Мерданя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мерданя
България
Red pog.png
Мерданя
Област Велико Търново
Red pog.png
Мерданя
Общи данни
Население 547 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 20,82 km²
Надм. височина 254 m
Пощ. код 5147
Тел. код 0619 62
МПС код ВТ (Вт)
ЕКАТТЕ 47826
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Лясковец
Ивелина Гецова
(ГЕРБ, ДСБ, ПБСД)
Кметство
   - кмет
Мерданя
Марин Люцканов
(ГЕРБ, ДСБ, ПБСД)

Мерданя е село в Северна България. Разположено е в полите на Стара планина. През него минава главен път Е53. Намира се на 16 km от гр. Велико Търново и на 7 km от гр. Лясковец.

География[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

На около 1,5 km от сегашния манастир "Св. 40 мъченици", в местността Ушите, са намерени развалини от средновековен манастир, за които се предполага, че са от времето на цар Иван Асен II. При завладяването на България от Османската империя този манастир е бил разрушен, а имотите му са минали в ръцете на турски бейове. Манастирът е бил опожарен, заедно със заключените в него монаси. Турските войски запалват селското светилище, за да покажат на селяните мощта си. В средата на XIX век богатият еленчанин хаджи Кесарий Хорозов изкупува бившите манастирски имоти. През 1853 г. построява църквата и жилищните сгради със собствени средства и става игумен на новооткрития манастир.

Църквата е еднокорабна сграда с обширно преддверие и висок купол. Първоначално не е била изографисана. След реставрацията ѝ през 1982-1984 г. е изрисувана със стенописи. Запазени са някои икони от 19-ти век, рисувани предимно от представители на Тревненската школа като зограф Ценю Симеонов. По време на освободителните борби на българите игуменът Кесарий Хорозов участва във Велчовата завера, а по-късно става сподвижник на Васил Левски. Архимандрит хаджи Кесарий е завършил духовна семинария в Букурещ, което не му пречи да се прояви и като умел строител – чешмата, която построил в двора, както и високите зидове, с които оградил манастира, се ползват и до днес. Игуменът открил и вечерно килийно училище в манастира, което се посещавало от жители както на Мерданя, така и на околните села.

След смъртта на хаджи Кесарий през 1893 г. повечето от монасите напуснали манастира, който постепенно западнал.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Мерданският манастир “Св. 40 мъченици”

Мерданският манастир “Св. 40 мъченици” се намира във Великотърновската епархия. Разположен е на Търновските височини на Средна Стара планина, на около 14 km югоизточно от Велико Търново, в западния край на село Мерданя. Манастирът е построен през 13-ти век, по времето на Втората българска държава, а е възобновен през 19-ти век. Сега е действащ девически манастир. Храмовият празник е на 9-ти март.

“Св. 40 мъченици” представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Църквата е еднокорабна, едноапсидна сграда с 2 конхи, с притвор и купол върху висок барабан. Построена е през 1876 г. с помощта на хаджи Кесарий Хорозов от Елена, който става игумен на манастира. Според легендата, манастирът е основан на мястото, където търновският патриарх Йоаникий II посреща тържествено цар Иван Асен II след победата му при Клокотница, станала в деня на празника на св. 40 мъченици Севастийски. Новопостроеният манастир е на достъпно място в края на село Мерданя, а т.нар. стар манастир, който е построен първи след победата на цар Иван Асен ІІ, се намира в близкия лес, но за съжаление от него вече са останали само почти незабележими руини. Манастирският комплекс е обявен за паметник на културата.

Мерданя е много старо селище. За това свидетелстват археологическите находки, които се съхраняваха в училищния музей. Част от тях са свързани с живота на траките в нашите земи. Тук са живели траки от племето кробизи. От тези времена в землището на Мерданя има три почти унищожени селищни могили. Едната е в близост до чешмата Мочура, известна като Дайча, другата е в местността Керената (Черковиното), и третата - в местността Дрисля. В тези могили са открити находки от неолита и халколита - глинена лампа, тежести за стан, меден меч и от по-късни времена - келтски шлем. През землището е преминавал римският път от юг на север Via Vita (Пътя на живота). Над сегашното село на хълма Манастирска гора се е намирала римска наблюдателна кула и пътна станция.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Празник на Мерданя – 26 октомври, Димитровден – храмов празник на местната църква.

Външни препратки[редактиране | edit source]