Рюноске Акутагава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рюноске Акутагава
250x
Псевдоним Гаки
Роден 1 март 1892
Токио, Япония
Починал 24 юли 1927 г. (на 35 г.)
Токио, Япония
Професия 19141927
Националност Флаг на Япония Япония
Жанр разказ, новела
Направление модернизъм
Рюноске Акутагава в Общомедия

Рюноске Акутагава е японски писател, класик на модерната японска литература. Баща на композитора Ясуши Акутагава (1925—1989) и на драматурга Хироши Акутагава. Известен със своите разкази и новели. През 1935 г. в Япония е учредена литературната награда „Рюноске Акутагава“.

Биография[редактиране | edit source]

Рюноске Акутагава е роден в семейството на дребен прекупвач на мляко на име Тошидзо Ниихара в часа на Дракона в деня на Дракона в годината на Дракона, и затова веднага получава името Рюноске (първият йероглиф, 龍, означава „дракон“). Майката на Рюноске вече била на повече от 30 години, а баща му над 40, когато Рюноске се появява на бял свят, което в тогавашна Япония се считало за лош знак. Когато Рюноске става на десет, майка му се самоубива, а той бива осиновен от бездетния брат на майка си Митиаки Акутагава, чиято фамилия приема. Старото интелигентско семейство на чичо му, имащо зад гърба си предци писатели и учени, внимателно пази древните културни традиции. Членовете на семейството се увличат по средновековната поезия и старинната живопис.

През 1913 г. Рюноске започва да следва английска литература във филологическия факултет на Токийския университет, където заедно с няколко приятели издава литературното списание „Синситьо“ („Нова посока“). Там публикува дебютния си разказ „Старецът“ (1914). Творчеството му се радва на рано споходил го успех. Разказите от живота на средновековна Япония му носят истинска популярност: „Вратата Рашомон“ (1915), „Носът“ (1916), „Мъките на Ада“ (1918) и др. Като млад е под силното влияние на такива японски автори от епохата Мейджи като Нацуме Сосеки и Мори Огай, но също и на водещи автори от европейските литератури, като (Ги дьо Мопасан, Анатол Франс, Аугуст Стриндберг, Фьодор Достоевски).

Преподава английски език във Военноморското училище (1916-1919) в град Йокосука, жени се за Цукамото Фумико, работи като сътрудник на вестник, пребивава през 1921 г. в Китай.

Пише разкази (общо около 150), автобиографична проза, афоризми – „Словата на пигмея“ (1923-1926).

През последните си години преживява силно нервно напрежение. Пише ярки социални произведения, отхвърля капитализма и милитаризма. От този последен период в творчеството му са „Ранните години на Дайдоджи Шинсуке“ (1925, останал незавършен), „Животът на идиота“ (1927), „Зъбчатите колела“ (1927), „Писма до стария приятел“ (1927).

Самоубива се с веронал на 35 години.

Избрана библиография[редактиране | edit source]

Година Заглавие на японски Заглавие на български
1914 老年 Rōnen Старецът
羅生門 Rashōmon Вратата Рашомон
1916 Hana Носът
芋粥 Imogayu Кашата
手巾 Hankechi Носната кърпичка
煙草と悪魔 Tabako to Akuma Тютюнът и дяволът
1917 尾形了斎覚え書 Ogata Ryosai Oboe gaki Бележникът на д-р Огата Рийосай
戯作三昧 Gesakuzanmai Премного фантастика
1918 蜘蛛の糸 Kumo no Ito Мрежата на паяка
地獄変 Jigokuhen Мъките на Ада
枯野抄 Kareno shou Коментар върху едно трудно място у Башо
邪宗門 Jashūmon Яшумон
奉教人の死 Hōkyōnin no Shi Светецът
1919 魔術 Majutsu Магията
Ryū Драконът
1920 舞踏会 Butou Kai Топката
Aki Есен
南京の基督 Nankin no Kirisuto Христос в Нанкин
杜子春 Toshishun Ту Це-чун
アグニの神 Aguni no Kami Бог Агни
1921 山鴫 YamaShigi Угарката
秋山 Akiyama Есенна планина
上海游記 Shanhai Yuki Доклад за едно пътуване до Шанхай
1922 藪の中 Yabu no Naka В гората, също В бамбуковата гора
将軍 Shogun Шогунът
トロッコ Torokko Вагонетка
1923 保吉の手帳から Yasukichi no Techou kara Из бележниците на Ясукичи
1924 一塊の土 Ikkai no Tsuchi Буцата на земята
1925 大導寺信輔の半生 Daidoji Shinsuke no Hansei Младостта на Дайдоджи Шинсуке
侏儒の言葉 Shuju no Kotoba Афоризмите на един пигмей
1926 点鬼簿 Tenkibo Завещанието
1927 玄鶴山房 Genkaku Sanbō Стаята на Генкаку
河童 Kappa В страната на духовете
文芸的な、余りに文芸的な Bungeiteki na, amarini Bungeiteki na Литературно, твърде литературно
歯車 Haguruma Зъбчати колела
或阿呆の一生 Aru Ahō no Isshō Животът на един идиот
或旧友へ送る手記 Aru Kyūyū he Okuru Shuki Бележка до стар приятел
西方の人 Saihō no Hito Хората на Запада

Екранизации[редактиране | edit source]

  • По мотиви от новелата „В гората“:
    • Рашомон“ (яп. 羅生門, 1950), режисьор Акира Куросава
    • „Железният лабиринт“ (англ. Iron Maze, 1991), режисьор Хироаки Йошида
    • „В гората“ (яп. 籔の中, 1996), режисьор Хисаясу Сато
    • „MISTY“ (1997), режисьор Кенки Саегуса
  • По мотиви от новелата „Нанкинският Христос“:
    • „Нанкинският Христос“ (кит. 南京的基督, 1995), режисьор Тони Ау
  • По мотиви от новелата „Вещица“:
    • „Вещица“ (яп. 妖婆, 1976), режисьор Тадаши Имаи
  • Eдинадесетият епизод на аниме сериала „Aoi Bungaku“ (2009) представлява екранизация на разказа „Паяжинката“
  • Дванадесетият епизод на аниме сериала „Aoi Bungaku“ представлява екранизация на „Мъките на Ада“

Външни препратки[редактиране | edit source]