Симоне Мартини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Симоне Мартини
015 le vite, simone martini.jpg
Роден ок. 1284 г.(1284-00-00)
Сиена, Италия
Починал юли 1344 г. (на 60 г.)
Авиньон, Франция
Националност италианец
Стил живопис, фреска
Учители Дучо ди Буонинсеня
Направление Международна готика
Симоне Мартини в Общомедия

Симоне Мартини (ок. 1284, Сиена, Италия — юли 1344, Авиньон, Франция) е италиански живописец, роден в Сиена. Той е водеща фигура в развитието на ранната италианска живопис и оказва огромно влияние върху развитието на Международната готика.

Смята се, че Мартини е ученик на Дучо ди Буонинсеня, водещ сиенски художник. Според късния ренесансов биограф Джорджо Вазари, Мартини е ученик на Джото, с когото заминава за Рим, за да изрисуват старата базилика "Св. Петър". Зет на Мартини е артистът Липо Меми. За живота на Мартини е оцеляла изключително малко информация.

Работил е в Сиена, Неапол (в двора на неаполитанския крал Роберт Анжуйски, където през 1317 г. му е дадено рицарско звание), Орвието, Асизи и Авиньон, където и починал.

Произведения[редактиране | edit source]

Маеста, Палацо Публико, Сиена. 1315—1316 г.
Благовещение, галерия Уфици, Флоренция. 1333 г.
  • ок. 1317 г. Свети Людовик Тулузски, коронясващ Роберт Неаполитански, Национален музей и галерия Каподимонте, Неапол.
  • 1315-1316 г. Маеста (Мадона под балдахина), Палацо Публико (Plazzo Publico), Сиена.
  • 1326 г. сцени от живота на свети Мартин Турски (по поръчка на Роберт Анжуйски), капела в църквата Сан-Франческо в Асизи.
  • 1328 г. Кондотиер Гвидоричо да Фоляно, Палацо Публико, Сиена.
  • 1333 г. Благовещение, нарисувана съвместно с ученика на Липо Меми, галерия Уфици, Флоренция.
  • ок. 1340 г. Фронтиспис в ръкопис на Вергилий, принадлежал на Петрарка. Библиотека Амброзиана, Милано.

Външни препратки[редактиране | edit source]