Николай Палаузов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай Палаузов
български възрожденец
Николай Палаузов 
Роден: 9 май 1819 г.(1819-05-09)
Габрово, България
Починал: 2 март 1899 г. (на 79 г.)
Одеса, Украйна

Николай Христофорович Палаузов (също понякога и като Никола Палаузов[1]) е български възрожденец, общественик и просветен деец. Спомагателен член от 1869 г. и почетен член от 1884 г. на Българското книжовно дружество (днес БАН).

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 9 май 1819 г. в Габрово. Начално образование получава в родното си място при килийния учител даскал Калинича.

В началото на 1830-те год. e бил извикан от своя чичо Николай Степанович Палаузов в Одеса и след предварителна подготовка постъпва в Ришельовския лицей. Завършва Юридическия факултет на Ришельовския лицей в Одеса през 1842 г., а след дипломирането си е сред първите българи, завършили руско висше училище.

На 21 години приема руско поданство и е назначен на държавна служба в Одеса (1842-1899). Става служител и член на Управителния съвет на Одеската митница, губернски секретар, колежки секретар, надзирател на Тирасполската митница.[2]

Принос за развитие на българското образование[редактиране | edit source]

През 1845 г. е изпратен от Васил Априлов и Николай Ст. Палаузов в Габрово, за се погрижи за подобряване на работата в училищата (от 1860 г. до края на живота си е попечител на Габровското училище).

През лятото на 1853 година Палаузов изпраща до командващия Дунавската армия Михаил Горчаков записка, озаглавено „За сегашното положение на българите в Европейска Турция“. В нея той критикува руската политика след Одринския договор от 1829 година като пагубна за руското влияние сред българите и призовава за изпращане на руски емисари в България. Те трябва да подготвят масово въстание, което да съпътства предстоящото руско настъпление на Балканите.[3]

През 1854 г. е аташиран към щаба на руската Южна армия в Букурещ като служител с особено назначение по българските въпроси. Полага грижи за устройването на българите преселници в Южна Русия.

През 1861 г. става цензор на славянските вестници и книги, които пристигат в Русия през Одеса.

През 1883 г. е утвърден за действителен статски съветник.

Пише статии, доклади, с които запознава руското правителство, политическите и държавни дейци и обществеността с положението на българския народ, като се стреми да привлече вниманието им към делото за освобождението на България.

Други заслуги[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. 110 год. от смъртта на Никола Палаузов, calendar.dir.bg
  2. "Палаузов, Николай Христофорович", „Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 томах (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907.“ 
  3. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 237-241.

Източници[редактиране | edit source]

  • Д-р Цончев Петър, "Из общественото и културно минало на Габрово - исторически приноси", Габрово, 1934/1996 г., с. 412,465,467,485,621,665,677,730-737
  • Антонова Цв., "Николай Христофорович Палаузов",сп.БАН,бр.1/1972 г.
  • Каролев Р., "Николай Христофорович Палаузов - черти из политическата му деятелност", БКД, кн.61/1900, с.166-198
  • Томова Д., "Из документалното наследство на Николай Хр. Палаузов", Библиотекар,бр.12/1981 г.
  • Енциклопедия България,т.5,С.1986,с.33