Захарий Зограф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Захарий Зограф
български художник
Захарий Зограф 
Роден: 1810
Самоков, Османска империя
Починал: 14 юни 1853
Самоков, Османска империя

Заха̀рий Христович Зогра̀ф е български живописец от Самоковската художествена школа. Син e на зографа Христо Димитров. Учи рисуване и при своя брат Димитър Зограф, с когото сътрудничи до към 1832 г., след което започва да работи самостоятелно. През 1841 г. се жени в Самоков за Катерина Хаджигюрова. Умира в разцвета на силите си от тиф.

Най-ранната подписана икона на Захарий датира от 1829 г., когато той е бил едва на деветнадесет години.[1] По-късно художникът рисува икони за черквите „Св. Константин и Елена“ (1836) и „Св. Петка" (1837) в Пловдив и „Св. Богородица“ в Копривщица (1837 и 1838), в Мулдавския (1837), Горноводенския (1838), Плаковския (1845), Долнобешовишкия (1845), Преображенския (1851) и други манастири. Негови са и значителен брой стенописи: в църквите „Св. Никола“ (1840) и „Св. Архангели" (1841) на Бачковския манастир, в част от главната църква на Рилския манастир (1844), в църквите на Троянския (1847-1848) и Преображенския (1849) манастир. През 1851-1852 г. той работи на Атон, изписва външния притвор на главната църква в Лаврата на Св. Атанасий (1852) и рисува икони за конака на Зографския манастир в Карея (1853).[2]

Захарий Зограф е основоположник на българската светска живопис. Той е един от малкото иконописци, които внасят битови елементи в църковното изкуство. Стенописите му от 1840, 1848 и 1849 г. включват автопортрети. В Националната художествена галерия се пазят негов собствен портрет (недатиран) и портрет на Неофит Рилски (1838) с маслени бои.[3] Той оставя след себе си и голям брой рисунки на хартия, непревърнати в завършени произведения. Националната художествена галерия, Институтът за изкуствознание при БАН и музеят в Самоков притежават десетки негови скици с туш и акварел, копирки за икони, орнаментални рисунки, прерисовки на антични фигури, етюди (от натура) на хора и пейзажи (напр. „Бачковският водопад”, „Бряст”, „Аязмото при Кукленския манастир”, „Романтичен пейзаж”). В писма до своя някогашен учител (от самоковското училище) Неофит Рилски Захарий изразява желание да следва в санктпетербургската Художествена академия (1838) и съобщава, че в Пловдив взимал уроци по живопис от "двамина майсторе француски зографе" (1841).[4]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. И. Гергова и др. Християнско изкуство в Националния археологически музей - София: каталог. С., 2012, № II.271.
  2. Енев, М. Захарий Зограф на Атон. С., 2011.
  3. Иванова, Б. Портретът през Българското възраждане, С., 2001, 13, 38-39. Вж. и Ждраков, З. Една новооткрита творба на Захарий Зограф. — Изкуство, 7, 1986, 46-48.
  4. Огойска, М. (ред.) Междуписания: Захарий Хр. Зограф - Неофит П. П. Рилски. С., 2010, 141, 211.


Изследвания[редактиране | edit source]

  • Захариев, В. Захарий Христович Зограф: художник възрожденец 1810-1853. С., 1957.
  • Мавродинов, Н. Изкуството на Българското възраждане. С., 1957, 210-224.
  • Василиев, А. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 330-394.
  • Свинтила, В. Икони от Самоковската школа. С., 1979, 46, 62-63, 69-70, 73, 76-79, 81-91.
  • Москова, Св. Зографии Захариеви у Филибе: изложба по повод 150 години от смъртта на Захарий Зограф 1853-2003. Пловдив, 2002.
  • Огойска, М. (ред.) Междуписания: Захарий Хр. Зограф - Неофит П. П. Рилски. С., 2010.
  • Митрева, Н., Л. Николов, Захари Христович Зограф. Самоков, 2010.
  • Соколова, Д. (ред.) Захари Зограф 1810-1853: каталог на изложба. С., 2010.
  • Вълкова, М. Маслената техника в творчеството на Захарий Зограф. — Проблеми на изкуството, 43, 2010, бр. 4, 18-30.
  • Русева, Р. Зографски наръчник на Захари Зограф (НАИМ no. 11): съдържание и приложение. — Проблеми на изкуството, 43, 2010, бр. 4, 9-14.

Външни препратки[редактиране | edit source]