Симоне Мартини
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Симоне Мартини (ок. 1284, Сиена, Италия — юли 1344, Авиньон, Франция) е италиански живописец от ранния Ренесанс.
Работил е в Сиена, Неапол (в двора на неаполитанския крал Роберт Анжуйски, където през 1317 г. му е дадено рицарско звание), Орвието, Асизи и Авиньон, където и починал.
[редактиране] Произведения
- ок. 1317 г. Свети Людовик Тулузски, коронясващ Роберт Неаполитански, Национален музей и галерия Каподимонте, Неапол.
- 1315-1316 г. Маеста (Мадона под балдахина), Палацо Публико (Plazzo Publico), Сиена.
- 1326 г. сцени от живота на свети Мартин Турски (по поръчка на Роберт Анжуйски), капела в църквата Сан-Франческо в Асизи.
- 1328 г. Кондотиер Гвидоричо да Фоляно, Палацо Публико, Сиена.
- 1333 г. Благовещение, нарисувана съвместно с ученика на Липо Меми, галерия Уфици, Флоренция.
- ок. 1340 г. Фронтиспис в ръкопис на Вергилий, принадлежал на Петрарка. Библиотека Амброзиана, Милано.
[редактиране] Външни препратки
- ((ru)) Биография на руски
- ((en)) Биография на англ.