Климент Врачански
| Климент | |
| български духовник | |
 Шивачев преди замонашването си | |
| Роден |
6 декември 1873 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
| Учил в | Киевска духовна академия |
| Климент в Общомедия | |
Климент е висш български духовник, врачански митрополит на Българската екзархия от 1914 до 1930 година.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 6 декември 1873 г. в средногорското село Бабек със светското име Григорий Иванов Шивачев. Произхожда от известен сопотски род, преселен от Западна Македония. В 1894 година завършва с отличен успех Самоковското богословско училище. През 1894 г. със стипендия на Министерството на народното просвещение заминава за Киевската духовна академия, която завършва през 1898 г. с научната степен „кандидат на богословието“.[1]
След завръщането си в България става учител–възпитател в Самоковскоко богословско училище и преподава омилетика. В 1903 година училището се мести в София и получава името духовна семинария.[1]
През 1900 г. Григорий Шивачев приема монашеското подстрижение с името Климент и веднага е ръкоположен от наместник–председателя на Светия синод митрополит Доситей Самоковски в йеродяконски чин. В 1902 година митрополит Доситей го ръкополага и за йеромонах. През 1904 г. Климент е удостоен с архимандритско достойнство и е назначен за ректор на Софийската духовна семинария. От 1905 г. е протосингел на Светия синод.[1]
На 8 март 1909 година, по предложение на екзарх Йосиф I Български, в катедралния храм „Свети Стефан“ в Цариград, архимандрит Климент е ръкоположен за епископ с титлата браницки от митрополитите Авксентий Пелагонийски, Иларион Неврокопски и Козма Дебърски. Екзархът му дава за управление Ловчанската епархия, чийто титуляр е той, и която е заплашена от закриване.[1] В дневника си за 8 март екзархът записва:
| „ | 8/3, нед. Днес се ръкоположи Климент за епископ на Ловчанската епархия с името „Браницки“. Ще му плащам 6000 лева за управлението на епархията от 7500 лева, които получавам като Ловчански. Дадох му ловчанската архиеретика с патерица, корона, мантия с дикеротрикири – давам я на Ловчанската митрополия, за да си служи той с нея, догдето успее да си направи своя. Ще му се платят от екзархийския бюджет 500 лева, които взех от Софийския синод. Епископ Климент е млад, благ по характер, енергичен, ревностен. Аз се надявам, че той ще оправдае надеждите ми. Говорих му, че трябва да работи на духовна почва, да култивира благочестието... Говорих му за съзиждане на митрополитски дом и да има предвид да се прокара в някое Народно събрание отменение решението, че Ловчанската епархия се закрива, когато овдовее...[2] | “ |
В Ловеч Климент се представя като добър администратор и пастир. Развива дейност срещу силното влияние на протестантската пропаганда в града, която има голямо девическо училище с пансион, както и срещу дъновистите.[1]
След смъртта на митрополит Константин Врачански, на 19 януари 1914 година епархийските делегати избрат Климент Браницки за врачански митрополит. На 9 март 1914 година изборът е утвърден от Светия синод. На 3 юни 1914 година, митрополит Климент замества починалия митрополит Антим Търновски като член на Синода.[1]
На 28 март 1928 г. престарелият митрополит Максим Пловдивски се оттегля от поста наместник-председател на Светия синод и на най-високия ръководен пост в Българската православна църква е избран митрополит Климент. Той има тежката задача да организира дейността на Българската православна църква в помощ на жителите на Южна България, постигнати от тежките земетресения през април 1928 г. Като наместник-председател на Синода се сближава с цар Борис III и става негов изповедник.[1]
Митрополит Климент умира на 3 май 1930 г. Погребан е в двора на катедралната църква „Свети Николай“ във Враца. На опелото присъстват митрополитите Неофит Видински, Стефан Софийски, Павел Старозагорски, Михаил Доростолски и Червенски, цар Борис III, председателят на Народното събрание Александър Цанков, министър Цвятко Бобошевски, специална мисия на Сръбската православна църква, генерали, офицери, гражданството на Враца и епархията.[1][3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и Шивачев, Стефан. Митрополит Климент Врачански // Сите българи заедно. Посетен на 12 юни 2017.
- ↑ Български екзарх Йосиф I. Дневник. София, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. ISBN 954-509-042-1. с. 692.
- ↑ Пелова, Весела. Царското поклонение на митрополит Климент // Регионално краеведско дружество – Враца, 1 февруари 2012. Посетен на 12 юни 2017.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Голямата загуба на Българската църква // Църковен вестник. София, 1930. Год. 31. — Бр. 19/20. — С. 217—235
- Чолаков Л. Спомени и характеристики: Врачански митрополит Климент // Духовна Култура. 1957. Год. 38. — № 7. — С. 27-29
- Инокентий, архим. Блаженопочиналият Врачански митрополит Климент // Църковен вестник. София, 1980. Год. 81. — Бр. 16. — С. 1-2
- Цацов Б. Архиереите на Българската православна църква. — София, 2003. — С. 178—179
- Василев Й. Кратък ист. очерк за Врачанската епархия и нейните архиереи // Предано служение на Църквата в задъхано и бурливо време: Митр. Калиник: 30 години на трона на Врачанска епархия. Враца, 2004. — С. 168—169
- Летопис на Българската правосл. църква. София, 2010. Т. 1: История и личности. — С. 399, 533.
- Иванова К. КЛИМЕНТ (Шивачев) // Православная энциклопедия. Т. XXXV. М., Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2014. ISBN 978-5-89572-041-7. с. 489. (на руски)
| Неофит | → | браницки епископ (8 март 1909 – 19 януари 1914) |
→ | Максим |
| Максим бивш Скопски | → | управляващ Ловчанската епархия (8 март 1909 – 19 януари 1914) |
→ | Максим Браницки |
| Константин | → | врачански митрополит (19 януари 1914 – 3 май 1930) |
→ | Паисий |
