Аврам Гуджев
|
||||||||
Аврам Иванов Гуджев е опълченец-поборник, български офицер, майор. Участник в Сръбско-турската война (1876), Руско-турската война (1877-1878) и Сръбско-българската война (1885).
Съдържание |
[редактиране] Биография
Аврам Гуджев е роден през 1851 г. в Сопот.Семейството му се изселва от Сопот в пределите на Бесарабия през 1852 г. Там Гуджев учи в българско училище. На 3 април 1870 г. постъпва войник в 59-и пехотен Люблински полк, а след това е юнкер в Одеското военно училище. На 13 юли 1875 г. завършва училището със звание прапоршчик и е назначен в 54-и пехотен Мински полк.
Аврам Гуджев е един от офицерите, които подписват писмото до българските революционери в Браила и Кишинев, с което изказват готовността си да напуснат Руската армия и да вземат участие в освобождението на България.
[редактиране] Сръбско-турска война (1876)
През Сръбско-турската война (1876) участва като доброволец в Руско-българската бригада на генерал Михаил Черняев. В редиците и е от 8 юли до 3 ноември 1876 г. Участва в боевете при Зайчар, Гредетин, Брестовичка баня, Алексинац-Бабина глава, а на 18 и 19 август при Делиград-Ивановац и др.[1] Награден е със сребърен сръбски медал „За храброст“.[1]
[редактиране] Руско-турска война (1877-1878)
Участва като опълченец в Руско-турската война (1877-1878). Назначен е за младши офицер във II-а рота на почетния пеши конвой, а по-късно е прехвърлен като ротен командир в VI- а, IX- а и V- а Опълченска дружина.[1] Създава дружинната оръжейна работилница и участва в превода на руските устави на български, заедно със Стефан Кисов. Участва в сражението при Шейново, където е ранен.[1] На 28 декември 1877 г. е повишен във военно звание поручик.
Гуджев се проявява като храбър офицер при овладяването на силно укрепения турски лагер край Шейново на 9 януари 1878. Участва винаги в първите редици на боя. Въпреки че е ранен в лявото рамо продължава до предаването в плен на цялата армия на Вейсел паша.
[редактиране] Между Освобождението и Сръбско-българската война (1885)
За участие във войните му се присъждат : български орден "За храброст" IV ст., руски орден "Св. Станислав" III ст., Медал за Шипка 1877 г. - сребърен, Медал за Стара Загора, Шипка и Шейново - бронзов.
След Освобождението остава на служба в ново сформираната българска армия, като става един от строителите на Българската земска войска. Служи във II- а пеша Кюстендилска дружина и XXIII- а пеша Русчушка дружина. На 6 септември руското правителство отзовава всички свои офицери от България. Капитан Гуджев е назначен за временен командир на II- и пехотен струмски полк, а от 13 септември официално е назначен и за командир на полка.
[редактиране] Сръбско-българска война (1885)
В Сръбско-българската война (1885) е командир на Западния корпус. Командва отбранителното сражение при Сливница (5-7 ноември), а на 8 ноември е назначен за командир на дясната колона. Участва в преследването на отстъпващите сръбски войски и в овладяването на Цариброд (12 ноември) и на Пирот (14-15 ноември).[1] За проявена храброст и за качествата си на командир е награден с орден „За храброст“ III ст.
[редактиране] Участие в политическите борби
След войната е командир на IV- а Пехотна дивизия, VI- а пехотна Сливенска бригада. Участва в преврата на 9 август 1886 г. за отстраняването на княз Александър Батенберг. Майор Гуджев полага клетва за вярност към временното правителство. Участва в подготовката на русофилските офицерски бунтове в Русе и Силистра. След тяхното потушаване е принуден да емигрира в Румъния. Тук става член на революционния комитет на офицерите-емигранти. По-късно се установява в Русия и до края на живота си служи в Руската армия.
[редактиране] Награди и отличия
- Орден „За храброст“ III и IV ст.
- Сръбски медал „За храброст“
- Руски орден „Свети Станислав“ III ст.
[редактиране] Бележки
- ↑ а б в г д Димитров, И., Съединението 1885 - енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, с. 85-86
[редактиране] Източници
- Димитров, И., „Съединението 1885 - енциклопедичен справочник“, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“
- Рангелов, Л., „Храбри идат твоите капитани“, София, 1985, Военно издателство
- Недев, С., „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 23
- Георгиев, П., „Участие на втори пеши Струмски полк и Кюстендилската Македонска доброволческа дружина в Сръбско-българската война през 1885 г.“, София, 2005, Еър Груп 2000
- Форуми Бойна Слава — Гуджев, Аврам Иванов
