Луи Орлеански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
херцог Луи Орлеански
херцог Луи Орлеански 

на френски: Louis d'Orléans
Роден: 13 март 1372
[[]], [[]]
Починал: 23 ноември 1407
Париж, Франция

Луи Орлеански (фр. Louis d’Orléans; род.13 март 1372 — ум. 23 ноември 1407, Париж) — херцог Орлеански от 1392 година.

Син на краля на Франция, Шарл V Мъдрия от династия Валоа и Жана, дъщеря на Пиер I Бурбон. Той е по-малък брат на краля на Франция Шарл VI Безумния.


Луи в лагера отпред на фона на Сватбата на Мария и Сигизмунд, Миниатюра от Големите хроники на Франция на Фроасар
Луи Орлеан маха булото на една своя метреса, (картина на Делакруа, 1826),показваща репутацията на Луи като развратник

Спорна сватба:[редактиране | edit source]

Елизабет, кралица на Унгария и Полша ,след смъртта на съпруга си е регент на малолетната си дъщеря Мария. За да не загуби реалната регентска власт, започва преговори с краля на Франция Шарл V, предлагайки ръката на Мария на неговия син Луи Орлеански. Ситуацията е усложнена от обстоятелството, че преди това следва да се развали на годежа със Сигизмунд Люксембургски, за което е необходимо папско разрешение, а Унгария и Франция признават различни папи в условията на продължаващата Велика Западна схизма. Признаваният от Франция за папа Климент VII дава разрешение за разваляне на годежа. След това през април 1385 година  става условна сватба между Мария и Луи Орлеански, в отсъствие на жениха.

Сигизмунд и унгарските дворяни не признават този брак. Четири месеца по-късно Сигизмунд нахлува в Унгария с войски и въпреки противодействието на кралица Елизабет сам се жени за Мария.

Конфликт за регентството с херцога на Бургундия, Жан Безстрашни[редактиране | edit source]

На 27 април 1404 година умира херцог Филип Смели и синът му Жан Безстрашни наследява херцогство Бургундия и графство Шароле. Още в началото на управлението си Жан Безстрашни влиза в конфликт със своя първи братовчед херцог Луи Орлеански, съперничеството прераства в Арманяко-бургундската война.

Причината е, засилващото се умствено заболяване на френския крал Шарл VI. Той страда от  шизофрения  или биполярно разстройство. Затова, Луи си оспорва регентството и настойничеството над него с Жан Безсрашни . Враждата между двамата е публично известна и е източник на политически вълнения и смутове във Франция. Луи има първоначално предимство, като брат, а не като първи братовчед на краля, но репутацията му на женкар и слуха за любовната афера с кралица Изабела Баварска го прави изключително непопулярен.

След поредица от интриги, при които дофинът Луи Гиенски, годеник на дъщерята на Жан, е последователно отвличан от двете враждуващи страни, Жан Безстрашни успява да издейства от краля, указ да бъде определен за пазител на дофина. Това не му донася решителен превес.

Луи не се отказа и прави всичко възможно да саботира правата на Жан Бургундски, включително прахосва средствата, събрани и преназначени за град Кале, тогава окупиран от англичаните.

Луи е убит на 23 ноември 1407 година на улицата в Париж по заповед на херцога на Бургундия- Жан Безстрашни. Жан Безстрашни признава, че е организирал убийството на Луи Орлеански, оправдавайки го с извършени от последния престъпления.

Брак и деца[редактиране | edit source]

Женен: от 1389 година за Валентина Висконти (1366—1408). От брака 10 деца, в това число:

Шарл Орлеански (1394—1465), херцог Орлеански, поет

Филип Орлеански (1396—1420)

Жан II Добрия (1404—1467), граф Ангулемски

Маргарита Орлеанска (1406—1466)

Литература:[редактиране | edit source]

  • Aimé Champollion-Figeac: Louis et Charles Ducs d’Orléans. Leur influence sur les arts, la littérature et l'esprit de leur siècle. Comptoir des imprimeurs unis, Paris 1844 (Reproduction en fac-similé. Slatkine Reprints, Genf 1980, ISBN 2-05-100152-9).
  • Eugène Jarry: La Vie politique de Louis de France, duc d’Orléans, 1372–1407. Orleans, Paris 1889 (Réimpression. Slatkine-Megariotis, Genf 1976).