пантеон.

Името на Жан Жорес става символ на пацифизма и отхвърлянето на братоубийствените войни. Много улици в различни градове на Франция приемат след Първата световна война неговото име, а в последствие техният пример е последван от други градове по целия свят.

Източници и препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Жан Жорес в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
  1. Молчанов, Н.Н. "Жан Жорес", (ЖЗЛ), 1986