Мануелин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Манастирът „Жеронимуш“, 16 век, Лисабон

В архитектурата, Мануелин или португалска късна готика е названието на последния период на готическата архитектура в Португалия от първите десетилетия на 16 век. За пищно орнаментирания стил е характерна комбинацията от сложна декорация с морски мотиви (усукани корабни въжета, раковини, корали, вълни, риби, котви) и готически органични форми. Вдъхновението за него идва от Великите географски открития, осъществени по море. Стила естетизира и възхвалява основните „виновници“ за големия икономически просперитет на страната от онова време.

Прозорец от сградата на Манастира на Христа в Томар е типичен пример на стила мануелин.

В мануелинът се срещат освен готически, още испански, италиански и фламандски елементи, а по-късно и влияния от италианския Ренесанс. Названието на стила е дело на Франсиско Адолф Вернхаген, хроникьор, дипломат и виконт на Порто Сегуро, и е записано в хрониките му за манастира в Белен от 1842 г. То идва от името на крал Мануел I (управлявал 14951521), тъй като се развива именно по време на неговото управление.

Характерен пример за мануелин са манастирът и църквата „Санта Мария“ в Белен. Огромна част от най-старото архитектурно наследство от този стил е унищожена по време на Лисабонското земетресение от 1755 г. и последвалото го цунами. Те унищожават кралският дворец на Мануел I и болницата „Вси Светии“, наред с няколко църкви. Въпреки това и днес манастирът „Жеронимуш“ и малката крепост „Белѐнската кула“ в квартал Белен.

Мануелинът става популярен още в Испания, Мексико и Индия.

Вижте още[редактиране | edit source]