Тексим
| Тексим | |
| Основаване | 1960 г. |
|---|---|
| Закриване | 1969 г. |
| Седалище | София, България |
| Продукти | Търговия, транспорт, финанси |
| Собственик | Народна република България |
„Тексим“ е българско държавно предприятие, съществувало през 1960 – 1969 година.
Създадено е през 1960 година въз основа на съществуващия от 1952 година Инженерен отдел в Министерството на външната търговия, който е тясно свързан с Държавна сигурност и отговаря за вноса и износа на оръжие, редки метали и радиоактивни материали и свързаното с тях оборудване. Основна за дейността на „Тексим“ е регистрираната в Лихтенщайн фирма „Имекстраком“, чиято първоначална цел е прането на пари от контрабандата на българско оръжие за нуждите на Фронта за национално освобождение в Алжир, водещ по това време гражданска война срещу френската колониална администрация. След края на Алжирската война „Имекстраком“ продължава да извършва подобни сделки, част от т.нар. „скрит транзит“, натрупвайки значителни средства.[1]
Мениджмънтът на „Тексим“, начело с офицера от разузнаването Георги Найденов, получава изключителна за плановата икономика свобода на действие, както и различни данъчни, кредитни и митнически привилегии. „Тексим“ използва натрупваните в „Имекстраком“ средства от износ на оръжие за инвестиции в различни проекти в страната, сред които оранжерии в Карабунар, самолети, кораби, вагони, камиони, лифт на Витоша, финансови и застрахователни предприятия, фабрики за безалкохолни напитки, боракс и фармацевтични продукти и други. През 1965 година получава статут на държавно стопанско обединение към Министерството на вътрешната търговия.[1]
През 1965 година представители на „Тексим“ влизат в контакт с „Кока-Кола“ и с личното съгласие на диктатора Тодор Живков сключват договор за сътрудничество. Така България става първата страна, произвеждаща „Кока-Кола“ в Източния блок, където пропагандата често сочи напитката като символ на „американския империализъм“. Според някои интерпретации този ход е опит на Живков да търси неформални контакти със среди с влияние върху американското правителство.[2]
През 1968 година става ядрото на Икономическа групировка „Български търговски флот“, в която са включени и други предприятия като „Балкантурист“.[3] През следващата година предприятието е закрито, след като Найденов предизвиква съмнения за лоялността си в правителството. Част от ръководителите на „Тексим“ са съдени, а Найденов лежи няколко години в затвора.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Христов, Христо. Империята на задграничните фирми: Създаване дейност и източване на дружествата с българско участие зад граница 1961 – 2007. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0540-3. с. 17 – 22.
- ↑ Шкодрова, Албена. Соц гурме. Куриозната история на кухнята в НРБ. Пловдив, Жанет 45, 2015. ISBN 978-619-186-115-6. с. 137 – 138.
- ↑ Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, „Албатрос“, 2000. ISBN 954-751-008-8. с. 169 – 170.