Щефан Хермлин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Щефан Хермлин
(Stephan Hermlin)

Щефан Хермлин през 1952 г.
Роден:	13 април 1915 г.
	Кемниц, Германия
Починал:	6 април 1997 г. (на 81 г.)
	Берлин, Германия

Щефан Хермлин (на немски: Stephan Hermlin) или Рудолф Ледер, както гласи рожденото му име, е немски поет, белетрист, есеист и преводач, роден в Кемниц.

[редактиране] Живот

Хермлин израства в интелигентско буржоазно еврейско семейство на имигранти, но още като юноша влиза в Комунистическия младежки съюз и се включва в борбата срещу националсоциализма - организира нелегална печатница в Берлин. В 1936 г. емигрира в Палестина и като интербригадист участва в Гражданската война в Испания, а после се установява във Франция, където след немската окупация е арестуван и пратен в лагер. С помощта на френски партизани Хермлин успява да избяга в Швейцария.

Щефан Хермлин през 1954 г. в Берлин

[редактиране] Творчество

След Втората световна война Щефан Хермлин се завръща в Германия и работи в радиото във Франкфурт на Майн. Публикува книгата си "Дванадесет балади за големите градове" ^[1] (1945), където се проявява като значим поет на следвоенната епоха - неговата езикова мощ се родее с творчеството на Георг Хайм и ранния Йоханес Р. Бехер, издава влияния на експресионизма и лириката на барока, на Суйнбърн и Аполинер. Излиза и стихосбирката му "Пътищата на страха" (1946).

[редактиране] ГДР и ФРГ

През 1947 г. Хермлин се преселва в тогавашната съветска окупационна зона - по-късно ГДР - и отдава силите си за културното възстановяване на страната. Публикува стихосбирките "Двадесет и две балади" (1947) и "Полетът на гълъба" (1952).

Щефан Хермлин в председателството на Съюза на немските писатели, 1988 г.

През 1962 г. е сред организаторите на литературно четене на млади автори в Академията на изкуствата на ГДР, от което започва свободомислещата лирическа вълна на шестдесетте години. Това начинание му струва на Хермлин уволнението като секретар по въпросите на поезията в Академията. През 1968 г. той критикува смазването на Пражката пролет от войските на Варшавския договор, а през 1976 г. е сред инициаторите на протеста от страна на видни писатели срещу лишаването от гражданство на поета Волф Бирман и изгонването му от страната.

От 1976 г. Щефан Хермлин е член и на Западноберлинската академия на изкуствата. Неговите "Събрани стихотворения" излизат в 1979 г. и като допълнено издание в 1981 г.

[редактиране] Влияние

Поетическото творчество на Хермлин е отличено с "Националната награда на ГДР" (1950 и 1954) и литературната награда на Министерството на културата на ГДР "Хайнрих Хайне" (1972). Своите размишления за поезията и своеобразието на литературния процес, за културата на духовното унаследяване и осмислянето на житейския път Щефан Хермлин излага в автобиографичната си книга "Вечерна светлина" (1979).

[редактиране] Библиография

„Разкази“ (1966)

Zwölf Balladen von den großen Städten, 1945
Der Leutnant York von Wartenburg, Erzählung, 1946
Die Straßen der Furcht, 1946
Ansichten über einige neue Schriftsteller und Bücher (mit Hans Mayer), Aufsätze, 1947
Reise eines Malers in Paris, Erzählung, 1947
Die Zeit der Gemeinsamkeit, Erzählungen, 1949
Die erste Reihe, Porträts, 1951, 1975
Der Flug der Taube, Gedichte, 1952
Die Vögel und der Test, 1958
Begegnungen: 1954-1959, 1960
Gedichte und Prosa, 1966
Erzählungen, 1966, 1974
Die Städte, Gedichte, 1966
Scardanelli, Hörspiel, 1969
Lektüre: 1960-1971, Aufsätze, Essays, Antworten auf Umfragen, 1974, 1997
Die Argonauten, Erzählung, 1974