Висше военноморско училище, Варна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Висше военноморско училище
„Н. Й. Вапцаров“
Девиз Чеда сме ние на морето
Основаване 1881
Вид Държавно
Началник Капитан I ранг проф. двн Боян Медникаров
Местоположение Варна, България
Уебсайт http://www.naval-acad.bg/
Висше военноморско училище, Варна (Област Варна)
Brown 804000 pog.svg
Висше военноморско училище
„Н. Й. Вапцаров“
в Общомедия

Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ (ВВМУ) се намира във Варна. Неговите възпитаници създават и управляват военноморския и гражданския флот на България, и работят като висококвалифицирани капитани и корабен персонал на много чуждестраннни плавателни съдове.

Първи десетилетия[редактиране | edit source]

Училището е създадено в Русе на 9 януари 1881 г. със заповед на военния министър под името "Морско училище". Това е първото техническо учебно заведение в България. Първите специалности са били машинисти и огняри за новосъздадената през 1879 г. Дунавска военна флотилия. Впоследствие името му се променя на "Машинна школа" за подготовка на изпълнителни технически кадри за флота, която по-късно наричат "Техническа школа". През 1892 г. тя е преустроена и превърната в "Унтерофицерска морска школа", в която се подготвят боцмани, рулеви, артилеристи миньори и машинисти. Завършилите школата карат временен офицерски курс, полагат държавен изпит и придобиват правоспособност на морски офицери.

През 1900 г. училището е преместено във Варна и се преименува на "Машинно училище при флота във Варна" със срок на обучение 6 години. Настанено е в историческата представителна сграда на днешната ул. Батенберг №41, където остава до 1910 г. През 1904 г. със закон на Народното събрание училището е преименувано на "Машинно училище при флота" с права на средно-специално техническо учебно заведение, което подготвя механици за военния и гражданския флот, железниците, въздухоплаването и другите отрасли на зараждащата се българска индустрия. Частта останала в Русе е преобразувана в 1900г. в "Минно-огнярно училище" (Минно училище с огнярска школа) в Русе със срок на обучение 4 години, включително и практическо обучение, като първите две години от обучението на учениците се признават за отбиване на задължителната им военна служба. Минно-огнярното училище през 1909 г. е временно закрито. През 1912 г., поради нарасналите нужди на флота от технически кадри, то е открито отново с ново наименование – "Морски специални школи" при Морска учебна част Варна. Създадени са не със закон, а със Заповед (наредба) № 32 от 1912 г. През 1913 г. е формиран първи випуск от 34 курсанти. Морските специални школи имат три отдела: минно-електротехнически, огнярен и кормчийски. Курсът на обучение в училището е четиригодишен. По програма, всеки учебен ден има девет часа, а времето от 19 до 21 часа е за самоподготовка. Изучават се: електротехника, технология, електро чертане, газови двигатели, морско дело, парни котли, парни машини, машинно чертане, машинно дело, минно дело, радиотелеграф, български език, немски език, история, география, алгебра, тригонометрия, дескриптивна геометрия, морска хигиена, ковачество, леярство, стругарство, шлосерство, морал, устави.

През 1917 г. те са преименувани на "Машинно морско училище", което е преместено в сградата на сегашния Икономически университет във Варна на бул. Цар Борис Първи №77. Със заповеди на военния министър, първи офицерски випуск излиза през същата 1917 г. През 1918 г. училището получава сградата на днешния Аквариум в Морската градина, където остава до 1922 г. През 1919 г. започва обучаването и на корабоводители (щурмани). През 1920 г. е преименувано на "Морско машинно училище". Практическото обучение се води в арсеналите, в корабите, в електротехническите кабинети, в телефонните централи, в радиопредаватели, в електроцентрали, в ж. п. депа и работилници, в миноносците, в Божурище, в мини Перник и на други места. След тежкия и несправедлив Ньойския договор наложен на страната, училището известно време е под ръководството на Министерството на промишлеността и труда, а по-късно – на Министерството на железниците, съобщенията и пристанищата. Издръжката на приетите в училището е на държавни средства. Завършилите имат право да постъпват във всички висши технически училища. През 1930 г. в Морски специални школи се създават три отдела: електротехнически, машинен и моторен с отново допълнена и подобрена програма. Машинното училище и Минно-огнярното училище, преименувано по-късно в Морски специални школи, са първите учебни заведения в страната, които не само са подготвили стотици квалифицирани кадри за флота, но и през първите две десетилетия след Освобождението и в първата половина на 20-ти век създават голям брой технически специалисти, които стават основния фонд от технически кадри в страната. В двадесетте випуска на Морските специални школи са учили около 1350 курсанта, а са завършили около 1050 курсанта.

