Битка при Елена
| Битка при Елена | |||||||||
| Конфликт: Руско-турска война (1877–1878) | |||||||||
|
|||||||||
| Воюващи страни | |||||||||
 Русия |
 Османска империя |
||||||||
| Командири | |||||||||
| генерал-лейтенант Едуард Делингсхаузен генерал-майор Александър Домбровски |
Сюлейман паша |
||||||||
| Сили | |||||||||
| 5 000 войника и 28 оръдия | 19 000 войника и 39 оръдия | ||||||||
| Жертви и загуби | |||||||||
| 1 862 убити и ранени | неизвестни | ||||||||
|
|||||
Битката при Елена на 22 ноември/4 декември 1877 г. е последната настъпателна операция на Централната османска армия ( Сюлейман паша ) в етапа на борбата за надмощие в Руско-турската война (1877-1878)
Съдържание |
[редактиране] Битка при Елена
[редактиране] Първо Освобождение на Елена
В началото на военните действия в Руско-турската война (1877-1878), Предния Руски отряд (генерал-лейтенант Йосиф Гурко) овладява гр. Велико Търново. Подготвяйки се за преминаване през Стара планина осигурява фланговете на своя отряд. На 30 юни/12 юли 1877 г. с кавалерийски подразделения заема слабо охранявания от османските сили гр. Елена.
[редактиране] Битка при Елена на 22 ноември/4 декември 1877 г.
В началото на м. декември Действуващата Руска армия е спряла османските сили при вр. Шипка и отстоява Шипченския проход в Зимното стоене. Непосредствено е предстояща и капитулацията на Западната османска армия (Осман паша) при гр. Плевен. Сюлейман паша подготвя нападение срещу гр. Елена с оглед да отвлече част от руските сили при гр. Плевен. В облекчаването на подготвяната операция е привлечена и Източнодунавската армия. Провежда отвличащата руското внимание битка при Мечка-Тръстеник.
Частите на Сюлейман паша (19 000 войника и 39 оръдия) действуват с главните си сили (31 табура) срещу гр. Елена от изток. От юг ,6 табура при Твърдишкия проход нанасят удар срещу десния фланг на руската позиция.
Силите на Еленския Руски отряд (5 000 войника и 28 оръдия, генерал-майор Домбровски) са разположени в три групи. Главните сили заемат позиция източно от гр. Елена изградена от три успоредни линии по направление мах. Чомаковци - с. Разпоповци. Втората група прикрива Твърдишкия проход и прохода Железни врата. При мах. Йовковци е изградена резервна позиция. Руското командване известено за намеренията на противника, подготвя резерви, които могат да пристигнат при гр. Елена от 6-10 часа до две денонощия след поискването им, но е изненадано от деня на османскот настъпление.
Османската атака започва в 8, 15 часа на 22 ноември/4 декември 1877 г. при съотношение на силите 4:1. Около 10, 00 часа изтласканите руски части се изтеглят на последната отбранителна линия. Контраатакуват командната височина на десния фланг, но поради липса на резерви не успяват да задържат постигнатия успех. Към 15,00 часа противникът обхваща главната руска позиция и приближава града. В 15, 30 часа генерал-майор Домбровски нарежда изтегляне към манастира Свети Никола. С армията тръгва и българското население. Османското настъпление е спряно от XXVI- а Пехотна дивизия (генерал-лейтенант Едуард Делингсхаузен) на резервната позиция при мах. Йовковци. Турски загуби: неизвестни. Руски загуби : 1862 убити и ранени и 11 изоставени оръдия.
[редактиране] Второ Освобождение на Елена
Шест дена след битката при гр. Елена на 28 ноември/10 декември 1877 г. в гр. Плевен капитулира Западната османска армия на Осман паша. Турция губи стратегическата борба за надмощие. След четири дена на 2/14 декември, Сюлейман паша нарежда изтегляне от гр. Елена. Турска част запалва града, в който влизат преследващи Руски Кавалерийски части.
Битките за гр. Елена завършват с краен руски успех. Решително е провален последния опит на турските сили за деблокиране на Западната османска армия при гр. Плевен.
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Източници
- Сб. материалов по Русско-турецкой войне 1877-1878 г.г. на Балканском полуострове , вып. 66, СПб, 1907
