Луи Орлеански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
херцог Луи Орлеански
херцог Луи Орлеански 

на френски: Louis d'Orléans
Роден: 13 март 1372
[[]], [[]]
Починал: 23 ноември 1407
Париж, Франция

Луи Орлеански (фр. Louis d’Orléans; род.13 март 1372 — ум. 23 ноември 1407, Париж) — херцог Орлеански от 1392 година.

Син на краля на Франция, Шарл V Мъдрия от династия Валоа и Жана дьо Бурбон, дъщеря на Пиер I Бурбон. Той е по-малък брат на краля на Франция Шарл VI Безумния.


Луи в лагера отпред на фона на Сватбата на Мария и Сигизмунд, Миниатюра от Големите хроники на Франция на Фроасар
Луи Орлеан маха булото на една своя метреса, (картина на Делакруа, 1826),показваща репутацията на Луи като развратник

Спорна сватба:[редактиране | edit source]

Елизабет, кралица на Унгария и Полша ,след смъртта на съпруга си е регент на малолетната си дъщеря Мария. За да не загуби реалната регентска власт, започва преговори с краля на Франция Шарл V Мъдри, предлагайки ръката на Мария на неговия син Луи Орлеански. Ситуацията е усложнена от обстоятелството, че преди това следва да се развали на годежа със Сигизмунд Люксембургски, за което е необходимо папско разрешение, а Унгария и Франция признават различни папи в условията на продължаващата Велика Западна схизма. Признаваният от Франция за папа Климент VII дава разрешение за разваляне на годежа. След това през април 1385 година  става условна сватба между Мария и Луи Орлеански, в отсъствие на жениха.

Сигизмунд и унгарските дворяни не признават този брак. Четири месеца по-късно Сигизмунд нахлува в Унгария с войски и въпреки противодействието на кралица Елизабет сам се жени за Мария.

Конфликт за регентството с херцога на Бургундия, Жан Безстрашни[редактиране | edit source]

На 27 април 1404 година умира херцог Филип II Смели и синът му Жан Безстрашни наследява херцогство Бургундия и графство Шароле. Още в началото на управлението си Жан Безстрашни влиза в конфликт със своя първи братовчед херцог Луи Орлеански. Тяхното съперничество прераства в Арманяко-бургундска война.

Причината е, засилващото се умствено заболяване на френския крал Шарл VI. Той страда от  шизофрения  или биполярно разстройство. Затова, Луи си оспорва регентството и настойничеството над него с Жан Безсрашни. Враждата между двамата е публично известна и е източник на политически вълнения и смутове във Франция. Луи има първоначално предимство, като брат, а не като първи братовчед на краля , но репутацията му на женкар и слуха за любовната афера с кралица Изабела Баварска го прави изключително непопулярен.

След поредица от интриги, при които дофинът Луи Гиенски, годеник на дъщерята на Жан, е последователно отвличан от двете враждуващи страни, Жан Безстрашни успява да издейства от краля, указ да бъде определен за пазител на дофина. Това не му донася решителен превес.

Луи не се отказа и прави всичко възможно да саботира правата на Жан Бургундски, включително прахосва средствата, събрани и преназначени за град Кале, тогава окупиран от англичаните.

Убийство[редактиране | edit source]

Луи е убит на 23 ноември 1407 година на улицата в Париж по заповед на херцога на Бургундия- Жан Безстрашни. Жан Безстрашни признава, че е организирал убийството на Луи Орлеански, оправдавайки го с извършени от последния престъпления.

Брак и деца[редактиране | edit source]

Женен: от 17 август 1389 година за Валентина Висконти (1366—1408) Тя е дъщеря на Джиан Галеацо Висконти (1351-1402), херцог на Милано, и първата му съпруга принцеса Изабела Валоа (1348-1372), дъщеря на френския крал Жан II Добрия и Бона Люксембургска. Полусестра е на последните милански херцози Джовани Мария Висконти и Филипо Мария Висконти.

От брака 10 деца, в това число:

  • Шарл Орлеански (1394—1465), херцог Орлеански, поет
  • Филип Орлеански (1396—1420)
  • Жан II Добрия (1404—1467), граф Ангулемски
  • Маргарита Орлеанска (1406—1466)

Неговият внук Луи Орлеански (син на Шарл) става през 1498 г. като Луи XII крал на Франция, като наследник на крал Шарл VIII, който няма мъжки наследник.

Неговият правнук Франсоа дьо Ангулем (внук на неговия син Жан) става през 1515 г. крал на Франция като Франсоа I, зет и наследник на умрелия без мъжки наследник Луи XII.

През 1502 г. Луи XII поръчва в Генуа голям надгробен паметник за своите дядо и баба. През 1516 г. произведението пристига във Франция и е поставено в манастира с надгробните фигури на Дом Орлéан. Днес този надгробен паметник се намира в южната част на базиликата Сен Дени.

Литература:[редактиране | edit source]

  • Aimé Champollion-Figeac: Louis et Charles Ducs d’Orléans. Leur influence sur les arts, la littérature et l'esprit de leur siècle. Comptoir des imprimeurs unis, Paris 1844 (Reproduction en fac-similé. Slatkine Reprints, Genf 1980, ISBN 2-05-100152-9).
  • Eugène Jarry: La Vie politique de Louis de France, duc d’Orléans, 1372–1407. Orleans, Paris 1889 (Réimpression. Slatkine-Megariotis, Genf 1976).