Александър Родимцев
| Александър Родимцев | |
|---|---|
| (8 март 1905 – 13 април 1977) | |
 |
|
| Място на раждане |  с. Шарлик, Оренбургска губерния на Руската империя |
| Място на смърт |  Москва, СССР |
| Звание | генерал-полковник |
| Командвания | 13-а Червенознаменна гвардейска стрелкова дивизия |
| Битки | Гражданска война в Испания, Съветско-финландска война Втора световна война |
| Отличия | герой на Съветския съюз |
| Друга работа | военен аташе в Албания |
Александър Илич Родимцев е съветски военачалник, генерал-полковник, 2 пъти герой на Съветския съюз.
[редактиране] Биография
Роден е на 8 март 1905 г. в село Шарлик (в тогавашната Оренбургска губерния), в бедно селско семейство. Член е на ВКП (б) / КПСС от 1929 г.
Записва се в Червената армия през 1927 г. Завършва военна школа през 1932 г. Участва в гражданската война в Испания. Званието „герой на Съветския съюз“ е присвоено на майор Родимцев на 22 октомври 1937 г. - за образцово изпълнение на особена задача в Испания. Участва в похода в Западен Беларус. През 1939 г. завършва Военната академия „Фрунзе“. На следващата година участва в Съветско-финландската война.
Родимцев командва 5-та бригада на 3-ти въздушно-десантен корпус, която през 1941 г. взима участие в отбраната на Киев. На 6 ноември управлението на 5-а бригада е превърнато в управление на 87-ма стрелкова дивизия, създадена от войските на 3-ти въздушно-десантен корпус. Дивизията е под командването на Родимцев. На 19 януари 1942 г. 87-ма стрелкова дивизия е превърната в 13-та гвардейска стрелкова дивизия (впоследствие става 13-а червенознаменна гвардейска стрелкова дивизия, 2 пъти носителка на орден „Ленин“). Тя влиза в състава на 62-ра армия, отбраняваща Сталинград.
От 1943 г. Родимцев е командир на 32-ри гвардейски стрелкови корпус (част от 5-та гвардейска армия от състава на Степния фронт на маршал Конев), с който воюва до Прага - столицата на Чехословакия. Втория си медал „Златна звезда“ генерал-лейтенант Родимцев получава на 2 юни 1945 г. - за умелото ръководство на войските при форсирането на река Одер на 25 януари с.г. в района на Линден (Полша) за личен героизъм и мъжество.
След войната Родимцев завършва висшите академически курсове към Академията на Генералния щаб. Назначаван е за командир на съединение, помощник-командващ войските на Източносибирския военен окръг, главен военен съветник, военен аташе в Албания и помощник-командващ войските на Северния военен окръг. Избиран за депутат на втория конгрес на Върховния съвет на РСФСР и на третия конгрес на Върховния съвет на СССР.
Автор е на книгите: „Под небом Испании“, „На последнем рубеже“, „Люди легендарного подвига“, „Гвардейцы стояли насмерть“, „Твои, Отечество, сыны“, „Машенька из Мышеловки“.
Александър Родимцев умира в Москва на 13 април 1977 г.
[редактиране] Награди и отличия
- 3 ордена „Ленин“
- 4 ордена „Червено знаме“
- 2 ордена „Суворов“ 2-а степен
- орден „Кутузов“ 2-а степен
- орден „Октомврийска революция“
- орден „Богдан Хмелницки“ 1-а степен
- 2 ордена „Червена звезда“
- други ордени и медали, в т.ч. на чужди държави
- Бронзов бюст на Родимцев е поставен в родното му място.
- Мемориални дъски има в Москва и Волгоград.
- Името на Родимцев носят улици във Волгоград, Оренбург, Киев и Чернигов.
В Москва има музей, посветен на 13-та гвардейска дивизия, организиран и поддържан от Наталия Александровна Матюхина, дъщеря на генерал Родимцев.
[редактиране] Външни препратки
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Родимцев, Александр Ильич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
