Сугерий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сугерий
Френски духовник и държавник
Роден: 1081 г.
Шенвиер-Ле-Лувър, Франция
Починал: 13 януари 1151 г.
Сен Дени, Франция
Сугерий на стъклопис в базиликата на Сен Дени

Сугерий (лат. Sugerus) или Сюже́, също Сюже́р (фр. Suger; ок. 1081 — 13 януари 1151 е френски духовник, абат (настоятел) на базиликата (абатството) Сен-Дени, влиятелен съветник на френските крале Луи VI и Луи VII, държавен деятел със специално място във френската история.

При Луи VІ[редактиране | edit source]

Сугерий е син е на селянин. Родителите му го дават (ок. 1091 г.) за обучение и послушничество в базиликата Сен Дени. Поради живия си ум и необикновени способности става сподвижник на бъдещия Луи VI, който също се обучава в абатството. През 1109 г. е секретар на абатството, през следващата година е обявен за иконом на манастира Берневал в Нормандия, а през 1109 г. – и на манастира Тюри.

През 1118 г. изпълнява първата си дипломатическа мисия като пратеник на краля в двора на Гелазий II в Магелон, а впоследствие и в този на Каликст II. При завръщането си от Италия през 1122 г. става абат на Сен Дени. Пребиваването в Италия, съчетано с нормандския опит, дава на Сугерий широка теоретическа и практическа подготовка. Като абат на Сен Дени, той се заема с държавни дела, съветва краля и се превръща в най-влиятелната личност в двора.

Идеите му за държавничество надхвърлят вижданията на римското и нормандското духовенства, потънали в идеологически спорове за инвеститурата. Той се заел дейно с идейното укрепване на кралската власт, всячески обосновавайки нейното сакрално значение. Паралелно утвърждавал и култ към св. Дионисий Парижки като небесен покровител на цяла Франция.

Концепцията му е по-скоро за партньорство между двете власти и той я осъществява, без да предизвика трусове или неприязън като съвременника си Томас Бекет в Англия.

Когато в 1124 година в пределите на кралските владения нахлул император Хенрих V, Сугерий отишъл на бойното поле с хоругвата на абатството – орифлама; Оттогава тя се възприема като бойно знаме на краля. Смутен от броя на поддържащите краля феодали, императорът побързал да се оттегли.

След смъртта на Луи VI реконструира овехтялата църква на абатството в невиждан дотогава в средновековната архитектура стил, който по-късно е наречен готически. Вместо кръгли арки строителите започват да дават предпочитание на островърхи, широко да използват контрафорси (вертикални опорни ребра върху фасадата на сградата), а за украса на прозорците прибягват към витражи (стъклописи), с които често се украсява и кръглият прозорец на фасадата  (т. нар. „розетен прозорец“).

При Луи VІІ[редактиране | edit source]

На церемония за освещаване на базиликата Сен-Дени кралят сключил мир със своя най-могъщ  васал – шампанския граф Тибо Велики. Преговорите за мир между тях водел абат Сугерий. Бернард от Клерво за изкупление на вината на краля за воденето на неправедлива война му предложил да оглави кръстоносен поход в Светите земи. Въпреки протипоставянето та Сугерий, кралят се подчинил на желанието на папата и заедно с кралица Алиенора Аквитанска се отправил във Втория кръстоносен поход, оставяйки в Париж за регент Сугерий (1147).

Предчувствията на Сугерий се оправдали и походът се оказал катастрофа. Хазната била съвършено изпразнена от военните разходи, единствено мъдрото управление на Сугерий позволило да се предотврати метеж. Той се проявява като отличен стопанин на кралската собственост и по време на отсъствието на Луи VII .

След завръщането си Луи VII нарича Сугерий "Баща на родината" – гръмко приписвано му име. Трябва да се каже, че той го заслужава.

Произведения и идеи[редактиране | edit source]

Автор е на множество запазени до днес проповеди и книжки, но безспорно наред с панегериците на Луи VI и Луи VII, считани за основен източник за епохата, най-интересна е "Liber de Rebus in Administratione sua gestis". Това е едно от малкото запазени от тази епоха подробни наставления за управление и стопанисване на манастирските имоти, така че да не носят дългове и загуби и да не разоряват държателите си. Сугерий лансира една позабравена идея от късноримската епоха – за голямото семейство и взаимната изгода. Въпреки това неговите идеи не се прилагат дори и в Сен Дени.

Използвана литература[редактиране | edit source]

  • „Хронологична енциклопедия на света“, издателство „Елпис“.