Мануелин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Манастирът „Жеронимуш“ от 16 век, Лисабон

Стил Мануелин или Португалска късна или пламтяща готика в архитектурата е названието на последния период на готическата архитектура в Португалия от първите десетилетия на 16 век по време на управлението на крал Мануел I.

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

За пищно орнаментирания стил е характерна комбинацията от сложна декорация с морски мотиви (усукани корабни въжета, раковини, корали, вълни, риби, котви) и готически органични форми. Вдъхновението за него идва от Великите географски открития, осъществени по море. Стилът естетизира и възхвалява основните „виновници“ за големия икономически просперитет на страната от онова време.

Прозорецът на Манастира на Христа в Томар е типичен пример на стила мануелин.

В мануелина се срещат освен готически още и испански, италиански и фламандски елементи, а по-късно и влияния от италианския Ренесанс.

Названието на стила е дело на Франсиско Адолф Вернхаген – хроникьор, дипломат и виконт на Порто Сегуро, и е записано в хрониките му за манастира в Санта Мария ди Белен от 1842 г. То идва от името на крал Мануел I (управлявал 1495 – 1521), тъй като се развива именно по време на неговото управление.

Характерен пример за мануелин са манастирът и църквата „Санта Мария“ в Белен.

Огромна част от най-старото архитектурно наследство от този стил е унищожена по време на Лисабонското земетресение от 1755 г. и от последвалото го цунами. Те унищожават кралският дворец на Мануел I и болницата „Вси Светии“ наред с няколко църкви. Въпреки бедствието днес съществуват в оригиналния си вид манастирът „Жеронимуш“ и малката крепост „Беленската кула“ в квартал Белен в Лисабон.

Мануелинът става популярен още в Испания, Мексико и Индия.

Образци на стила[редактиране | редактиране на кода]

Кулата Белен
Нефът на Жеронимуш – манастир на йеронимитите

Художници свързани със стила[редактиране | редактиране на кода]

Жоржи Афонсу (на порт. Jorge Afonso, 1470 – 1540) е португалски придворен художник на португалския крал Мануел I, а от 1529 г. е живописец при крал Жуау III. Художественото му ателие е в Лисабон близо до църквата „Санто Доминго“. В това ателие художествено образование получава цяло поколение португалски художници – Кристобал де Фигейреду, Гарсия Фернандуш, Грегорио Лопеш и Жорже Леал.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]