Георг Хайм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георг Хайм
(Georg Heym)
Georg Heym.jpg
Роден: 30 октомври 1887 г.
Хиршберг, Силезия
Починал: 16 януари 1912 г.
(на 24 г.)
Берлин, Германия
Подпис:
Heym Signature.gif

Георг Хайм (на немски: Georg Heym) е немски поет и белетрист, роден в Хиршберг, Силезия в семейството на юрист, страдащ от чести пристъпи на меланхолия.

Живот и творби[редактиране | edit source]

По настояване на религиозния си баща Хайм следва право във Вюрцбург, Берлин и Йена и започва работа като стажант в съда. В Берлин се сближава с експресионистичния "Нов клуб" и започва да изучава синология в семинар по ориенталистика. Тогава създава емблематичните си стихотворения "Богът на града" (1910) и "Войната" (1911) и публикува единствената си издадена приживе стихосбирка "Вечният ден" [1] (1911). При пързаляне върху леда на река Хафел при Шваненвердер прави опит да спаси свой потънал приятел-поет и сам се удавя. Посмъртно излизат стихосбирките на Георг Хайм "Umbra Vitae" [Сянката на живота] (1912) и "Маратон" (1914).

Експресионизъм[редактиране | edit source]

Георг Хайм

Георг Хайм, наред с Ернст Щадлер и Георг Тракл, е сред най-ярките поети на ранния експресионизъм. Неговата изградена с богата метафорика поезия е школувана от образците на Хьолдерлин, Вийон, Бодлер, Рембо, Верлен и Верхарен. Георг Хайм е изпълнен с отвращение от неоромантическия култ към красотата, псевдогероизма и шовинизма, характерни за Вилхелминската епоха. Стиховете му, обладани от униние и предчувствия за смъртта, възпяват "демона" на големия град в неговата многоликост като символ на опустошението и покрусата на модерния човек, прогонен и изоставен от природния живот. Поетът предусеща задаващата се Първа световна война, предвещаваща непреодолим хаос и всеобща гибел.

Влияние[редактиране | edit source]

Неголямото по обем творчество на Георг Хайм оказва мощно влияние върху редица немски поети като Готфрид Бен, Йоханес Р. Бехер, Бертолт Брехт, Щефан Хермлин, Ханс Магнус Енценсбергер и др.


Душата ми


                           На Голо Ганги

Душата ми е зла змия,
Тя мъртва е като дърво,
Понякога сред есента,
В безлиственото зарево,
Аз от прозореца излитам
В небето с падащи звезди
И над цветята и тревите
Под стенещия нощен вятър
Челото ми сред тях блести.

1911 [2]


Библиография[редактиране | edit source]

Поезия
  • Der ewige Tag (1911)
  • Umbra vitae (1912)
  • Marathon (postum hg. 1914)
Проза
  • Der Dieb. Ein Novellenbuch (postum hg. 1913), darin: Der fünfte Oktober, Der Irre, Die Sektion, Jonathan, Das Schiff, Ein Nachmittag, Der Dieb.
Посмъртната стихосбирка на Георг Хайм
Umbra vitae
Драма
  • Der Feldzug nach Sizilien (1907/1908; 1910)
  • Die Hochzeit des Bartolomeo Ruggieri (1908; 1910)
  • Atlanta oder Die Angst (1910/1911)
  • Arnold von Brescia (1905-1908; unvollendet)
  • Prinz Louis Ferdinand (1907; 1909; unvollendet)
  • Iugurtha (1908; unvollendet)
  • Antonius von Athen (1908; unvollendet)
  • Spartacus (1908; unvollendet)
  • Lucius Sergius Catilina (1908; unvollendet)
  • Der Sturm auf die Bastille (1908; unvollendet)
  • Die Revolution (1908; unvollendet)
  • Der Tod des Helden (1908/1910; unvollendet)
  • Der Wahnsinn des Herostrat (1910; unvollendet)
  • Ludwig XVI. (1910; unvollendet)
  • Grifone (1909-1911; unvollendet)
  • Cenci (1911; unvollendet)
Есеистика
  • Versuch einer neuen Religion (1909)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението "Вечерта" в превод на Венцеслав Константинов
  2. „Душата ми“ от Георг Хайм, в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]