В Рибарското училище в България са установени някои ограничения върху военноморското образование. По инциатива на д-р Пенчо Дренски е приет Закон за откриване на Рибарско училище, което да поеме голяма част от задачите на дотогавашното Военноморско училище.[1][2] Със заповед по Флота от 19 септември 1919 г. за командир на Риболовната школа е назначен лейтенант (капитан-лейтенант) Боян Станев. След влизането в сила на клаузите на Ньойски договор (1919 г.), формированието преминава към Министерството на земеделието и държавните имоти. Във Варна Рибарското училище е в същата сграда, в която до 1922 г. е и Машинното морско училище. Първият рибарски випуск от 27 души е приет на 21 януари 1921 г. и тази дата се приема за начало на Практическото рибарско училище във Варна. Випускът завършва през 1925 г. Строежът на ново модерно рибарско училище започва на 5 април 1925 г. на остров Кирил[3][4][5] до Созопол и е завършено през 1929 г. Царското рибарско училище е открито тържествено на 3 октомври 1930 г., като учениците се преместват от Варна в Созопол.

База на новото училище разполага със скъпоструващи инструменти и уреди. Новата специализирана библиотека съдържа около 420 книги. За практическото обучение на учениците е закупен модерен за времето кораб, учениците са на пълен интернат. До 1 април 1934 г., когато рибарското училище прекратява съществуването си, завършват 8 випуска с пълен четиригодишен курс на обучение - общо 212 младежи, 56 от тях са пълни сираци след войните, а 72 от тях са с по един родител. [6]

През октомври 1944 г. във военноморската база в Созопол е приет евакуирания от Кавала и Дедеагач Български беломорски флот, а по-късно до 2005г. там са учебните кабинети на закритата днес бригада Леки сили на ВМС.

Морско училище[редактиране | edit source]

През 1929 г. статутът на Морското машинно училище е определен със закон и то е преименувано на "Морско училище". През 1934 г. то е преместено в сградите на вече закритото Царското рибарско училище на остров Св. Кирил при Созопол. През 1940 г. училището се връща във Варна, в голямата представителна сграда на ул. "Стефан Караджа", където остава до 1954 г.

През 1942 г. с царски указ Морското училище получава статут на специализирано висше морско училище и името "Военно-морско на Негово Величество училище". В 1943 е отворен Морски отдел на ШЗО – Варна, създаден към Военноморското на Н.В, училище за подготовка на запасни офицери за флота. През 1945-46 г. училището се нарича "Военноморско народно училище при Морските войски", през 1946-49 г. - "Народно военноморско училище". През 1949 г. Морското училище приема за свой патрон Никола Вапцаров, поет, възпитаник на училището от випуск 1926 г. и получава името "Народно военноморско училище "Н. Й. Вапцаров"".

През 1954 г. то се нанася в сегашния учебен коплекс на ул. "Васил Друмев" № 73. С Указ на Президиума на Народното събрание от 1956 г. то получава статут на висше инженерно морско училище и името "Висше народно военно-морско училище "Н.Й. Вапцаров"". През 1960 г. то е вписано в регистрите на Международната морска организация (IMO) към ООН, с което се признават дипломите на възпитаниците му пред всички корабособственици по света.

През 1968 г. основният корпус на комплекса, помещаван и днес, е надстроен с един етаж. От 1991 г. названието му е "Висше военноморско училище "Н. Й. Вапцаров"". През 2000 г. ВВМУ е вписано в "Белия списък" на IMO като висше училище с одобрено морско образование, съгласно конвенцията STCW 78/95. През 2001 г. с решение на Националната агенция за оценяване и акредитация към МС получава пълна акредитация като висше училище, в съответствие с новоприетия Закон за висшето образование. През 2000 г. получава сертификат за качество ICO 9002.4 по специалността "Корабоводене" от Лойд регистър, а през 2004 г. - ISO 9001-2000 за всички специалности.
През септември 2007 г. по искане на министъра на отбраната и със заповед на министъра на образованието и науката на Република България е създаден Професионален старшински колеж към Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров“ в гр. Варна.

Ветроходен кораб "Калиакра" на БМФ в Алхесирас, Испания

Съвременна структура[редактиране | edit source]

Днес във ВВМУ се подготвят следните морски специалисти:

  • А. За военноморските сили, със срок на обучение 5 години и квалификация "бакалавър":
    • мъже и жени корабни навигатори;
    • мъже и жени свързки и радиолокация;
    • мъже и жени механици.
  • Б. За гражданския флот, със срок на обучение 4 години и квалификация "бакалавър":
    • мъже и жени корабни навигатори;
    • мъже и жени корабна радиоелектроника;
    • мъже и жени механици и електромеханици;
    • мъже и жени технолози за пристанищно управление на флота;
    • мъже и жени технолози за кораборемонта;
    • мъже и жени речно корабоплаване.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  1. МОРСКОТО РИБАРСКО УЧИЛИЩЕ И НЕГОВИЯТ ВЪЗПИТАНИК ИВАН ЦАНЕВ, Морски вестник, БРОЙ 18, 4 септ. - 8 окт. 2008 г.
  2. Фоторазказ:РИБАРСКОТО УЧИЛИЩЕ ВЪВ ВАРНА (1919 – 1930), Морски вестник
  3. Пощенски картички и стари фотографии, Морски вестник
  4. Атанас Илев, Спомени от войната
  5. К.д.п.НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ,КАДЕТСКИ ПРЕМЕЖДИЯ КРАЙ СОЗОПОЛ, Морски вестник
  6. Борис Илиев, Стихията морска ни призва - Историята на два морски марша, Сп. “Морски свят”, ноември 1987 г.