Симоне Мартини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Симоне Мартини
италиански живописец
Роден: ок.1284
Сиена, Италия
Починал: юли 1344
Авиньон, Франция

Симоне Мартини (ок. 1284, Сиена, Италия — юли 1344, Авиньон, Франция) е италиански живописец от ранния Ренесанс.


Работил е в Сиена, Неапол (в двора на неаполитанския крал Роберт Анжуйски, където през 1317 г. му е дадено рицарско звание), Орвието, Асизи и Авиньон, където и починал.

Произведения[редактиране | edit source]

Маеста, Палацо Публико, Сиена. 1315—1316 г.
Благовещение, галерия Уфици, Флоренция. 1333 г.
  • ок. 1317 г. Свети Людовик Тулузски, коронясващ Роберт Неаполитански, Национален музей и галерия Каподимонте, Неапол.
  • 1315-1316 г. Маеста (Мадона под балдахина), Палацо Публико (Plazzo Publico), Сиена.
  • 1326 г. сцени от живота на свети Мартин Турски (по поръчка на Роберт Анжуйски), капела в църквата Сан-Франческо в Асизи.
  • 1328 г. Кондотиер Гвидоричо да Фоляно, Палацо Публико, Сиена.
  • 1333 г. Благовещение, нарисувана съвместно с ученика на Липо Меми, галерия Уфици, Флоренция.
  • ок. 1340 г. Фронтиспис в ръкопис на Вергилий, принадлежал на Петрарка. Библиотека Амброзиана, Милано.

Външни препратки[редактиране | edit source]