Битката при Зевин е краят на първият, настъпателен период за Руската армия на Кавказкия фронт в Руско-турската война (1877-1878).
[редактиране] Разположение на силите
Войските от колоната на генерал-лейтенант Василий Хейман, част от главните сили на Действуващия Руски корпус (12 000 войника, 5 500 конници и 64 оръдия), начело с командира на корпуса, генерал от кавалерията Михаил Лорис-Меликов на 9/21 юни 1877 г. тръгват от обсадата на Карс, за да подпомогнат изолирания Еревански отряд. Движат се по пътя Карс - Ерзерум. В района на селището Зевин разкриват силна османска позиция, заета от 11 000 войника и 18 оръдия (командир, Измаил паша). Изграждана е в продължение на един месец на разстояние 4 км. Терена е силно пресечен. Позицията е съставена от три линии с траншеи, редути, вкопани батареи, складове и лазарети.
[редактиране] Боя на 13/25 юни 1877 г.
На 12/24 юни военния съвет на руските сили решава османската позиция да бъде атакувана. Планът предвижда фронтална пехотна атака, съчетана с обход на десния фпанг от конните части. На следващия ден 13/25 юни, около 14,30 часа централната руска колона (генерал-лейтенант Дмитрий Комаров) започва атаката и заема първата османска отбранителна линия. Атакува четири пъти втората отбранителна линия, понася загуби и привечер преустановява действията. Фланговия конен удар започва около 13, 00 часа. Частта на генерал-майор Чавчавадзе излиза в тила на противника около 16, 00 часа. Поради силно пресечения терен, конниците се спешават и водят далечна престрелка. Към свечеряване се изтеглят, заплашени от новопристигнали силни османски подкрепления. Действият са преустановени и колоната се изтегля на изходните позиции при Карс.
Неуспехът при Зевин е краят на настъпателния период за руската армия на Квказкия фронт. Започват османски действия на руска територия - втори период от войната.
- Освободителната война 1877-1878, ДИ "П.Берон", София, 1986, с. 62
Русия
Османска империя
