Иван Рилски
| Свети Иван Рилски | |
![]() |
|
| Чудотворец | |
|---|---|
| Роден | 876 Скрино, България |
| Починал | 946 |
| Почитан в | България, Източноправославния свят |
| Главно светилище | Рилски манастир |
| Празник | 19 октомври |
| Покровителство | българите, минните и геоложки работници |
Свети преподобни Иван Рилски е български духовник, най-известният български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България - Рилския, патронът на българските будители.
Съдържание |
[редактиране] Житие
Рoден е вероятно през 876 г. според агиографите в село Скрино край Дупница и умира на 18 август 946 г. Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Самуил. Най-активните му години са при царуването на цар Петър I (927–969). Основният му празник в православния календар е Отчовден на 19 октомври. Според недоказани хипотези[1], той е вторият син на цар Симеон Велики и брат на цар Петър. Също произволно е отъждествяването на Св. Иван Рилски със старобългарския духовник и книжовник Йоан Екзарх от школата на цар Симеон I.
Житията му посочват, че до 25-годишна възраст свети Иван Рилски е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Първоначално рилският чудотворец постъпва в манастира "Св. Димитър" под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.
Славата му се разнася далеч от Рила планина из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 440 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.
[редактиране] Святост след смъртта
След смъртта си през 946 г. Св. Иван Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това цар Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Около 989-992 г. неговите мощи са пренесени от цар Самуил и тогавашния български патриарх Герман-Гаврил в Средец. Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекуват византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).
През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Иван Рилски в своята столица Гран (Естергом). Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Иван Рилски го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България.
На 1 юли църквата празнува връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено ги пренася в столицата Търново. През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Велико Търново в основания от него Рилски манастир. И днес всеки вярващ може да целуне ръката на св. Иван Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.
На 29 и 30 юли 2009 г. на заседание на Свети Синод, Великотърновският митрополит Григорий измоли частица от мощите на Свети Иван Рилски да бъдат предадени на старопрестолния град Велико Търново. Светите мощи са предадени лично от патриарх Максим и игумена на Рилски манастир - епископ Евлогий. Мощите на Свети Иван Рилски са посрещнати изключително тържествено с военни почести от множество вярващи християни в града.
[редактиране] Признателност
Днес името на свети Иван Рилски носят много учебни заведения в България:
- Софийска духовна семинария "Св. Иван Рилски"
- Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ в София
- Основно училище "Св. Иван Рилски" в град Перник
- Основно училище "Св. Иван Рилски" в град Хасково
[редактиране] Галерия
-
Стенопис на Свети Иван Рилски в Рилския манастир
-
Основаният от Свети Иван Рилски днешен най-голям български манастир
-
Църквата Свети Иван Рилски, Минск, Беларус
-
Пещерата на Свети Иван Рилски край Рилския манастир
-
Релефна икона на Свети Иван Рилски (МГУ-София), скулптор Николай Зиков
-
Стенопис на свети Иван Рилски в Рилския манастир
[редактиране] Литература
- Пулос, Пантелеймон, архим. Св. Иван Рилски. Вечен небесен покровител на българския народ. С., 1992.
- Непубликувани чудеса на свети Йоан Рилски. Събрал архим. Климент Рилец. Пловдив, 1996.
- Байрамова, М. Вечният монах. 1050 години от успението на св. Иван Рилски. С., 1997.
- Радева, В. К. Житие на Рилския чудотворец. С., 2009.
[редактиране] Източници
- ↑ [1] Надежда Драгова, Култът към Св. Иван Рилски, СУ 2006)
