Линкълнска катедрала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Западната Фасада на катедралата

Катедралата в Линкълн или Cathedral Church of the Blessed Virgin Mary of Lincoln, също St. Mary's Cathedral е централният архиепископски храм на англиканската църква в град Линкълн в графство Линкълншир. Тя е една от най-важните представители на ранната английска готика т.н. Early English.

Най-старите части на църковния храм свидетелстват за норманския архитектурен стил. Катедралата е четвърта по големина във Великобритания и притежава кула, която със своите 83 метра е втората най-висока църковна кула във Великобритания след тази на катедралата в Солсбъри.

Строителство[редактиране | edit source]

В Англия повечето големи църкви са манастирски т.н. Abbey (Абаства) и са строени на сводобни незастроени пространства и представляват в повечето случай част от един църковен комплекс. Изключение прави катедралата в Линкълн, която е построена като катедралите на континента в града.

Първа катедрала[редактиране | edit source]

През 1185 година по време на силно заметресение, завършената катедрала е почти изцяло разрушена.

Втора катедрала[редактиране | edit source]

През 1192 година под ръководството на епископ „Свети Хуг от Линкълн“ е започнато стоителството на нова катедрала по планове на френския архитект Джофре де Ноир (от френски Geoffrey de Noiers). Стоителството е започнато с камък и трае до 1235 година. От старата катедрала е запазена само западната фасада.

Външен изглед на т.н. „Chapterhouse“ с неговите контрафорси

Помещението в което се събира катедралният съвет, т.н. „Chapterhouse“ е най-ранното строено в готически стил в Англия и е завършено през 1220 година. През 14 век то е подкрапено с външен венец от контрафорси.

Катедралата днес[редактиране | edit source]

План на катедралата

Днес катедралата е трикорабна и с два трансепта, като западния е по-голям, по-дълъг и върху него е построена 83 метровата кула.

Катедралата разполага и с библиотека т.н. Lincoln Cathedral Library. Тя е обществено достъпна и съхранява едно от четерите ценни копия на „Великата харта на свободите“ (Магна харта). Екземплярът тук се съхранява от 1215 година. Магна Харта е акт, подписан от английския Крал Джон Безземни на 15 юни 1215 година. С него се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната аристокрация, бароните и гражданите от действията на представителите на кралската власт. Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт. Освен това копие до наши дни са стигнали още три копия: две от които в Британската библиотека и едно в катедралата в град Солсбъри, като това в Солсбъри е най-запазеното. В библиотека се съхранява и едно копие на Библията от 11 век, т.н. Lincoln Chapter Bible.

Катедралата е основно реставрирана през 2000 година с бюджет от 3 милиона Евро.

През Август 2005 по време на снимките за филма „Шифърът на Леонардо“ англиканската църква отказва снимки в Уестминстърско абатство. Проблемът е решен след съгласие за снимки от катедралата в Линкълн. Тук е заснета тази част от филма, която е трябвало да бъде заснета в Уестминстърското абатство. Катедрала получава 100 000 британски лири възнаграждение и става основнна цел на безбройните фенове на Шифъра.

Литература[редактиране | edit source]

  • Binnall, Peter B. G.: Lincoln Cathedral, Издатество Pitkin Publishing, 2003
  • Clifton-Taylor, Alec: The Cathedrals of England, Издатество Thames & Hudson, London, 2001, ISBN 0-500-20062-9
  • Toman, Rolf: Gotik - Architektur.Skulptur.Malerei, Издатество Tandem Verlag, 2004, ISBN 978-3-8331-3511-8

Външни връзки[редактиране | edit source]