Яков Петкович

Яков Петкович
	Яков Петкович
български военен лекар
Звание	Полковник
Години на служба	1877 – 1899
Служи на	Руска империя; България
Род войски	Руска армия; Българска армия
Битки/войни	Сръбско-българска война; Балканска война; Междусъюзническа война
Награди	Вижте по-долу
Дата и място на раждане	23 октомври 1848 г. (стар стил) Свищов, Османска империя
Дата и място на смърт	20 януари 1914 г. (65 г.) София, Царство България

Яков Димитров Петкович е български военен лекар, санитарен полковник, участник в Черногорското въстание (1876), Руско-турската война (1877 – 1878) и Сръбско-българската война (1885).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Яков Петкович е роден на 23 октомври 1848 година в Свищов. Първоначално учи в родния си град, след което по молба на Българското общество в Букурещ е изпратен на държавна издръжка в Николаевската гимназия в Русия. През 1867 г. се завръща в родния си град, където учителства една година. На следващата година заминава отново в Русия и записва медицина в Московския университет, който завършва през 1875 г. През 1876 година участва в Черногорското въстание като доброволец, като след въстанието е награден с черногорския орден „Княз Данило I“ IV степен.

Руско-турска война (1877 – 1878)[редактиране | редактиране на кода]

След въстанието постъпва на служба в Руската армия. Лекар в Главната квартира на Дунавската руска армия и участва в Руско-турската война (1877 – 1878). През войната организира полева болница край Плевен, а по-късно става ординатор на 50-а военна болница в родния си град. По-късно служи в 12^-а Опълченска дружина, като се грижи за оказването на медицинска помощ на ранените, както и на пострадалото население от градовете Стара Загора, Ямбол и Свищов. Награден е с руски орден „Свети Станислав“ III степен. От 19 април 1879 г. е на военна служба.^[1]

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Сръбско-българската война (1885) служи като главен лекар на Северния отряд и член на щаба на отряда. Участва в организирането на мобилизацията на населението във Видинско, създава санитарни пунктове и лазарети в крепостта и гарнизона, както и указва медицинска помощ на защитниците на Видинската крепост. Награден с княжеский орден „Св. Александър“ V степен.

След войната поради връзки с организаторите на детронацията на княз Александър I Батенберг (1886) е уволнен от армията, след което работи като лекар в Омургат, Враца и София. По-късно е възстановен на служба. На 25 февруари 1900 г. се уволнява от армията с чин полковник. През Балканската война (1912 – 1913) е лекар в етапната болница в София. 25 години е преподавател в дивизионните санитарни команди, като издава и редица книги, както с медицинска, така и с военно-историческа насоченост.

Полковник Яков Петкович умира на 20 януари 1914 година в София.

Синът му Димитър Петкович е деец на ВМОРО, загинал на 15 април 1903 година.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Княжески орден „Свети Александър“ V степен
Руски орден „Свети Станислав“ III степен
Черногорски орден „Княз Данило I“ IV степен

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., стр. 171

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 59.

[1] Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 59.

[1]