Райчо Николов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Райчо Николов
български капитан
Райчо Николов 

паметна плоча на майор Райчо Николов в центъра на Пловдив
Роден: 1 юни 1840
Райковци, Османска империя
Починал: 6 септември 1885
Пловдив, Източна Румелия

Райчо Николов (капитан Райчо, дядо Райчо, Райчо Николаев), е опълченец-поборник, български военен деец и офицер, майор.

Биография[редактиране | edit source]

Райчо Николов е роден в село Райковци в семейството на Николай Трифонов и Ивана Райкова. Учи занаят в Русе при Васил Кожухарин. По време на Кримската война, 1854 г. под влияние на своя попечител, въпреки че е само на 13 г. преплува река Дунав (от град Русе). Занася ценни сведения на руското командване относно движението на османските войници. Награден е с Медал „За усърдие“ (1854). Завършва руско военно училище. Служи в руската армия. Възведен в потомствен дворянин.

Участва в Сръбско-турската война (1876). През Руско-турската война (1877-1878) е офицер в Българското опълчение.Командир на I-а рота от IV-а Опълченска дружина. Военно звание капитан. Участва в бойните действия.

След Освобождението на България остава на служба в милицията на Източна Румелия. Автор е на първия български военен устав — Закон за българските войници, отпечатан през 1877 година в Плоещ в печатницата на Асен Д. Паничков. Николов участва в подготовката на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Убит е в Пловдив по време на извършване на Съединението на 6 септември 1885 г. Застрелян е пред днешната централна поща на града.

Преки потомци на Райчо Николов живеят в Пловдив. Потомци на други деца на Николай Трифонов и Ивана Райкова живеят във Великотърновска област, Казанлък, Пловдив, София, Киев (Украйна),наследниците на сестра му Минка Николова-в Русенско-селата Чилнов,Острица,Писанец,Вятово!

Днес паметник на Райчо Николов (на 13 годишна възраст) има в гр. Русе, паметни плочи в с. Райковци и в гр. Пловдив. Улици в Пловдив и Русе ноят неговото име.[1][2][3][4]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Веска Николова, Милен Куманов, Кратък исторически справочник, Народна просвета, София, 1983 г.
  2. Райчо Николов. Окръжен исторически музей. Велико Търново, 1970 г.
  3. Инфантьев В. Н. Балканский хребет: Роман. — М.: Воениздат, 1979. — 368 с. (368 страници, руски език, няма информация за български превод)
  4. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.475.