Прибалтийски републики

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на прибалтийските републики

Прибалтѝйски републики или Приба̀лтика е обобщаващото название, въведено най-напред в СССР, за бившите съветски републики край Балтийско море и настоящи независими държави - членове на Европейския съюз: Литва, Латвия и Естония. Тогава към този регион са причислявали и Калининградска област на Русия.

В по-ново време терминът се избягва, тъй като е считан за остатък от силното до неотдавна руско влияние, като на мястото на тази дума се използва наименованието „страни от Балтия“, но не включва останалите балтийски страни (Русия, Финландия, Швеция, Дания, Германия, Полша), макар че също граничат с Балтийско море.

Общата площ на региона е 175 000 km². Населява се от общо 6,98 млн. души.

Регионът е известен и като Балтийския тигър. Това се дължи на факта, че след 2000 г. 3-те държави имат най-висок икономически растеж в Европа - 7,5 % за Литва, 11,2 % за Естония и 11,9 % за Латвия през 2006 г. Естония е член на Еврозоната от 1 януари 2011 г.