Антонело да Месина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Антонело да Месина
италиански художник
Роден: ок.1429
Месина, Италия
Починал: 1479
Месина, Италия

Антонело да Месина е сицилиански художник, творил по времето на италианския ренесанс.

Според Вазари внася „тайната” на маслената живопис и фламандските пиктографски техники във венецианското изкуство на 15 век. Въпреки, че това вероятно е невярно, мнозина венециански художници заимстват директно от него, а Джовани Белини и Пиеро дела Франческа се възхищават от стила на неговите фигури. Да Месина изгражда формата повече с цвят, отколкото с линия и оказва много голямо влияние на по-късното развитие на венецианската живопис.

Ранни творби[редактиране | edit source]

"Учението на св. Йероним"

Антонело да Месина е роден в Месина около 1429-1431 г, в дома на Джовани де Антонио Мазонус и неговата жена Маргарита. Малко е известно за ранния живот на Антонело. Предполага се, че е чиракувал в своя роден град и в Палермо, но се знае, че около 1450 г. учи в Неапол като ученик на Николо Колантонио. Неапол по това време е космополитен център на изкуствата, където той изучава произведенията на провансалски и фламандски майстори, особено тези на Ян ван Ейк. Най-ранните му известни творби – Разпятие (1455) и Учението на св. Йероним (1460) показват характерна смесица от фламандска техника и реализъм с типично италианско моделиране на формите и яснота на пространствената подредба.

Зрял период в Месина[редактиране | edit source]

"Портрет на мъж"

През 1457 г. Антонело се завръща в Месина, където работи до 1474 г. Водещите му творби от този период – полиптихът от 1437 и "Благовещение" (1474), са относително консервативни олтарни изображения, поръчани от църквата, но Салватор Мунди (Спасителят) от 1465 г., замислен за частни молитви, е смело и просто изпълнен, показващ завършено разбиране за човешката форма и изобразяване на индивидуалност. Само крачка има от Салватор Мунди до проницателното обрисуване на човешката психология в Портрет на мъж (ок. 1475) и Портрет на кондотиер (1475) – втората отличаваща се с живост и реализъм на израза. Тези две творби създават репутация на Антонело в северна Италия.

Късен период[редактиране | edit source]

От 1475 до 1476 г. Антонело е във Венеция и вероятно в Милано. Кратко време след пристигането му във Венеция, неговата работа привлича голям интерес, той е поддържан от венецианското правителство, а местните художници с ентусиазъм приемат неговата маслена техника и композиционен стил. Сред известните му творби от този период са Разпятие (1475) и олтарът на Сан Касиано (1475-76), от които са оцелели само два фрагмента. В св. Себастиан (1476), неговата най-зряла творба, Антонело постига синтез между ясно определено пространство, монументална форма и светли цветове. Тя дава най-силен тласък на венецианската живопис до времето на Джорджоне. През 1476 г. Антонело отива отново в Месина, където завършва последното си произведение – Мадона Анунциата. Умира три години по-късно в родния си град.

Външни препратки[редактиране | edit source]