Щефан Хермлин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Щефан Хермлин
(Stephan Hermlin)
Stephan Hermlin.jpg
Щефан Хермлин през 1952 г.
Роден: 13 април 1915 г.
Кемниц, Германия
Починал: 6 април 1997 г.
(на 81 г.)
Берлин, Германия

Щефан Хермлин (на немски: Stephan Hermlin) или Рудолф Ледер, както гласи рожденото му име, е немски поет, белетрист, есеист и преводач, роден в Кемниц.

Живот[редактиране | edit source]

Хермлин израства в интелигентско буржоазно еврейско семейство на имигранти, но още като юноша влиза в Комунистическия младежки съюз и се включва в борбата срещу националсоциализма - организира нелегална печатница в Берлин. В 1936 г. емигрира в Палестина и като интербригадист участва в Гражданската война в Испания, а после се установява във Франция, където след немската окупация е арестуван и пратен в лагер. С помощта на френски партизани Хермлин успява да избяга в Швейцария.

Щефан Хермлин през 1954 г. в Берлин

Творчество[редактиране | edit source]

След Втората световна война Щефан Хермлин се завръща в Германия и работи в радиото във Франкфурт на Майн. Публикува книгата си "Дванадесет балади за големите градове" [1] (1945), където се проявява като значим поет на следвоенната епоха — неговата езикова мощ се родее с творчеството на Георг Хайм и ранния Йоханес Р. Бехер, издава влияния на експресионизма и лириката на барока, на Суйнбърн и Аполинер. Излиза и стихосбирката му "Пътищата на страха" (1946).

ГДР и ФРГ[редактиране | edit source]

През 1947 г. Хермлин се преселва в тогавашната съветска окупационна зона — по-късно ГДР - и отдава силите си за културното възстановяване на страната. Публикува стихосбирките "Двадесет и две балади" (1947) и "Полетът на гълъба" (1952).

Щефан Хермлин в председателството на Съюза на немските писатели, 1988 г.

През 1962 г. е сред организаторите на литературно четене на млади автори в Академията на изкуствата на ГДР, от което започва свободомислещата лирическа вълна на шестдесетте години. Това начинание му струва на Хермлин уволнението като секретар по въпросите на поезията в Академията. През 1968 г. той критикува смазването на Пражката пролет от войските на Варшавския договор, а през 1976 г. е сред инициаторите на протеста от страна на видни писатели срещу лишаването от гражданство на поета Волф Бирман и изгонването му от страната.

От 1976 г. Щефан Хермлин е член и на Западноберлинската академия на изкуствата. Неговите "Събрани стихотворения" излизат в 1979 г. и като допълнено издание в 1981 г.

Признание[редактиране | edit source]

Поетическото творчество на Хермлин е отличено с "Националната награда на ГДР" (1950 и 1954) и литературната награда на Министерството на културата на ГДР "Хайнрих Хайне" (1972). Своите размишления за поезията и своеобразието на литературния процес, за културата на духовното унаследяване и осмислянето на житейския път Щефан Хермлин излага в автобиографичната си книга "Вечерна светлина" (1979).

Библиография[редактиране | edit source]

„Разкази“ (1966)
  • Zwölf Balladen von den großen Städten, 1945
  • Der Leutnant York von Wartenburg, Erzählung, 1946
  • Die Straßen der Furcht, 1946
  • Ansichten über einige neue Schriftsteller und Bücher (mit Hans Mayer), Aufsätze, 1947
  • Reise eines Malers in Paris, Erzählung, 1947
  • Die Zeit der Gemeinsamkeit, Erzählungen, 1949
  • Die erste Reihe, Porträts, 1951, 1975
  • Der Flug der Taube, Gedichte, 1952
  • Die Vögel und der Test, 1958
  • Begegnungen: 1954-1959, 1960
  • Gedichte und Prosa, 1966
  • Erzählungen, 1966, 1974
  • Die Städte, Gedichte, 1966
  • Scardanelli, Hörspiel, 1969
  • Lektüre: 1960-1971, Aufsätze, Essays, Antworten auf Umfragen, 1974, 1997
  • Die Argonauten, Erzählung, 1974
Гробът на Щефан Хермлин в Берлин
  • Abendlicht, 1979
  • Aufsätze, Reportagen, Reden, Interviews (Hrsg. von Ulla Hahn), 1980
  • Gedichte, 1981
  • Äußerungen 1944-1982, Aufsätze, Reden, Reportagen und Interviews, 1983
  • Texte. Materialien. Bilder Zusammengestellt von Hubert Witt, 1985
  • Lebensfrist, Gesammelte Erzählungen, 1987
  • Gedichte und Nachdichtungen, 1990
  • Erzählende Prosa, 1990
  • In den Kämpfen dieser Zeit, Reden. Gespräche, 1995
  • Entscheidungen. Sämtliche Erzählungen, 1995

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението "Балада за Кралица Горчивина" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]