Каталония

от Уикипедия, свободната енциклопедия

(пренасочване от Каталуния)
Направо към: навигация, търсене
Comunidad Autónoma de Cataluña
Comunitat Autònoma de Catalunya
Comunautat Autonoma de Catalonha
Знаме на Каталония Герб на Каталония
Знаме Герб
Разположение на Каталония в Испания
Столица Барселона
Площ
 – Общо
 – % от Испания
6-то място
32 114 km²
6,3%
Население
 – Общо (2008)
 – % от Испания
 – Гъстота
2-ро място
7 354 441 души
15,96%
223,9 души/km²
Автономен статут 9 август 2006
Парламентарно представяне
 – Места в Конгреса
 – Места в Сената
46
7
Президент Паскуал Марагал и Мира (Социалистическа партия на Каталония)
Провинции Барселона
Херона
Лерида
Тарагона

Каталония (също Каталуня или Каталуния; испански Cataluña, каталонски Catalunya, окситански Catalonha) е една от 17-те автономни области в Испания (Comunitat Autònoma de Catalunya, Comunidad Autónoma de Cataluña или Comunautat Autonoma de Catalonha). Територията ѝ съответства в голямата си част на територията, заемана от някогашното графство Каталония.

Автономната област Каталония заема площ от 32 114 km² и има население 7 354 441 (2008) души. От тях около 12,2% са имигранти от други страни [1].

Официалните езици са три: кастилски (испански), каталонски и арански. Цялото население знае Кастилски Испански, а голяма част могат да говорят и на каталонски. Областта разполага с местен парламент намиращ се до зоопарка в Барселона състоящ се от 135 депутата избирани на всеки 4 години. От началото на януари 2006 новосформираната полицейска сила Mossos de Squadra пое работата по вътрешния ред в град Барселона от националната полиция Policia Nacional (ръководена от Мадрид). Извън града действат освен националната полици също и локална полиция Policia Local. Типично за новосформираната каталанска полиция е изключителното ползване само на каталански език, млади кадри и особен символизъм с който е натоварена, предвид, че е независима от централната власт в Мадрид. Борбата за независимост от Кастилия се води от векове с променлив успех. Освен гореспоменатите сили за вътрешен ред, в цяла Испания действат и Guardia Civil - формирование получило негативен имидж при управлението на Франко. Днес занимаващо се с особени тежки престъпления, организирани престъпни групи, терористични организации и трафик на хора и наркотици.

Съдържание

[редактиране] Стопанство

Областта е първа по общ БВП и трета по БВП на човек от населението в Испания след Мадрид и Навара и е един от най-високоиндустриализираните райони в страната и Европа.

Селското стопанство е силно механизирано и високоефективно. Отглеждат се пшеница, ориз (делтата на река Ебро), плодове, зеленчуци, корков дъб. Каталония е най-големият производител на шампанско в света след Франция. Става въпрос за газираното вино Cava, което се пие предимно около коледните празници. Животновъдството е също добре развито - едър рогат добитък и овце се отглеждат най-вече в Пиренеите на север, а свине в равнинните и хълмисти райони на юг.

В Каталония са разположени два АЕЦ-ца, Ансо (2,060 МW) и Ванделос (1,570 MW), и двете в провинция Тарагона. Има три ТЕЦ с мощност над 1,000 MW и няколко по-малки, както и десетки важни ВЕЦ, разположени по пълноводните реки, които извират от Пиренеите, като Сегре, Ногера Рибагорсана и Ногера Палареса, както и по река Ебро. Машиностроенето е добре развито. Произвеждат се автомобили (СЕАТ в Марторел, Нисан в Барселона), мотоциклети, компютри, техника, електроника, кораби. Съществуват стотици заводи, които призвеждат различни компоненти за автомобилостроителната промишленост. Химическата промишленост е с най-голям обем в Испания, а областта е и европейски център на химическа промишленост с най-важни заводи, разположени в Тарагона, Барселона, Реус, Оспиталет, Сабадел, Тераса, Херона и други. В Тарагона се намира един от най-големите нефтопреработвателни комбинати в Испания. Каталония е и най-голямият производител на текстил в страната с центрове Барселона и околните градове, Херона, Олот, Вик, Лерида. Хранителновкусовата промишленост е повсеместно развита.

Транспортът е отлично развит - над 1,200 км автомагистрали, голяма гъстота на железопътните линии, три международни летища. Пристанището на Барселона е най-голямото на Средиземно море.

[редактиране] Култура

Каталоня притежава изключително богато културно наследство. Най-изтъкнати представители са Pau Casals (музикант от световна класа), Gaudi (архитект с възхитително въображение). Салвадор Дали е живял в град Фигерас в северна Каталония. Пабло Пикасо прекарва детските си години в достолепна къща в стария град на Барселона, днес музей. Хуан Миро е също каталонец и на главната улица в Барселона La Rambla, до Японската къща, е подредил в свой стил разноцветни павета по алеята за разходки. Днес повечето туристи прегазват творението му без да забележат.

[редактиране] Кухня

Като типично ястие може да се изтъкне calcots (калсотс), което представлява печене на открит огън на цял праз лук. Обгорялата му външна част се "събува", като чорап, откъдето идва и името на ястието (от кат. calcot - чорап). Ястието се завършва от приготвянето на специални сосове, в които се потапя задушения в себе си лук. Калсотс не е самото ястие, а цялостното преживяване по приготвянето му с приятели сред природа. И разбира се добро вино.

[редактиране] Градове

С население над 1 000 000 души:

С население от 100 000 до 1 000 000 души:

С население до 100 000

[редактиране] Историческа символика на каталунското знаме

Каталунското знаме

Каталунското знаме предствлява четири червени линии на жълт фон. От историческа гледна точка символиката е свързана с борбата на Испания срещу мароканското робство, което е продължило около 400 години. В тази борба се откроява като легендарна личност Сайнт Джордж (Saint George). Легендата гласи, че в края на победоносната битка, Сайнт Джордж избърсал окървавената си ръка върху златния си щит, при което върху щита останали четири червени, кървави следи от пръстите му. От там и произтича легендата за символиката на каталунското знаме: четири червени линии върху жълт фон.

Лични инструменти